Кралица Виктория отрязала мераците на развратника Фердинанд да се жени за внучка й!

  Кралица Виктория отказала протекция на Фердинанд още когато той се наточил за княжеския трон в България. Кралицата му е рода. Но това не било пречка да изпадне в ярост, когато разбрала от вестник „Таймс“, че братовчед й се кандидатирал за българския престол. Тутакси изпратила остра телеграма до министър-председателя, лорд Солсбъри:

„Надявам се няма нищо вярно, че принц Фердинанд Кобура е кандидат. Съвсем неподходящ – изтънчен, ексцентричен и женствен. Трябва да бъде спрян веднага“. На следващия ден изпратила нова депеша до лорда: „Важно е да се знае, че аз и моето семейство нямаме нищо общо с абсурдните претенции на този мой глупав млад братовчед“.

След неуспешния опит да се сгоди за Луиза Тосканска, Фердинанд се прибира омърлушен в София. Премиерът Стамболов бил хем раздразнен, хем язвителен от провала на княжеските търсения на съпруга и тутакси го пришпорил отново да събира куфарите – да заминава и да не се връща без княгиня.

Ситуацията обаче не била хич оптимистична – все още никоя европейска държава не признавала Фердинанд за легитимен владетел.

Формалната причина била ослушването на Високата порта в Царигарад, но фактическата – силното недоволство на Русия от политиката на България и от действията на русофобското правителство на Стамболов. По международните договорености най-напред князът трябвало да получи благоволението на султана. Но руският император не искал това да се случи по никакъв начин. А за султана негативната позиция на Русия към признаването на княза била добре дошла – от какъв зор да бърза да го признава и той?!

Накратко – Фердинанд бил в патова позиция: колкото Русия да била недо-любвана от европейските сили, никой не искал да си разваля отношенията с нея заради някакъв си все още никому неизвестен Фердинанд. А камо ли да се сродява с него.

Накован и от майка си Клементина, Фердинанд предприел смел и на границата на отчаянието ход – да потърси протекция от най-високо място, от самата кралица Виктория.

Фердинанд не бил забравил тази остра реакция на кралицата и затова избрал хитър план. Дали сам го е измислил, дали е дело на Клементина или е подсказан от друг, това няма значение, но планът бил следният: да отиде при Виктория с молба именно тя – кралицата – да му намери съпруга.

Уловката била, че Виктория ще е поласкана да бъде сватовница, както е с повечето застаряващи жени.

Според княжеските биографи намерението на Фердинанд било да се сгоди с някоя от внучките на кралицата и по-точно, ставало дума за дъщерите на втория син на кралица Виктория – принц Алфред, херцог на Единбург, граф на Кент и граф на Ърстър. Жена на принца била не коя да е, а великата княгиня Мария Александровна – дъщеря на Царя – освободител Александър II и сестра на руския император-Александър III. Дъщерите били четири на брой. Но мераците на Фердинанд били най-вече към първата, принцеса Мери – на 17 години.

Какво по-хубаво от това – да ти стане жена внучката на кралица Виктория, която е и внучка на царя Освободител и племенница на тогавашния руски император. С един куршум – два заека!

Не два – дори три. Защото девойката е и първа братовчедка на германския император – кайзер Вилхелм II, най-големия внук на кралица Виктория. Значи три в едно. Като добавим и това, че принцесата била и изключително привлекателна, идело реч за много голяма (най-голямата възможна) хапка. Кои били козовете на Фердинанд?

Майка му Клементина била на голяма почит у кралица Виктория. Има си хас – дъщеря на бившия френски крал Луи Филип, голям приятел на Англия, завършил дните си след абдикацията като уважаван гост на английската корона.

Но всъщност и Клементина, и Фердинанд разчитали повече на изключителното уважение на кралица Виктория към династията на Кобургите.

Тук може и да му се завърти главата на уважаемия читател от преплитането на фактите, но това е положението: Кралицата е едновременно леля и стринка на Фердинанд: Виктория е първа братовчедка на бащата на Фердинанд, принц Август (дъщеря е на леля му Мария Луиза). В същото време мъжът на кралицата, принц Алберт, и той е първи братовчед на бащата на Фердинанд (син е на чичо му Ернест I). Кралицата и съпругът й също са първи братовчеди по между си – деца са съответно на сестра и на брат от Кобургския род.

Кралицата благоговее пред Кобургите.

За нея те са носители на сериозността, отговорността и на всичко най-положително от качествата на немските рицари. За разлика от затъналите в поквара и разврат английски аристократи.

Между впрочем – харесаният за тъст, принц Алфред, син на кралицата, по това време е определен за следващия херцог на Сакс Кобург и Гота.

Значи, работата би трябвало да е опечена! Фердинанд е чистокръвен представител на Кобургите. Накратко казано – наше момче! Кой, ако не той, трябва да бъде предпочетен за бъдещ зет на кралското семейство!

Да, ама не! Фердинанд пристига на Острова с голямата кошница.

Приет е с всички подобаващи почести. Посещават го в хотела: премиерът и министър на външните работи лорд Солсбъри, престолонаследникът (бъдещият крал) Едуард VII; принц Алфред – бащата на бленуваната принцеса. Кралицата го приема с топлота и любезност като близък роднина.

Впечатлението й от Фердинанд е категорично положително. Изразява го в личния си дневник: „доста благоразумен и безпристрастен, привързан към страната си, за чието добруване единствено иска да работи“ и т.н. и т.н. Но да си дойдем на думата. Както пише в дневника си кралицата, Фердинанд й споделил, че „това, което го интересува най-много, е женитбата му“.

С други думи – кралицата била готова да го сватосва, но категорично му дала да разбере, че няма никаква надежда да се сроди с кралското семейство. Оправданието отново било с руския император, който нямало да преглътне евентуален годеж на княза с някоя от принцесите.

Но в края на краищата кралицата му „дала рамо“ – поискала съдействие от първородната си дъщеря (също Виктория) – вдовица на починалия германски император Фридрих III, да му реши проблема на Фердинанд.

Но и за вече бившата империатрица не било лесно да се ангажира: попитала сина си, император Вилхелм II, той се посъветвал с канцлера – в крайна сметка разрешението за посещение било получено Фердинанд се отправил за Германия.

Но патилата му в търсенето на съпруга тепърва предстояли.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: