Съпругата на Тодор Живков – Мара Малеева винаги прощавала изневерите му!

Мара Малеева и Тодор Живков

  Живелите през социализма със сигурност са наясно с „подвизите“ на Владко Живков. В онези години се носеха легенди за неговото пиянство, за оргиите му с жени и огромните му харчове за хазарт и удоволствия. Мнозина си обясняваха разгулния живот на ВИП синковеца с това, че е разглезен от баща си Тодор Живков. Съществува ли обаче вероятност причината за някогашното поведение на Вовата да е друга?

Да, съществува! Дългогодишният служител на УБО Анчо Бекяров е автор на една доста любопитна версия за разхайтеността на Татовия наследник.

1939 г., с. Дъскот, Великотърновско. Мара Малеева и Тодор Живков сред природата. За селяните той е “пришелец”, безработен младеж.

В своята автобиографична книга „Четвърт век в УБО“ Бекяров твърди, че виновна за поведението на Владко Живков е майка му Мара Малеева. Анчо бил чул бившата първа дама да признава на плажа в резиденция „Евксиноград“, че синът й станал особняк заради нея.

Детето се повреди, защото не бях разбрала за бременността си и продължих да пия хапчета“, споделила веднъж съпругата на Тодор Живков пред познати. Тя не уточнила какви медикаменти е поемала, но най-вероятно се касаело за контрацептиви. От силните лекарства госпожата можела и да пометне.

Според Бекяров Вовата още като дете проявявал големи странности. „Можеше с часове да гледа в една точка. Докато изядеше закуската си, идваше обед. На персонала беше забранено да се занимава с него“, пише за Живков-младши служителят на УБО в мемоарите си.

1943 г., с. Говедарци. Мара Малеева с Тодор Живков, майка си Маруца и малката Людмила

Мара Малеева родила Владко Живков през 1952-ра. Вовата бил второто дете в семейството. Първото – Людмила Живкова, се родило 10 години по-рано. Тато се залюбил със д-р Мара Малеева във втората половина на 30-те. По онова време тя била студентка по медицина, а той – секретар на един от столичните районни комитети на нелегалната БКП.

Веднъж трябвало да се прехвърлят в Испания двама издирвани от властите комунисти. Акцията координирал Тато, а ремсистката Мара Малеева също взела участие. „Тогава се видяхме за пръв път. Тя беше скромно, нежно и симпатично момиче. Веднага се набиваше на очи нейният подкупващ и сърдечен начин на общуване, както и подчертаната й интелигентност“, разказал е Живков в томчето си със спомени, излязло по книжарниците през 1997-ма.

След като извели съпартийците в Испания, Тато и Мара загубили връзка един с друг. Видели се пак чак на следващата година на 8 декември. Секретарят на БКП комитета на Софийския университет завел Тато на студентско парти, а и

Мара със съпруга си и двете им деца Людмила и Владимир

Малеева била на купона.

Последвали още няколко случайни срещи.

„И така ден след ден познанството ни премина в сърдечна дружба и чиста любов, разцъфтяла на основата на общите ни идеи и разбирания и естествено на взаимните ни симпатии“, пише в мемоарите на бившия Първи.

Мара Малеева и Живков на пръв поглед хич не си подхождали един на друг. За разлика от Тато изгората му била от семейство на интелигенти – баща й и майка се прехранвали като учители. Освен това Мара се гласяла за доктор, а правешкият й любовник нямал завършено дори средно образование.

С внучката Евгения Живкова

Малеева се омъжила за Живков през 1939-а. Година по-рано двамата заживели заедно без брак в Дъскот, Плевенско. В селото бъдещата първа дама станала лечителка. Тато пък пасял добитъка на хазяина и цакал карти с попа в селската кръчма. Понеже живеел предимно на издръжката на д-р Малеева, местните му лепнали прякора Марин Тодор.

В Дъскот Живков се проявил като изключително аполитичен. Така и не се поинтересувал кой е секретар на БКП организацията в селото – странно поведение за човек, водещ се за антифашист, преследван от закона. Може би затова и години наред за него се разправяше следният виц:

– Бил ли е Живков нелегален?
– Бил е полулегален.

– Защо полу?
– Защото може и да се е укривал в провинцията, но властта не го е търсила.

На хората от Дъскот им направило впечатлението, че Тато се вълнува предимно от изкуство. Той постоянно говорел за театър. Поставил и две пиеси в читалището – „Хан Тартар“ и „Три синджира роби“, като имал и роли в представленията. „Въобразяваше си, че е добър актьор“, споделял е години по-късно местният жител Тодор Попов.

С Тодор Живков

В Дъскот Тато се разболял от жълтеница. Заради болестта получил тежко стомашно-чревно разстройство. Обезводнявал се и слабеел, а лечението, което му предписали опитни доктори от региона, не давало резултат. Тогава току-що дебютиралата в медицината Мара Малеева направила Живков свой пациент. Предписала му рициново масло и го накарала да гладува. „Като по чудо се приповдигнах и оздравях“, разказвал е Тато.

Връзката си той и половинката му узаконили в Павликени. След това заминали за Лесичево, Пазарджишко. Там Мара Малеева работила в участъковата медицинска служба.

До 1940-а. В селото Тато се сдружил с местните пиянки и се представял за театрал. И в Лесичево той не развил никаква партийна дейност, но пак поставил в читалището любимия си спектакъл „Хан Тартар“.

„Новото в постановката бе, че бях засилил доста социалния и патриотичния момент, та пиесата звучеше направо революционно. Цели митинги ставаха по време и след представленията“, изтъквал е бившият Първи приживе.

Следващата спирка на Живкови било село Говедарци. Там през 1942-ра Мара Малеева родила дъщеря си Людмила, която кръстила на славна украинска снайперистка. През същата тази година Тато започнал все по-често да се отлъчва от семейството си. Прекарвал времето си предимно в София и Балкана – уж по партизански работи.

След Говедарци д-р Малеева се преместила в Костинброд. А когато дошъл 9 септември и мъжът й започнал да се издига в ръководството на държавата, тя се отказала от лекарската си кариера. „Изцяло се посвети на моята работа и стана един от най-близките ми сътрудници“, разправял е Тодор Живков.

Жизненият път на Мара Малеева приключил през 1971-ва. Две години преди това й открили рак на стомаха. Започнала да слабее и отпада, а мъките й се увеличавали от ден на ден.

Возела ли се в кола, усещала болезнено всяко подрусване. Направили й операция, но тя не помогнала.

„Сторихме всичко възможно, за да я спасим. Извикахме един от най-големите онколози от Франция. Той я оперира въпреки категоричното й несъгласие. После получих писмо от него, в което жестоката истина бе изречена без заобикалки. Ракът бил в напреднала фаза, метастазите обхванали целия организъм. Нищо повече не можело да се направи“, написал е Живков в мемоарите си. Пак там е отбелязал, че в последните минути от живота си съпругата му си пуснала негова реч на магнетофон. „Слушаше гласа ми, а очите й се взираха в отвъдното…“

Не е изключено Тодор Живков да е страдал доста за кончината на жена си. Той винаги я е обичал, макар и да й е изневерявал. Бившият държавен глава и генерален секретар на ЦК на БКП кръшкал редовно на Мара Малеева, като вкарвал в кревата си предимно млади девойки.

„Тя имаше какво да изстрадва – многобройните му сърдечни похождения. Трябваше да й се признае – никога не му направи сцена, не го упрекна нито дори му даде да почувства, че в края на краищата всичко стига до ушите й“, свидетелствал е писателят Атанас Наковски.

А споменатият в началото Анчо Бекяров е правил още по-шокиращи разкрития. По думите му веднъж Мара Малеева хванала мъжа си на калъп с камериерка. Конфузната ситуация се разиграла в „Евксиноград“. Впоследствие първата дама вдигнала скандал на Бекяров, който управлявал резиденцията.

„Защо си поръчал именно тази девойка за камериерка?“, овикала Анчо мамената госпожа. „Тя отговаряше на условията, които ми бяха поставени – да бъде красива“, оправдал се служителят на УБО.

Още сензации:

loading...

Един отговор за "Съпругата на Тодор Живков – Мара Малеева винаги прощавала изневерите му!"

  1. dr. Mithat GÖKAY   23.04.2013 at 22:26

    Dami i gospoda kide biahte predi 1989 godina.Sega e lesno.

    Отговор

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *