Блока на писателите на ул. "Незабравка"

На пръстите на ръцете се броят оцелелите автори в така наречения писателски блок на столичната улица „Незабравка“ в квартал „Изгрев“. Цитаделата на богопомазаните от бившия режим творци на словото е построена в началото на 70-те години по идея на Георги Джагаров.

По онова време Съюзът на българските писатели е мощен почти колкото Културното министерство. Цензорите бдят над литературата, защото нейната задача е да възхвалява властта.

Някои от тогавашните корифеи имат луксозни апартаменти в центъра на София, но се налага да бъдат решени битовите проблеми и на останалите, за да няма недоволни. Мястото на строежа не е избрано случайно – в близост до гората, за да творят писателите на тихо. В района, иронично наричан интелектуалното гето на София, са издигнати още няколко здания за творческата интелигенция – на художниците, на работещите в радиото и телевизията и на културните дейци.

Блокът е проектиран от архитект Лозан Лозанов в екип със съпругата му арх. Олга Станева, с която работят в тандем. Апартаментите са разпределени на писатели от различни поколения. Те не са подарени, но са на преференциални цени – малък двустаен струва 18 000 лева, най-големите стигат до 40 000.

Леда Милева

Сред късметлиите са Станислав Стратиев, Владимир Зарев, Любен Станев, Богомил Нонев, проф. Боян Ничев, театралният критик Гочо Гочев, Георги Константинов, Слав Караславов, Генчо Стоев.

Георги Джагаров си заплюва територия на хубав етаж, а съседи са му още Леда Милева, Стоян Каролев, Димитър Стефанов, Владимир Голее.

„Резерватът“, както наричат писателския блок, е бил навремето готов сюжет за сапунен сериал.

„Приятелствата бяха съседски, всичко се случваше в едно затворено пространство, имаше непрестанно движение по етажите, между които се разиграваха любовите и разделите“, спомня си дъщерята на проектантите Олга Лозанова, която е отраснала там. Поетът Георги Константинов е по-скептичен към интимността в нашия литературен живот:

Станислав Стратиев, който отдавна не е между живите

  „В блока съзнателно се налагаше близост между нас – според изискванията за колективизъм. Писателите трябваше да живеем на едно място, да летуваме в един дом на морето, да имаме по 2-3 събрания на месец, да се събираме в едно кафене. Знаехме си и пломбите. Знаеше се, че който е станал заслужил деятел на културата, след две години ще стане народен, а след пет можеше да очаква, че ще е герой на социалистическия труд. Сега обаче в блока почти не останаха писатели. Половината си продадоха апартаментите, защото са скъпи за поддържане, и ги замениха с по-малки. Други измряха. Повечето хора, които днес срещам в блока, са непознати“.

Сред малкото оцелели труженици на перото е Виктор Барух, който неотдавна навърши 91. Всеки ден обаче прави разходки в парка. Тук са Петър Караангов, Николай Христозов и съпругата му Стаменка, също писателка, поетът и преводач Кръстьо Станишев, Свилен Каролев, литературовед като баща си, проф. Симеон Хаджикосев, Кольо Георгиев и синът на Владимир Голев – Иван.

Виктор Барух

  Само преди дни всички те се събраха на погребението на Елена Станчева, която почина на 100-годишна възраст.

Жената  на  Лъчезар Станчев не е живяла в сградата, но като добра писателска съпруга, особено след смъртта на мъжа си, се грижила за неговата памет и ръкописите му. За обитателите беше организиран специален транспорт за поклонението.

С блока в номенклатурния квартал е свързана и дълбока трагедия, белязала биографията на голямата българска писателка и историчка Вера Мутафчиева. Ехото на това събитие отеква и до днес по коридорите на кооперацията, където османистка №1 на България живее до смъртта си. Някои от обитателите са били очевидци на драмата, разиграла се през 1984-та. Тогава едната от дъщерите на Мутафчиева, родени през 1954 година, талантливата млада художничка Яна, се хвърля от прозореца на семейния апартамент и загива на място. Авторката на култовия роман „Случаят Джем“ до края на живота си носи болката в себе си, но никога не говори за това. Каква е причината за страшната гибел на дъщеря й остава загадка. Баща на момичето е писателят и преводач Атанас Славов, потомствен дъновист, чиито родители са имали къщурка също в столичния квартал на „белите братя“ в района на днешното руско посолство. Цитаделата на духовете е била и снимачна площадка. На покрива й са заснети някои от сцените в култовия филм от 80-те години „Бариерата“, създаден по едноименната повест на Павел Вежинов с участието на Ваня Цветкова и Инокентий Смоктуновски.