Филип Трифонов трудно ще се пенсионира, понеже не си плащал осигуровки

Филип Трифонов и Невена Коканова в кадър от филма "Момчето си отива"

  „По-интелигентни хора ме разпознават. Все пак не всички се интересуват от историята на българското кино“, с типичната си тънка ирония актьорът Филип Трифонов характеризира днешното ни време. На 4 май един от най-добрите ученици на Апостол Карамитев навърши 65 години.

 Той остава в истори­ята на киното, на първо място с краси­вото си мълчаливо прия­телство с Невена Коканова в „Момчето си отива“, където неговият герой Ран изпива доста бози, пре­хласнат по продавачката Тинчето. Боза Трифонов пие и в първата си пиеса, в детското представление „Зайко всезнайко“. 8-годишен, в паничката му вмес­то супа е сипана бозица.

 Между 1990 и 2006 г. Филип Трифонов не си е плащал здравни и пенси­онни осигуровки и това ще утежни пенсионирането му един ден. „То за храна ня­маше, камо ли за пенсия“, не иска и да си спомня за тежкото минало Ран от „Момчето си отива“. Това е истината: участвал във филми като „Преброяване на дивите зайци“, „Оркес­тър без име“, „Адио, Рио“, „Лавина“, „Иван и Алексан­дра“, актьорът едва свърз­ва двата края след краха на предишната система. От 2006 г. той е на щат в Сатиричния театър, къде­то е поканен от бившия директор Павел Васев

Две години, между 1990 и 1992 г., Трифонов живее в Нюрнберг, Германия, къ­дето се занимава с товаро-транспортна дейност на мебели. По нашенски казано, препитава се като хамалин.

  „Издигнах се до шо­фьор на камион. Пътувах из цяла Германия и мно­го се радвах като имаше задръстване, защото пла­щаха почасово и чакане­то на аутобана влизаше в сметката“, разказва па­тилата си актьорът. Тогава той си поставил за цел не само да направи пари, но и да докаже, че българите не са мързеливци, както смя­тали западните работода­тели. Заложил на личната дисциплина, която носел в себе си от годините в спорта. Мал­ко е извест­но, че в средата на 60-те Трифо­нов е успешен състеза­тел по бокс. На градското първенство през 1965 г. за юноши стар­ша възраст става първенец в категория до 67 кг.

 „Първата сериозна ра­бота намерих в италиан­ска фабрика за тортелини. Обработвах машинно де­сетки килограми от сала­ма мортадела. Казвах си „хем ми плащат, хем ме хранят с мортадела“, но явно не бях подходящ за еднообразната работа във фабриката„, пак се ирони­зира актьорът.

 Той не издържа в Гер­мания и се завръща, за да изкара най-трудното десетилетие в живота си време, през което „мъжът вкъщи“ става съпругата му Сашка. Нейните доходи, без да са големи, превишават бюджета от творче­ската му дейност. Първите две години след завръщането актьорът кара такси и в София. Когато клиенти го разпознаят, не отрича, че е звездата от „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“. Не му става неудоб­но, но усеща, че на клиен­тите им става тъжно.

  Това скрито напреже­ние му се предава и на нервна почва актьор­ът усложнява алергията, която вече е започ­нала да го измъчва. Тя се раз­вива до сте­пен на брон­хиална астма и до започване на терапия с инхалатори. Освен че се задушава и кашля до при­падък, Трифонов „плаче“ – очите му сълзят . От ле­карствата пък се упоява и едва не прави катастрофи. Тогава той взема радикал­ното решение – да остави цигарите и водката. „Една сутрин, след много пие­не и пушене, се наведох да си вържа връзките на обувките. Зави ми се свят и паднах на главата си. И това, и алергията ме на­караха да спра цигарите“, изповядва Ран от „Момче­то си отива“. Вкъщи премахва килимите и мокети­те (задържащи прах) и ги замества с гранитогрес. Състоянието му се подо­брява значително. 

През този период Три­фонов сам написва ня­колко камерни пиеси, включително и за моноспектакли, чрез които постепенно се завръща към публиката. Той става основател на „ресторант­ския“ театър в България, играейки в заведения спектакъла „Аудиенция“ (с Николай Гумнеров) от Вацлав Хавел, „Запад­на Германия – отечество мое“ и „Тя“. Не го драз­ни, че докато той работи, пред него се консумира ядене и пиене.

 Най-новата му пиеса в стил „Уан мен шоу“ се нарича „Роден без сли­вици“, която имаше пре­миера в края на миналата година.

 За съжаление актьорът няма да може да я изи­грае пред сънародниците ни в САЩ, които ностал­гично биха се заинтере­сували от изявата на ак­тьора легенда. Трифонов има черен печат, задето изнасял представления с туристическа виза през 90-те години. По негова лична информация, пред властите бил натопен от българи.

 

90-годишната му майка изгасна в старчески дом

Актрисата Люба Трифонова

  Филип Трифонов едва смогна да се нарадва на стотиците поздравления за своята 65-годишнина и радостта му бе помрачена. На 7 май почина неговата майка, актрисата Люба Трифонова. Тя е име от първите редици и основателите на Младежкия театър преди 50-60 го­дини, чието превъплъщение в образа на Котарака в чизми радва няколко поколения деца. Киното я преоткрива в зрелостта й.

 Тя участва пъв филмите „Защитете дребните животни“ (1988), където се засича със сина си, „Разходки с анге­ла“ (1990), където играе Майката, „Рапсодия в бяло“ (2002) – старица в стар­чески дом.

 В последния си филм тя изигра сво­ята участ. Доайенката бе сред обита­телите на софийския Дом за ветерани на културата, където сама пожелала да постъпи, когато годинките й натежали.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *