Как Султана Рачо Петрова изневерявала на мъжа си с Цар Фердинанд!

Султана Рачо Петрова

  В дневниците на Екатерина Каравелова за нея се споменава само с гняв: „Извратено същество, егоистично и разгалено…Човек не без известни умствени способности, но… кокотка, парвеню, на която дали власт.,, свежда всичко на любовна интрига и флирт“. Но и Екатерина Каравелова неведнъж е наричана от съвременниците си ловка интригантка, лицемерна, зла… Несъмнено и двете българки имат своето място в летописа на онези първи десетилетия след Освобождението, когато мъжкото самочувствие на нашите държавници не им позволява да признаят заслугите и обществената роля на умните жени до себе си. Особено ако са и красиви.

Султана е родена през 1869 г. в Тулча. Баща й, Панталей Минчович, издънка на богат търновски род, е собственик на чифлици, пасища, търговски кораби и кантори за износ на пшеница. Майка й – красива жеравненка, умира едва на 27 г. Панталей Минчович е завършил медицина в Париж и е работил в турската военна флота. Макар че по характер бил горд, властен и избухлив, за децата си бил нежен и отстъпчив. Султана и сестра й учат във френски колеж в Букурещ и твърде отрано разбират, че името на баща им, а преди всичко – парите му могат да им отворят всички врати.

Екатерина Каравелова

На 15-16 години Султана е вече красавица, за която пращат годежари известни румънски князе. Впечатлена от гласа й, румънската кралица Кар-мен Силва иска да я прати на собствени разноски да учи пеене в Париж. Бащата обаче иска да върне семейството си в освободена България и един ден те наистина се озовават в София. Но новата столица съвсем не прилича на бляскавия Букурещ, тя е дрипава, мръсна, мизерна. На мястото на днешната английска легация са бостаните на софийския владика, на мястото на непостроеното още Народно събрание се ширят турски гробища… Тук-там по тесните криви и кални улици, с продънени калдъръми мъждеят газови фенери. До Княжево се стига само с файтон, а на мястото на Орлов мост се простира поле с тръни и бодили… Почти няма удоволствия и развлечения, още по-малко – за млади момичета. Тъй че обяснимо е защо така бързо младата Султана скланя да се омъжи за Рачо Петров – 24-годишния мустакат началник-щаб на армията, родом от Шумен. Нещо повече – тя не дочаква

Рачо Петров

проточилия се годеж и… пристава на любимия си. Ето какво пише за този превратен момент в живота си самата Султана: „Не бях виждала баща си от деня на моята авантюристична женитба. Той беше огорчен, сърдеше ми се и не искаше да ме види. Въпреки че беше дал съгласието си за годежа ми с Рачо Петров, с течение на времето той беше разбрал, че това беше грешка… Нито аз бях за Рачо Петров, нито той за мен. Възпитана в луксозен пансион, аз бях научила много излишни неща, но не и домакинство. Галена, никога несмъмрена нито от дядо ми, нито от любимия ми вуйчо Телемак… баща ми късно разбра, че Рачо Петров с упорития си и груб характер ще унищожи най-ценното у мен: слънчевата ми весела натура, добротата и главно – детската чистота“.

Незатихваща във времето мълва обявява Султана за любовница на Фердинанд. Твърди се, че на нейната хубост и чувственост съпругът й дължи кариерата си. Истината е, че генерал Рачо Петров не е функция на прелестите на жена си. Почти на юношеска възраст той е вече началник-щаб на действащата армия в Сръбско-българската война през 1885 г. Той има решаваща роля в свалянето от власт на Стамболов през 1894 г., а през 1903-1905 г. оглавява „втория стамболовистки режим“. Рачо Петров командва 3-а армия през Втората балканска война, а през Първата световна война заема поста началник на Македонската военна инспекционна област. Съпругът на Султана има своя собствен забележителен път на възходи и падения. В много случаи, когато той е близък до трона, съпругата му е в немилост и обратно.

Ако Султана Рачо Петрова не беше оставила книга със спомени от близо 370 страници, името й навярно щеше да е известно днес само на историците. Но този солиден труд ни дава една друга представа за „кокотката“ и „егоистката“. Човек очаква, че красива и разглезена от внимание жена като нея ще разказва главно клюки и интриги, но всъщност това е книга за политиката и политическите мъже през един бурен исторически период на България. Вътре почти не се споменават трите й деца, бегло се отбелязват съпружеските стълкновения, които довеждат до развода й през 1919 г. Жената с най-модните тоалети и кукленски красивото личице в много случаи е била по-храбра и по-прозорлива от министрите и генералите на своето време. Книгата й поразява с толерантност, човещина и родолюбив. „Някаква първобитна енергия, от която блика смелост и мъдрост, крие тази жена“, казва Димо Кьорчев, автор на предговора.

Вече възрастна и самотна, Султана е обявена за болшевишки агент и в дома й многократно правят обиски. Бившият й съпруг пък я съди да не му използва фамилията. След Първата световна война тя гостува на Фердинанд и за последен път се опитва да му засвидетелства лоялност, като след завръщането си посещава Александър Стамболийски и моли да позволи на княгините Евдокия и Надежда да се върнат в България. В своята книга Султана Рачо Петрова разказва как Стамболийски я пита с хитровата усмивка: „Таман сме сами, я кажете истината, какви ви бяха отношенията със стария цар?“. Според мълвата, тя отговорила с достойнство: „Ако исках да се изповядам, щях да отида при поп“.

През 1944 г. Султана е изпратена в концлагера „Гонда вода“ заради дъщеря й Влада Карастоянова, която говори по радио BBC против съюзничеството на България с хитлеристка Германия. Умира през 1946 г. Най-горчивите думи за житейския си жребий произнася още през 1938 г.: „Независимостта винаги е била мое желание, зависимостта – моя съдба“.

Още сензации:

loading...

Един отговор за "Как Султана Рачо Петрова изневерявала на мъжа си с Цар Фердинанд!"

  1. АЗ   27.12.2012 at 14:53

    настръхнах––колко смели и умни жени ражда България

    Отговор

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *