Генчо Генчев е сценарист и рекламен експерт, създател на култовите рекламни фрази „Ооо, Пепи“ и „С тая наденица в историята ке влезем“. След като покори териториите на рекламата, той впрегна таланта си в сценариите на някои от най-добрите телевизионни проекти в последните години като „Столичани в повече“ и „Господари на ефира“. Автор е и на сценария за продължението на култовия български филм „Оркестър без име„, с който се разминахме за малко през 2010 г. Потърсихме майстора на комичния диалог Генчо Генчев, за да ни разкаже какво се обърка, защо е трудно да правиш кино в България и над какво се труди в момента.

– Господин Генчев, работите ли в момента по нов проект?
– Да, в момента работя по сценарий за комедиен сериал, но умишлено няма да разкрия детайли. Сериозно съм се ангажирал с него и живот и здраве, ще бъде готов за пролетта, ако е Божията воля! Иначе току-що приключих един сезон с „Господари на ефира“. Беше голдм товар на плещите ми, въпреки че от самото начало предполагах, че ще е точно така. Затова след приключването на сезона и след равносметка решихме, че ще е по-добре и за мен, и за тях да продължим всеки в своята посока. Те в това, което успешно си правят от 10 години, а аз в това да яхна чувството си за хумор и да го пусна в галоп точно в комедийната надпревара. Защото там ми е силата – добрите реплики, добрия диалог. Това са най-важните неща за един ситком, какъвто съм се захванал да правя, ще падне голямо писане и ще разбера дали се е получило, когато хората излязат навън и коментират него, а не политическата ситуация в страната. Така че съм решил да обединя хората по своя си начин.

– Защо се разделихте с „Господарите“?
– Обичам да стъпвам само по мостове, които лично съм изградил. Не съм от хората, които мислят, че могат да правят всичко. Затова и се разделихме с „Господарите“. Да отговаряш за толкова много хора се оказа непосилно за мен.

– Защо смятате така?
– „Недостатъкът“ ми бе в това, че приемам съдбата на всеки твърде лично и ми е много трудно да бъда ръководител. Нито мога да се скарам, нито да дам насока как да се движат хората в живота, тъй като всеки има право да извърви сам пътя си или поне да изгради моста си. За такова предаване трябва човек, който се чувства добре в ролята на ръководител. Аз вярвам в това, че хората трябва да тръгват след някого, без да се налага да ги организира и убеждава, а заради самия него.

– Какво имате предвид? Не успявахте да се сработите с екипа или с конкретни хора от него?
– Сигурно има по-малко и от двете.

– В какви отношения се разделихте?
– Раздялата въобще не беше тежка, не може да се говори и за „скъсване“. Освен, че обичам да си изграждам мостове, никога не ги развалям след мене, защото не мога да ходя по вода.

Честно казано, имах нужда да експериментирам с нещо такова. Даде ми хубав тласък. Обичам да стъпвам на принципа, че успехът не идва с бързане, а с неспиране. Така че не съм спрял през всички тези години и съм работил с почти всички съществуващи екипи в България. И това общуване много ми помага после, когато искам да облека един герой с живот и да знам към чий характер да го доближа най-много.

– Телевизията ли е мястото, в което се чувствате най-силен?
– Преди години направих сценарий за продължение на „Оркестър без име“, но филмът така и не стана. Ако беше се получило, щяхме да разберем дали и там съм силен.

– А защо всъщност не стана? Какво се обърка?
– Аз вярвам, че за всичко си има причина. Явно Бог е преценил, че е по-добре този филм да не стане. Така че няма да се връщаме назад.

Ако нещо е писано, рано или късно ще стане.

– Все пак имате ли надежда, че в бъдеще може да го заснемете?
– Специално за този проект нямам никаква надежда. Сценарият е писан за определени актьори, а оттогава минаха пет години и възрастта подпечатва нашето пребиваване на земята. Да не говорим, че и част от актьорите вече не са между нас. За да стане, трябва да се преработва, да се дописва. А аз съм вложил в него толкова много време, че не ми се къса и ред. За мен този сценарий е като жива плът и предпочитам да си знам, че го има завършен в този му вид.

– Имате ли все още желание да направите филм за голям екран?
– Отне ми три години да напиша „Оркестър без име 2″ и накрая той не видя бял свят или по-точно – голям екран. Много трудно ми е да си представя, че сядам и пак пиша сценарии, без да имам стопроцентова продуцентска подкрепа. Защото е тежко, когато не можеш да завършиш проекта си. Това е като една рожба, която все едно трябва да оставиш в сиропиталище, без да можеш да я видиш отгледана.

– Толкова ли е трудно да направиш филм у нас? Ето, Влади Въргала намери начин – колкото и куриозен да е случаят му, като сам финансира „Шменти капели“.
– С Влади сме големи приятели. И като се сетя за неговия случай, мисля, че стана добре, че моят филм не се получи. Той работи по „Шменти капели“ около 6 години, много от нас – приятелите му, му помагаха и той беше готов на всичко, за да го завърши. Заложи и даде всичко от себе си, а накрая се оказа, че за да направиш нещо в България, ти взимат не само данъци и такси, а и душата.

Влади постигна страхотен успех, и то без голямата реклама, а накрая, доколкото знам от самия него, 70% от печалбите отидоха у разпространителя. При хора, които, както се казва, дори не знаят, че съществуват Въргала, Генчо и т.н. Не знам какво щеше да стане с мен, ако бях решил на всяка цена да направя филма си. А бях сигурен, че сценарият е шедьовър.

– Той успя ли поне да си покрие разходите?
– Не, доколкото знам. Затова и сега разпъва проекта в сериал, за да погаси някои от заемите си. Това е смешното в България – един човек блъска, работи, прави, вкарва собствени пари, а накрая голямата печалба отива у един разпространител – „Александра филмс“, който на всичкото отгоре си монополист. Страшна работа! Това е в сферата на киното, но предполагам, че ако правиш кабарчета или столове, имаш същите проблеми. Дори да си направил най-удобния стол, никои няма да го оцени, защото не работиш на техния конвейер. За какво говорим? и хората, като протестират, е добре наистина да знаят за какво протестират.

– Излиза, че сте извадили късмет, че не сте направили „Оркестър без име“?
– Да, защото нямате представа на Влади какво му е. Да направиш нещо с толкова много труд и накрая да ти го вземат от ръцете. В момента да правиш кино в България е много страшно, ако си просто някакъв ентусиаст, който иска да го прави. Могат да правят филми само тези, на които са им казали да правят. И затова нещата ще се върнат пак там, където бяха и доскоро.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Влади Въргала, Генчо Генчев, Господари на ефира, Оркестър без име, сценарист, филм, Шменти капели