Адвокатът Марин Марковски: Затварям очи и виждам пистолети, рани и кръв! ИНТЕРВЮ

  Вечер жена ми чете стихове и така аз се разтоварвам от картините на ужас, които е нарисувало съзнанието ми в главата. Затварям очи и виждам кръв, пистолети, огнестрелни рани, полиция, прокурори… Страшен кошмар е.“

Капчици пот се появяват на челото на Марин Марковски, докато говори. Очевидно картините на ужаса оживяват отново пред него.

Топ адвокатът разговаря с репортер в кантората си. Видимо е отслабнал – с над 30 килограма. Не е болен, просто спазва диетичен режим по съвет на докторите си.

Марин Марковски е 65-годишен. Открай време се занимава с най-скандалните съдебни дела в България. Критикуван е, че защитава обвиняеми по тежки престъпления, пораждащи отрицателни нагласи в обществото, аморално поведение и какво ли не още.

В практиката си има над 250 тежки наказателни процеса, които по думите му са много и за световната практика. Името му се е превърнало в нарицателно за брилянтен юрист. Броят на делата, които е загубил, е нищожен. Процентът на успеваемост на кантората му е над 85 – забележително дори за световните стандарти.

– Адвокат Марковски, с какво се занимавате в момента? За вашата кантора се носят доста легенди – вероятно част от тях са напълно неверни, други пазят част от истината…
– Нашата кантора съществува от близо 100 години. И ние имаме една задължителна практика – избягваме делата ни да бъдат по страниците на вестниците, макар че това невинаги се получава. Практиката показва, че когато едно дело е изкарано в рубриката „Криминална хроника“ и го има в медиите, се създава допълнително напрежение. За съжаление, съдиите в Българин, не всички, разбира се, се влияят от това, че процесът е огласен по радиото и телевизията. За голяма част от хората съдията трябва да вкарва каквото и който може в затвора. Разбира се, всеки един от тези критици на съдебната практика, ако сам попадне в колелата на държавната машина почва да събира опит, който го кара да мисли по съвсем друг начин. Но може би е важно да се задоволяват хорските потребности от присъди. Целта на правосъдието е да се намери истината и гражданите, извършили престъпление, да получат едно човешко и балансирано наказание. Защото пък този, който влезе в затвора, за да оцелее, трябва да стане звяр. В българските места за лишаване от свобода оцеляването е свързано с унищожаването на човешките качества. За да се предпазиш от пребиване, изнасилване и терор, 24 часа трябва да проявяваш такава твърдост, която граничи с жестокост, и трябва сам да трансформираш характера си.

– Обвиняват ви, че напоследък често се потите в залата, задъхвате се, че сте поели повече дела, отколкото можете да свършите…
– Да, една журналистка написа, че се задъхвам в залата. В моята дълга адвокатската практика аз съм стигнал до положение да се задъхвам, бре. Ще отговоря така. Аз се задъхвам по време на пледоария или сутрин, като се събудя и се замисля за битките, които ме очакват. Трябва да преборя атмосферата, обвиненията на прокуратурата, съдийското неразбиране с изключителен професионализъм. Ако се задъхвам по време на речите си, значи съм болен от астма. Задъхващия се адвокат прилича на опитния хирург, чиито ръце се разтреперват и той трябва да хвърли скалпела. Моето призвание е да бъда адвокат. Всеки нескопосан опит да бъда представен в нереална светлина за мен не е голямо притеснение.

– Наричат ви адвокат на дявола, знаете ли?
– Да, чел съм такива неща за себе си, най-често във вашия вестник.

– Защо според вас?
– Заради делата ми. Някои от моите клиенти имат изключително тежки обвинения. Адвокат на дявола ме нарекоха журналисти, повлияни от един филм с Ал Пачино. Да защитаваш дявола, това значи да браниш лошотията. Така че аз не се чувствам негов адвокат. Престъплението е върхът на лошотията. Значи, ако аз защитавам лошотията, ставам слуга на Рогатия. Аз защитавам хората, извършили престъпление, а не самия акт на престъпление. Тук вече става въпрос за библейски сравнения. В Библията, тази съвършена свещена книга, грешникът може да се покае и да получи прошка дори в сетния си час. Следователно, извършването на престъпление, което е престъпление по съвременния Наказателен кодекс и религиозен грях по църковните канони, не означава унищожение на конкретен индивид. Чувствам се великолепно, като застана в залата и се изправя против прокуратурата и полицията, вестниците и радиото, общественото мнение, че дори и против съда. Аз съм сам, единствено със своя клиент. В такива моменти усещам призванието си – да се боря за справедливостта.

– Вярващ човек ли сте? Кога адвокат Марковски ходи на църква?
– Религиозното чувство е нещо твърде интимно. Казваш, че Библията е свещена книга, а отсреща получаваш присмех. Религията отговаря така: „Божието слово е като зърната – някой падат на плодородна почва, други на камъни“. Трябва да ви споделя, че сблъсъкът ми с различните човешки съдби, ме е накарал да разбера, че има Господ, който отдава на всекиму дължимото още на този свят. Не искам да правя преглед на политическите съдби и на политиците, които предадоха България, а после застанаха до гробовете на децата си. Разбира се, това е много грубо мое изказване, но все пак има справедливост.

– Бихте ли визирали някого от политиците?
– Нека всеки помисли за процесите, започнали преди 20 години, съдбите на политиците и натехните семейства.

– Какво е отношението ви към 10-те божии заповеди? Изкушение ли са те за добрите адвокати?
– Само този, който не е видял как адвокатът с цената на своя интелектуален потенциал прави всичко възможно, за да спаси клиента, говори за представителите на Темида, че са мошеници със скъпи часовници, сака и вратовръзки. Вярно е, че ние получаваме пари, за да не ходят хората по затворите за дълго време. Това обаче не ни прави морални продажници Десетте божии заповеди са светая светих на човешкото общество, върхът на цивилизацията и възможността хората да общуват и да бъдат заедно. Защо? Защото инстинктите на човек могат да прераснат в лакомия, безотговорност, злоба, омраза, ако ги няма правилата на Библията за спасение на душите. Ако хилядолетия наред хората не ги бяха спазвали, днес нямаше да има свят, цивилизация. Пример, в една от заповедите се казва: „Не лъжесвидетелствай“. Важен постулат. Предпазва от възможността да бъдат унищожавани хора. Той върви наравно с „Не, убивай“. 10-те божии заповеди са моралът, който ние трябва да изповядваме.

И тук е мястото да кажа, че нито един политик не е рекъл: „Бог да пази България“. Нито един наш президент не ползва тази реплика, защо? Политиката е битка за кокала и парите, а не техника за управление на народа. Ето защо на нея й трябва морал, който може да се вземе от християнската религия.

– За какво ви завиждат колегите адвокати?
– Боже мили!

– За парите, колите, часовниците?
– Боже, мой мили, древните римляни казват: „Помни смъртта“. На мен часовниците ми трябват, за да не закъснея за дело. Суетата и блясъкът на вещите поначало издават комплекси. Аз съм се сблъсквал с истории, хора, с невероятни неща, така че суетата е далече от моя начин на мислене и философия. Аз съм благодарен на Господ и на съдбата, че ми е дала тази професия, която ме научи да знам кое в живота е важно и кое не е. Парите и колите не са важни. Имотите – също. Разбира се, не искам да съм проповедник на сиромашията и аскетизма. Прави са тези, които твърдят, че е по-добре Да сме здрави и богати, отколкото бедни и болни. Патологията е във вземането на пари с цената на всичко Това е недопустимо и грозно.

– Вие самият богат човек ли сте?
– Да, аз съм най-богатият човек. Имам двама синове, две снахи, мила и хубава внучка, която е кръстена на мен, и съпруга. Жена ми е учителка и ме забавлява вечер, като ми чете и припомня стихчета. Кара ме да познавам техните автори, заглавията. Така си почивам от срещите с прокурори, полицаи, от видените картини на кръв, трупове, пистолети, рани. Наскоро излезе истината за имотите ми в един вестник. Стана ясно, че синовете ми имат по един етаж от къща. Аз притежавам малък апартамент, имаме и парцел. Един таксиметров шофьор ме вози до вкъщи няколко пъти. Не сдържа любопитството си и рече: „Марковски, аз не съм вярвал, че може да живееш в „Младост“. Ами да, живея, там хората са ми приятни, графикът ми е толкова натоварен, че не се впечатлявам кои са, какви са. Не съм бедняк. Препитавам се добре. Горд съм, че мога да се преборя за хляба на моето семейство. Отдавна има някой, който да рови за имотите ми, парите ми.

Забавлявам се чистосърдечно и с факта, че ме подслушват от години. Разбирам ги, има доста съдби, свързани с моите телефонни разговори. Затова си позволявам да разказвам вицове по мобилния.

– Откога ви подслушват?
– Свикнах още по времето, когато течеше делото за убийството на премиера Андрей Луканов. Тогава цялата държавна машина се изправи срещу мен. Гледаха ме през лупата. Валякът на полицията се опита да мине през мен – не ги упреквам. Не знаеха, че аз мога да се кача върху валяка и да го управлявам. Досега клиент не е подавал жалба срещу кантората ни. Синът ми Димитър Марковски вече има 10 години практика, аз – 44, а баща ми – 50. Имал съм забележки за рязко поведение в залата, но това са нормалните неща.

– Между другото, Венета Марковска роднина ли ви е?
– Не, моля ви, нищо общо нямаме с нея.

– В какви отношения сте с вдовицата на Луканов, все пак вие защитавахте убиеца на експремиера?
– В името на истината ще кажа, че ако мога да чета човешкия поглед, което всъщност правя, се загледах в лицата на сина му, на съпругата му. По-точно в очите. И в тях не видях упрек към Русов, че е застрелял Луканов. Дори самите те казаха: „Убийците не са тук“ – в смисъл в залата. Те не показаха обичайната мъка и желание на близките убийците да бъдат наказани, защото те още в началото на процеса не бяха убедени, че тези, които са на подсъдимата скамейка, са извършили престъплението. След това нищо не се промени. Луканови не направиха никакви усилия. Не се явяваха и във Върховния съд, когато течеше производството по делото. Имаше един опит на прокуратурата да бъде възобновено делото, съдът отхвърли искането, но фамилията не се яви отново. Разбирам тези хора. Те са загубили любим човек, примерен съпруг, силна личност -мъчно им е. Не показаха желание за налагане на доживотни присъди на задържаните.

– Сред интересните ви дела е процесът за изнасилването на Мила Гешева от Тодор Славков. Каква е съдбата на това момиче сега?
– Смело момиче, отправи обвинения срещу принца наследника на велика фамилия от феодалния социализъм и рискува да завърши живота си сгазе-на от „Зил“ на тротоара. Хубаво е, че оцеля. Но времето е голям лечител. Тя се омъжи за богат швейцарец, роди си прекрасно дете и вероятно животът в Алпите й е помогнал да заличи лошите спомени от родината си.

– Вие самият били ли сте жертва на обир?
– Аз не, но баща ми са го обирали. Рекох му: „Като тръгнеш на море, напиши една бележка, че те няма, и я залепи на вратата“. Не ме послуша, и двамата с мама заминаха. Е, обраха го. От апартамента откраднаха колекцията му от бутилки с уиски. Той не пиеше, но си ги събираше.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: