Развигор Попов: Мими нямаше софийско жителство и живеехме по нелегални квартири!

Развигар Попов и Мими Иванова

  Ако чакаха само на дрипавите си пенсии, а не работеха активно до днес, Мими и Развигор също щяха да кретат като 90% от своите връстници. Те са най-веселото музикално семейство, не защото всичко им е по мед и масло, а всичко приемат с чувство за хумор.

За разлика от своята половинка Мими Иванова, която цензурира мемоарите му, композиторът Развигор Попов има още и още истории, които е готов да разкаже на целия свят. При това – с колоритна описателност. Преди броени дни маестрото подари на половинката си празнуване на рождения й ден 28 декември в Лондон. Към материалния дар имаше и нова песен – нещо свято за музикалното семейство.

Лиана Антонова (първата вляво) и днес е ослепителна. На снимката са още: Развигор, Боян Иванов, Мими Иванова, Марги Хранова

Раздяла с мечтата Лиана

Уволних се и веднага ме приеха в теоретичния факултет на Музикалната академия с пиано, още от първия ден на следването си започнах да свиря вечер по ресторанти и барове, за ужас на баща ми, който беше против това да свиря по кръчми“.

Започнах да замествам Жоро Муцевски – пианист и съпруг на самата Лиана Антонова, в бар „Астория“, понеже го боляха ръцете – имаше тендовагинит. Там най-после намерих мястото си. Свирехме джаз с Лиана, която фантастично изпълняваше скатовете на великата Ела Фитцджералд.

Лиана беше страхотно гадже и на чужденците, които предимно бяха публика в бара, им течаха лигите, когато я виждаха на сцената. Помня как един млад американец ми пъхаше банкноти в ръцете, само за да го запозная с певицата, с думите: „Уayуу, дис гърл из вери, вери етръктив“, т.е. че тази мацка е страшно атрактивна. Лиана обаче беше особена, нея можеше да я впечатли само някой музикант. На останалите просто не обръщаше внимание…

Нощем работехме до 4-5 часа, а сутрин от 7 започваха лекциите в Музикалната академия. Вечно не си доспивах. Тогава, не щеш ли, една вечер в бара влязоха двама младежи, седнаха, внимателно изслушаха програмата, след което ме поканиха на тяхната маса и се запознахме, единият се представи – Емил Димитров – син на прочутия илюзионист Факира Мити, а другият беше актьорът от Театъра за младежта Васил Андреев, останали без музиканти и тръгнали от бар на бар да прослушват пианисти, които да могат да свирят и акордеон, понеже тази вечер много харесали моя маниер на свирене, решили да ме поканят да работим заедно. Попитах колегите от състава в бара дали ще ме освободят. Те се намръщиха, особено Лиана, но ме разбраха и поставиха условие да си намеря достоен заместник и да не напускам, докато той постепенно не навлезе в репертоара. Посвирих още няколко нощи в бара и го напуснах.

Как създадохме войнишки химн

Втората песен, написана от мен за Мими, заслужава да бъде разказана историята. Текста на куплетите написа Димитър Керелезов, а – на припевите Милчо Спасов. Заглавието й беше „Денят е близо“. Стараех се мелодията да стане много проста и лесна за припяване. Ритъмът да бъде жив, игрив и весел. Разбрах, че съм успял, когато още след първото й излъчване се класира на челно място в тв конкурса „Мелодия на месеца“. Дълги години след това научих, че тази песничка била станала и най-популярният казармен войнишки хит, понеже в текста често се повтаряше: „денят е близо, безкрайно близо“, а дните, оставащи до уволнението, се брояха с нетърпение от войничетата.

Те всяка сутрин бяха будени от казармените радиоточки с тази песен и ставайки, са се провиквали: „Огън, служба не остана! Денят наближава!…“. Нежният глас на Мими им е навявал спомени за очакващите ги вкъщи избраници и често, когато имахме концерти пред войската, на тази песен публиката се изправяше на крака и с груби мъжествени войнишки гласове пееше с нас текста й наизуст.

В подобни случаи я повтаряхме по няколко пъти за бис.

Житейско ергенство

След всяко турне се прибирахме в София, където Мими живееше с мен, в нает на свободен наем апартамент нелегално. Тя нямаше софийско жителство и беше длъжна да живее в родния си Хисар. С бележка от дирекцията, когато й се налагаше служебно да пребивава за известно време в София, получаваше временно жителство. Заех се да оправя това.

Отидох в СГНС при другаря Дикин. Показах му наградите от всички престижни международни фестивали. Обясних му, че Мими работи постоянно в София и няма как всеки деп да пътува до Хисар и обратпо. Телевизия, Радио, „Балкамтоп“, репетиции, концерти – всичко беше тук. Той каза да подам молба и да чакам официален отговор. След 40 дни в пощенската кутия намерих голям плик с печат от СГНС. Разгънах официалното писмо и прочетох, че на заседание на Столичния общински съвет е взето решение да не се предостави на Мими софийско жителство поради недостатъчни основания за това! Представяте ли си?…

Отново отидох при Дикин. Разпитвах го дълго, като размахвах в ръце дипломите за международните награди, но той каза, че това е положението и нищо повече не може да се направи по въпроса. Накрая ме посъветва: „А бе, вие двамата защо не сключите брак и тогава вече, като ваша съпруга, Мими автоматично ще получи жителство!“. Това го планирахме, но само аз имах вече развод с бившата си съпруга. Мими все още чакаше, понеже международните разводи представляваха много бавна и дълга процедура… Както и да е, един прекрасен ден това се случи. Вече и двамата бяхме свободни да сключим законен брак. Извадихме си медицински за сключване брак, с валидност 3 месеца и отново тръгнахме на турне.

Една сутрин от прозореца на хотел „Дунав“ в Русе видях табела, на която пишеше: „Дом за граждански ритуали“. Посочих я на Мими и тя веднага се досети какво имам предвид.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *