Иван Евстратиев Гешов е един от най-образованите български министър-председатели. Той управлява страната в бурните години на първата Балканска война. Премиерстването му е върхът на политическата му кариера, която преминава през парламента, няколко министерски кресла в различни правителства и много възходи и падения. Гешов е един от най-изтъкнатите български финансисти и е в основата на редица закони, които в началото на XX в. карат европейските медии да заговорят за „българското чудо“.
Именно икономическият възход на България в първите години на миналия век е обстоятелството, което дава сила на младата държава да обяви независимостта си през 1908 година и малко по-късно да катастрофира в Балканската война.
Вината за първата национална катастрофа от 1913 година не е само на Гешов. Основният виновник е самонадеяният цар Фердинанд, но името на министър-председателя Гешов, който създава Балканския съюз между България, Гърция и Сърбия срещу изпадналата в тежка криза Османска империя, остава в историята като един от виновниците за първата ни национална катастрофа.
Роденият през 1849 година водач на влиятелната Народна партия Иван Евстратиев Гешов е потомствен банкер и финансист. Баща му Евстрати Гешов е сред най-богатите българи още преди Освобождението. След като получава солидно образование в България, едва 14-годишен, бъдещият премиер знае перфектно гръцки, турски и френски език. На 16 години започва да учи и английски в американското протестантско училище, намиращо се близо до дома му в Пловдив. През 1864 г. семейството му се мести в английския град Манчестър, където баща му отваря клон на семейната търговско-финансова къща. През годините, в които живее в Англия, Гешов учи в Оуенс Кколидж и в университета „Виктория“. Макар и чужденец, той печели общобританския конкурс по английски правопис, за което е удостоен с честта да пие чай с легендарната кралица Виктория.
При пребиваването си в Манчестър младият Гешов е член на градското литературно дружество и на манчестърския дискусионен клуб. След това няколко години работи в кантората на баща си в града. Престоят в Англия прави от него горещ привърженик на демокрацията. До края на живота си той е убеден, че важността на общественото мнение при определянето на политиката на една страна е от изключителна важност.
Другото му верую от този период е, че най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ. Затова, когато се връща в България през 1872 година, Гешов не жали сили и средства за просветителска дейност. Той не взима директно участие в Априлското въстание, но приносът му е безценен. Седем негови публикации, посветени на априлските кланета, излизат в най-влиятелния английски вестник „Таймс“. Това му донася смъртна присъда от османските власти. Животът му е спасен от британското посолство в Цариград и лично от външния министър на Великобритания, който се застъпват за него. Усилията им успяват да го спасят от смърт и присъдата му е заменена със заточение в Сирия.
След Освобождението Гешов се завръща в България и веднага става председател на Окръжния съд в Пловдив. През първите години на българската държава той е директор на Българската народна банка, депутат в няколко парламента и министър на финансите в правителствата на Васил Радославов и Петко Каравелов. По време на режима на Стефан Стамболов Гешов се оттегля от политиката. Завръща се в нея през 1894 година, когато става министър в правителството на Константин Стоилов в продължение на три години. След смъртта на Стоилов през 1901 г. Гешов заема мястото му като председател на Народната партия.
През 1897 г. той е най-богатият български гражданин. Наследява една четвърт от наследството на братята Евлоги и Христо Георгиеви, които са близки роднини на жена му. Освен това на Гешов е възложено да изпълни завещанието на братята, което включва построяването на Софийския университет и още редица благотворителни инициативи. Самият той е сред основните дарители на Българската академия на науките, която оглавява от 1898 правителствата на Васил Радославов и Петко Каравелов.
По време на режима на Стефан Стамболов Гешов се оттегля от политиката. Завръща се в нея през 1894 година, когато става министър в правителството на Константин Стоилов в продължение на три години.
След смъртта на Стоилов през 1901 г. Гешов заема мястото му като председател на Народната партия. През 1897 г. той е най-богатият български гражданин. Наследява една четвърт от наследството на братята Евлоги и Христо Георгиеви, които са близки роднини на жена му. Освен това на Гешов е възложено да изпълни завещанието на братята, което включва построяването на Софийския университет и още редица благотворителни инициативи. Самият той е сред основните дарители на Българската академия на науките, която оглавява от 1898 до смъртта си през 1924 година. Докато е министър-председател, от 1911 до 1913 година, Гешов прокарва Закона за Българската академия на науките. След Първата световна война.
Бившият премиер е избран за лидер на Обединената народно-прогресивна партия, която излиза в опозиция на режима на Александър Стамболийски. Предусещайки репресиите срещу противниците на земеделския премиер, през 1922 г. Гешов заминава за Франция. Там го заварва и превратът срещу Стамболийски от 1923 г. След падането на земеделците от власт Гешов се завръща в България, а партията му става част от управляващия „Демократически сговор“. През март 1924 г. бившият премиер си отива от този свят на 75 години.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment