Елисавета Багряна била свидетел в делото срещу Никола Вапцаров

Елисавета Багряна

На 23 юли 1942 година на гарнизонното стрелбище в София е изпълнена смъртната присъда срещу поета Никола Вапцаров. С това убийство българската литература губи един от най-талантливите си представители.

Процесът срещу Вапцаров става повод за създаване на редица легенди, които в годините на комунизма обслужват пропагандната машина на БКП.

Събитията се героизират от партийни апаратчици и велможи, от което губят най-вече почитателите на поета.

Трябва да бъде ясно, че Вапцаров не е бил камикадзе, което в името на БКП се е изправило срещу държавната машина, без да помисли за живота и близките си.

Малко известен е фактът, че той дори не е бил член на БКП. Пред съда поетът признава, че е членувал само в антифашистката съпротива. През годините на комунизма тези указания са скрити и на тяхно място се появяват легендите.

Никола Вапцаров е арестуван като участник в подривна група, която е действала срещу немските войски в България. Групата е организирала снабдяването на съпротивата с оръжие, документи и квартири.

Никола Вапцаров

 За разлика от тези, които след 9 септември ще стигнат до върховете на властта, Никола Вапцаров не произхожда от бедно работническо семейство. Той е син на известния по това време банскалия Йонко Вапцаров, в чийто дом често отсядали и Фердинанд, и Борис III. Бащата на Вапцаров бил част от най-високопоставените кръгове на ВМРО, която по това време практически управлявала Пиринска Македония.

Майката на поета, Елена, пък получила образованието си в Американския колеж и била сред най-образованите българки. Заради високия си обществен статус Елена Вапцарова имала директен достъп до двореца в София и използвала връзките си, докато се гледало делото срещу Вапцаров. Благодарение на близките си отношения със сестрата на цар Борис III, Евдокия, Елена успяла да си издейства среща с монарха. Когато го видяла, тя коленичила и казала: „Милост, милост, Ваше Величество. Животът на моя син Никола е във вашите ръце… Съжалете една нещастна, клета майка“. Борис III обаче бил непреклонен и отвърнал: „На Борис (Борис Вапцаров, брата на Никола Вапцаров) косъм няма да падне от главата, но за Никола имаме всички доказателства и веществени улики – той се е борил срещу мене и държавата. Той е мой враг!“. Веднага след произнасянето на смъртната присъдата Вапцаров също написал писмо до царя, в което го молел тя да бъде заменена с доживотна. Докато писмото стигне до двореца обаче, присъдата била изпълнена. По време на процеса семейството на Вапцаров призовава за свидетел в защита на Никола поетесата Елисавета Багряна. Появата й като свидетел по делото ще се превърне в повод за грозна и несправедлива кампания срещу нея през 60-те години. В партийни официози тя ще бъде посочена едва ли не като убиец на Вапцаров, а сянката на съмнението ще тегне дълго върху аристократичния й образ. Всъщност Багряна е сред малкото осмелили се да защитят Вапцаров, доколкото диктаторският режим по това време е позволявал. Въпреки че познавала лично само майката и бащата на Вапцаров, тя се явила на делото. В нощта преди това тя за пръв път прочела единствената стихосбирка на Вапцаров „Моторни песни“ и открила, че подсъдимият е един от най-бляскавите таланти на българската литература. Преди да влезе в съдебната зала, Багряна била предупредена от прокурора да отговаря на въпросите кратко. Това бил психологически натиск и начин да се покаже, че не е желателно да свидетелства в защита на Вапцаров. Разпитът на Багряна бил кратък и се състоял в три въпроса на които тя отговорила с „да“. Ето какво казала Багряна пред съда:

Елена Вапцарова - майката на Никола Вапцаров

– Познавате ли лично Никола Вапцаров?
– Не го познавам! –   Познавате ли   неговата поезия?
– Да, познавам я!
– Има ли родолюбие в в неговата поезия? Да, има!

Последният от трите въпроса бил много важен, защото Вапцаров е съден за антидържавна дейност. Разбира се, Багряна не е направила чудеса, за да спаси младия поет, но и едва ли е имала такава възможност, след като самата Елена Вапцарова с всичките си познанства и връзки в двореца не е могла да го направи.

В спомените си аристократичната поетеса разказва: „Трябва да кажа, че самия Вапцаров аз лично не познавах. Когато през лятото на 1927 г. ходих с Щъркелов в Банско, Вапцаров го нямаше. Преди процеса не съм следила поетическите му прояви. И никой от приятелите му по време на процеса не дойде при мен да ме подготви, да ми разкаже за живота и поезията му. Вечерта преди да се явя като негова свидетелка, при мен дойде Матвей Вълев и ми донесе стихосбирката „Моторни песни“, екземпляра на Б. Ангелушев. И аз цяла нощ ги четох. На сутринта отидох в съда и ме държаха на едно слънце, което печеше толкова силно, че едва не ми прилоша. Когато влязох вътре, председателят ме предупреди да не гледам в залата и да му отговоря на три въпроса с „да“ или „не“. Това са фактите около моето явяване и свидетелстване по време на процеса. Останалото е само безотговорно разпространение на клюки. Още повече че съдебните протоколи са налице и един ден ще бъдат публикувани“. През комунизма съдебните протоколи и всичко около процеса срещу Вапцаров е скрито. Това е и основната причина да се породят слухове и интриги, които през годините да бъдат използвани за разчистване на лични сметки между писатели.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *