Певицата Деница Шопова: Влюбих се в най-добрия приятел на баща ми – Бате Николай! ИНТЕРВЮ

Деница Шопова

  Деница Шопова е дъщеря на детския композитор Михаил Шопов. Едни от най-известните му песни са за „Сънчо“ от „Лека нощ, деца!“ и сериала „Приключенията на Буратино“. Актрисата е израсла в „италиански двор“ на столичната ул. „Аспарух“ бул. „Витоша“. Той свързва две къщи, в едната от които живеят поетът Димитър Спасов и актьорът Николай Николаев със съпругата си. След блестящите си изпълнения на Мария Магдалена в „Христос суперзвезда“, „Евита“, „Хелоу, Доли“. Деница Шопова ще се превъплъти в голямата американска актриса Джуди Гарланд, майка на Лайза Минели. Премиерата е на 21 септември в театър „Сълза и смях“. В „Краят на дъгата“(Тпе End of the Rainbow) й партнират Ники Сотиров и Любо Ковачев. Акомпанира й на пиано Ангел Заберски-син.

– Деница, мъжът ти – режисьорът Живко Ботев, е продуцент на постановката. Как попаднахте на текста?
– Това е пиеса с компоненти на мюзикъл. С режисьора Бойко Илиев от много години се гоним да направим общ спектакъл. Най-накрая животът ни събра за „Христос суперзвезда“. Преди няколко месеца той беше е Лондон. Като се върна, ми каза, че има нещо специално за мен. Даде пиесата на мъжа ми. Докато я четеше, Живко непрекъснато ахкаше.

Баща й - композитора Михаил Шопов

Накрая ми каза: „Това е пиеса за теб“. Свързахме се с автора Питър Куилтър, който има огромен успех на Бродуей. Премиерата му беше на 4 април. Той е англичанин, живее в Тенерифе. Писахме му, той ни отговори, като ни попита кой ще играе главната роля, защото актрисата трябва да има специфични умения. Пратихме му откъси от мои представления. Веднага ни се обади. Учуден беше, че в България се играят такива спектакли и има актриса за такива тежки роли. Веднага се съгласи и ни даде пиесата за три години. Сега има нова премиера и обеща да дойде през октомври или ноември.

– Имаш ли нещо общо с Джуди Гарланд?
– Да, първо биографията й. И аз като нея от дете съм в професията покрай баща ми. Още на 9 години изпях песничката за Буратино, тя пък почва на 13. Има монолози, които се покриват с моя живот. Тя разказва как е ставала в 4 часа сутринта, за да танцува. Гладувала е, за да бъде слаба като клечка. Така идват хапчетата, за да издържи. В балетното училище аз ставах не в 4 часа, а в 5. в 6.30 ч. трябваше да съм на задния вход на операта. В 7 ч. ни започваше екзерсисът. Дете в трети клас е още бебе. Жал ми беше да пращам сина ми на 10 години в снега на училище в 7.30. Чудех се как са ме посветили на тази тежка професия. Спях по корем като жаба, защото имах физически недостатък за балерина. Бяха ми „затворени“ краката. Сутрин не можеш да мръднеш, така боли. За да си разтягам падьомите, си слагах краката под пианото и си опъвах коленете. Адски болезнено, против тялото ти.

Деница и съпругът й Живко Ботев

– А кога пропя?
– Смешно е, но ще кажа като фолк звездите – откакто се помня. Моят баща е композитор, майка ми е пианистка, баба ми е оперна певица. Родила съм се на 6 месеца вместо на 9, кило и половина. Баща ми разказваше как ме видял в кувьоза: „И, тате, като те погледнах, ти си обърна главата. Казах си, че ще станеш певица“. Баща ми ме е орисал да съм в тази професия. Той ми е измислил името.

Като стоял на прозореца, измислил стихче. За да се получи рима със сестрица, стигнал до „малка прелестна звездица – нашата Деница“. И си казал: „Да, Деница ще бъде“. А в болницата отсякъл: „Тя ще бъде звезда. Певица, актриса и балерина. Деница“. През целия си живот съм следвала това. То съвпада със съдбата на Джуди. И в любовния ми живот включително. Имала съм много голямо влюбване и голямо разочарование. Имам два брака.

Николай Николаев - Бате Николай

– Кое е голямото влюбване?
– Това, че се влюбих в най-добрия приятел на баща ми. Още от дете. Това беше актьорът Николай Николаев – бате Николай. На 6 години той ме заведе в предаването „Захарно петле“. Там пеех песничка на баща ми. Пита ме каква искам да стана. Аз казах: „Актриса, певица и балерина“.

– Кога каза: „Искам да бъда твоя жена“?
– Много по-късно. Баща ми пишеше песните за всички детски предавания. Ние със сестра ми ги пеехме. В „италианския двор“ много често за два часа сглобявахме по една песничка. Като си вземахме хонорарите в телевизията, се редяхме всички на опашката. Аз, най-малката, бях последна. Леля Мими, която даваше парите, ми казваше: „Защо не сте довели и баба ти?“. Обичах много Николай.

Той ми е дал всичко в професията. Когато станах на 24 г., тогавашният министър на културата Георги Йорданов ни прати в Габрово да направим вариететен театър. Там вече пламна нещо друго. Той вече беше на 40. Моите родители не одобряваха тази връзка. Николай замина за Италия. Аз като добро дете се влюбих в музикант, омъжих се, родих сина ми. Николай обаче се върна от Италия. Мъжът ми пък замина за Скандинавия. Така се разведох с него и се омъжих за Николай. А и той много ме обичаше.

– Защо се разочарова?
– Толкова съм го идеализирала, а живите хора са си живи хора. Това не е приказка.

– Той се пропи. Защо?
– Може би имах високи изисквания и мечти. Той веднъж ми каза: „Знам, че ти е тежко. Но ти си щастлив човек. Всички твои мечти са се сбъднали“.

Деница Шопова с Николай Сотиров и Любомир Ковачев (вдясно) в "Краят на дъгата"

– С Живко кога се свърза?
– Бях в тежка депресия. Той се беше върнал от Лондон. Покани зет ми Константин Цеков, пианист на ФСБ, да напише музика за една пиеса в НДК. Там се запознахме. Не го познавах, макар и той да е завършил ВИТИЗ. Много трудно излязох от депресията.

– Ти участваше в камерния театър в дома на Вили Цанков. Как те покани?
– Той не преподаваше, но е моят учител в театъра. Представленията нямаха нищо общо с лицето на българския театър сега. Не харесвам това, че българският театър го превзеха кукловодите. Започнаха само да правят циркаджилъци и маймунджилъци. Истинският, дълбоко психологичният театър отиде по дяволите. Тъй като не бяхме съгласни, с Вили направихме театър. В дома му идваше елитът на културата, също несъгласен с това. Можела съм и аз да се отдам на халтура, но никога не съм си го позволила.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *