Искали смъртна присъда за бащата на “Златният Орфей” Генко Генов

На сватбата на Генко и Дарина Генови кумува Йорданка Христова – 1973 г.

  Изминават 20 години от смъртта на създателя на „Златният Орфей“ Генко Генов, който си отива през 1993 г. след тежък инфаркт на 1 октомври, Международния ден на музиката. По неписана нашенска традиция споменът за създаденото започва да избледнява, макар че легенди в българската музика от половин век насам са именно певците, участвали в „Златният Орфей“.

Създаден от Генов към Комитета за култура, фестивалът допринася за популярността на новопостроения тогава комплекс Слънчев бряг и на страната ни. През 1972 г. „Орфеят“ (провеждащ се в два раздела – за нова българска песен и международен конкурс за изпълнители) е събитие №1 по гледаемост в системата на Интервизия.

Генов лично убеждава в първите издания утвърдени наши композитори и поети да напишат песни на български, за българска публика. Дотогава певците ни пеели в голяма степен кавъри на световни хитове. Макар че ДС се меси даже в разпределението на наградите, „Златният Орфей“ става най-големият форум на българската естрада и най-големият стимул за развитието й.

Една от последните снимки Генко Генов

На върха на успеха, когато „Орфеят“ се мери с фестивали от ранга на „Сан Ремо“, пленум на ЦК на БКП от февруари 1974 г. насърчава борбата с идеологическата диверсия.

Най-удобният пример се оказва Генко Генов. Всеки негов мениджьрски успех се тълкува превратно, в полза на „империализма“. Това, че Йорданка Христова му услужва с лични пари в Западна Германия за спешна операция на глаукома, се тълкува като подкуп. Това, че е довел най-актуалните западни изпълнители – за идеологическа диверсия.

Създателят на „Златният Орфей“ лежи сред политически затворници в Старозагорския затвор с присъда от 20 години. Според запознати с делото му, прокурорите са искали и смъртна присъда. Запознати пък с творческата кухня на „Златният Орфей“ припомнят, че Генов е водел преговори с Том Джонс и Франк Синатра за рецитали на Слънчев бряг. Ако бяха се случили в годините на строящия се ударно социализъм, нищо чудно присъдата да е била и до живот, тълкуват превратностите на времето.

След като се опират само на емоционални изказвания, съдиите приемат за основно доказателство за обвиненията си… интервю на италианската легенда Джани Моранди, дадено в Югославия. Той казал, че дошъл за „въшливите 6 хиляди долара“ в България. Канцеларията на „Златният Орфей“ имала ведомост за платени само 1500 долара. Генов влязъл в затвора заради разликата. Съдиите не искали и да чуят как той лично склонява десетки чуждестранни звезди да дойдат у нас на по-малък хонорар, което самите те от суета не признавали навън. Даже надували сумата за самочувствие, както Джани. Италианската легенда силно се смутил, когато 20 години по-късно научил истината. Генов не излежава пълното наказание заради катастрофалното влошаване на зрението си. През 1990 г. получава и политическа реабилитация от Народното събрание. През 1992 г. и 1993 г. отново е възобновен като директор на „Златният Орфей“. Това се оказва и голямата му радост, и голямата клопка за здравето му.

Джани Моранди

А за годините, прекарани в затвора, и Генов, и съпругата му Дариана Генова са си дали дума никой да не разкрива пред другия какви унижения е преживял.

„Осемдесет дни след сватбата ме задържаха и изчезнах, а Дариана вече беше бременна в третия месец. Убеждавали я „приятелски“ да абортира и да се разведе с мен, но тя не направи нито едното, нито другото. Родила тайно. Нейна съученичка я завела в някакъв родилен дом в „Княжево“. Жена ми се страхувала да не сторят нещо на детето. Това бе две седмици, след като ме осъдиха като шпионин и диверсант“, написва в мемоарна книга приживе Генко Генов.

След излизането му на свобода той полека-лека разплита пъзела на жестокостта, с която е покосен устремът му. Генов си дава сметка, че е станал жертва на борбата за власт на някои генерали от най-висшия ешелон и на офицери, за които една звездичка повече на пагона е по-важна от истината.

Апаратчици докладвали лично на Тодор Живков за неговия случай, а той отговорил: „Съдете го!“. Това била единствената му реакция.

Генов не живеел с чувство за реваншизъм, затова не показал с нищо на никого от доносниците в музикалната гилдия, които също са го клепали. Продължил да подава ръка на всички зa благото на българската музика.

Не случайно песента в негова памет, създадена от композитора Тончо Русев и поета Ваньо Вълчев, носи името „Чудакът“.

Единственият полковник от ДС, казал пред следствието нормални човешки думи за Генко Генов – че е човек с висока култура и интелект и че изключва възможността да е забъркан в шпионски афери, веднага след процеса бил изхвърлен от работа и поставен под домашен арест, „поради невъзможност да бъде използван“. Човечецът почнал работа като разносвач на тухли и вар, после военните по милост го взели за обикновен снабдител. „Имаше и такива хора у нас по онова време. И именно това е крепяло винаги вярата ми в човека, в доброто“, казва приживе чудакът Генко Генов.

 

Измамата “дай пари за болен роднина” измислена от ченгета

Генко Генов, чийто живот е достоен за сериал, е син на един от най-уважаваните в Бургас лекари до 1944 г. Баща му едва се връща жив от лагерите на смъртта – толкова е изнемощял и състарен, че собственият му син, вглъбен в уроците по пиано, не го познал и му хлопнал вратата при завръщането.

В настоящето ни българските пенсионери стават ежедневно жертва на телефонни измамници, които отнемат и последната им стотинка уж за лечението на катастро фирал или много закъсал техен близък. Оказва се, че страховитата ДС е работила по подобна схема сред заможните българи след идването на БКП на власт.

Болницата и къщата на Генови в Бургас вече били национализирани, когато към тях се присламчила някоя си Ангелина. Представила се като бивша пациентка на изпратения в Белене доктор. Много искала да му се реваншира чрез свои връзки в милицията. Уговорили си тайна среща, на която Ангелина поискала огромна сума – за един от заместник-началниците на милиционерското управление. „Ако ти е жал за мъжа ти, трябва да ги намериш!“, спекулирала с личната болка измамницата. Сумата била толкова непосилна, че се наложило майката на Генко Генов да взема заеми от близки. Не било достатъчно – явил се и друг фактор, който също щял да помага. Жената разпродала бижутата си и потънала в още борчове. Историята продължила, докато съпругата на лекаря банкрутирала напълно, а самата Ангелина изчезнала безследно,без да помогне с нищо.

Излежавайки присъдата си, Генов попада в една килия с… бивш заместник-началник на ДС в Бургас, опандизен за финансови далавери в Сингапур, където бил впоследствие търговски представител. Провидението в лицето на съкилийника дало шанс на Генко да разнищи случая: „Тя, разбира се, не се казваше Ангелина, не помня точно името й – мисля, че беше Мариета, но й казвахме Пиявицата. Задачата й беше да се прилепва към такива жертви като майка ти и да изсмуква всичко. Не ме питай повече!“.

Още сензации:

loading...

Един отговор за "Искали смъртна присъда за бащата на “Златният Орфей” Генко Генов"

  1. SS   21.03.2013 at 23:33

    Комунетата си ебали мамата.

    Отговор

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *