Синът на Елин Пелин и до днес живее в малката двуетажна къща на баща си в кв. “Лозенец”

Елин Пелин

  Синът на Елин Пелин е само на 19, когато си отива писателят рисувач на българското село. Боян Димитров Иванов се ражда през 1930 г. и е второто дете след Елка, обожаваната от майстора на късия разказ дъщеря.

В настоящето името Елин носи 43-годишният внук на автора на повестите „Земя“ и „Гераците“.

Замалко големият творец не завещава дългове на семейството си. Малката му двуетажна къща в квартал „Лозенец“ е строена с кредит от банка през 1922 г. До днес в нея живее семейството на сина Боян, който е одрал кожата на баща си.

Сякаш предчувствал смъртта си, писателят споделя, преди да си отиде, на съпругата си Стефанка, че е щастлив, задето няма да ги зароби с дългове – успял да погаси заема към банката.

Синът на Елин Пелин - Боян Дитиров Иванов пред бащината къща

Според Боян писателят си отива от преживения стрес при бомбардировките над София през 1944 г. Не става въпрос за треперене над собствения си живот, пояснява Боян. Тогава е разрушена къщата музей на Иван Вазов, на която Елин Пелин е директор. Сред горящата София писателят тича, за да спаси стъкленицата със сърцето на Вазов. И успява. За жалост обаче изгарят почти всички ръкописи на самия Елин Пелин, които се съхранявали в музея. Сред тях е и повестта „Гераците“. Това е истински душевен удар за автора. Оцеляват само малка част ръкописи, които наследниците даряват на музея в родното село Байлово.

Преди години, когато Боян посещавал Байлово, все още имало живи хора, които помнели бащата. Те са му казвали, че все едно виждали младия Елин Пелин. Наследникът на твореца завършва музикология и журналистика. Пенсионира се в Българското радио, където е един от създателите на образователните предавания в бившата програма „Орфей“. Всеки от медията може да потвърди, че никога не изтъква чий наследник е камо ли с това да гони кариера.

 

Двуетажната къща на Елин Пелин в кв. „Лозенец“. На фасадата има паметна плоча, че в нея е живял и работил между 1922 и 1949 г. писателят. Пред нея е застанал синът Боян Димитров Иванов

През 1970 г. му се ражда син, който кръщава на своя уважаван родител. Цивилното име на писателя е Димитър Иванов Стоянов, но внукът му носи псевдонима Елин като свое име. Така бил кръстен по настояване на Елка, вече покойната дъщеря на писателя. По повод избора на име Радой Ралин ги разсмял приятелски: „Бояне, ако ме беше питал, и аз щях да те посъветвам така. Следващото дете го наречете Пелин!“. Журналистът обаче остава само с едно дете и не успява да изпълни заръката.

Боян е жив свидетел на митологизираната връзка на писателя с цар Борис III. Монархът се обръщал с „Пелине“ към любимия си писател. Елин Пелин не търсел и не получил никакви облаги от тази си дружба, израз на която били и ловните походи, и официалните вечери. За тях получавал или обаждане по телефона, или писмена покана.

Единственото, което поискал, било изразено в опита да се застъпи за спасяването на българските евреи. Той сам укривал в къщата си за известно време приятелско лекарско семейство. И имал задачата да отнесе лично в двореца протестна подписка от писателския съюз. Защо не е уважена от царя? Боян допуска, че самият Борис III е бил под натиск и дори под смъртна заплаха от хитлеристкия режим…

Елин Пелин със съпругата си Стефанка, а край тях – синът Боян и дъщерята Елка пред дома им на ул. „Журналист“ през 40-те години

След 1944 г, когато „буржоазните“ интелектуалци са преследвани и „очиствани“, по съвет на приятели семейството на писателя напуска София.

Боян си спомня дългите трудни месеци в рибовъдно стопанство между Самоков и Боровец. Наследникът знае, че когато се връщат, за Елин Пелин се застъпва руският академик Держа-вин, запознат с творчеството му, което определя като гениално. Иначе Боян само предполага, че пръст в спасяването му има самият Георги Димитров. „Баща ми не беше привърженик на монархията. Даже Борис III, обграждайки се с интелектуалци – може би за престиж, се е вайкал, че край него все републиканци имало“, разказва Иванов.

На неочаквано възприемане на разказите на Елин Пелин в съвременността се натъкнал веднъж синът. Бил поканен на честване в училище. Не отказал, защото името Елин Пелин за него е както гордост, но и задължение. В разговора с учители и ученици се изказала тезата, че Андрешко, който изоставя алчния бирник сам насред междуселска кал, може да се счита за един от първите български синдикалисти. А постъпката му била вид гражданско неподчинение.

Синът на писателя приел тази трактовка без снизхождение. „Обикновено стереотипът и начинът на анализиране на образа става по шаблон. И се губи живецът на разказа“, така той оправдава нестандартния литературен анализ.

Самият Елин Пелин бил шегаджия. В първия учебен ден на Боян таткото го попитал радва ли се, че става ученик. Хлапето, макар вече да знаело да чете, отвърнало: „Никак не ми е приятно, но трябва!“. Това се превърнало в любима фамилна фраза, която си я повтаряли често.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *