През август 2012 г. ce навършват петдесет години от смъртта на незабравимата легенда Мерилин Монро. В тази чест английското издателство „Constable & Robinson“ издаде сензационната биография „Мерилин Монро. Поверително и лично“, авторът е Мишел Морган. За пръв път излиза истинската история на кинозвездата, разказана като роман – красиво и увлекателно.
Биографията съдържа непубликувани досега, сензационни фотографии, разкрива непознати подробности и факти от личния живот на Мерилин Монро. Това е съхранен прекрасен спомен за една незабравима жена.
Публикуваме кратък откъс: четири и двайсет и пет сутринта в диспечерската служба за спешна помощ се получило следното обаждане от „Фифт Хелена Драйв“ Ns 123905: „Мерилин Монро е мъртва. Самоубила се е. Името ми е доктор Енгелберг, лекар на Мерилин Монро. Намирам се в дома й. Самоубила се е!“.
Когато сержант Джак Клемънс пристигнал на местопроизшествието, видял Юнис Мъри да пуска пералнята, а доктор Грийнсън и доктор Енгелберг били в спалнята до тялото на Мерилин и нощното шкафче, върху което били наредени шишета за хапчета. Част от тях били празни, но не всички. Бившият бизнес мениджър на Мерилин, Инес Мелсън, в интервю с Бари Норман заявила, че лично изсипала част от хапчетата в тоалетната, за да не разберат за тях папараците. Само че предвид на това, че шишетата вече били снимани, нейната инициатива била абсолютно ненужна и едновременно с това – неправомерно влизане в забранена зона.
От самото начало историята с намирането на тялото на Мерилин била, меко казано, съшита с бели конци. Госпожа Мъри казала на полицаите, че се събудила към 3 сутринта и забелязала светлина и телефонния кабел под заключената врата на Мерилин. (Години по-късно тя необяснимо как решава, че в крайна сметка вратата не е била заключена.) Мъри се обадила на доктор Грийнсън, който я инструктирал да потропа силно на вратата и да погледне през прозореца. Тя сторила каквото й било казано и видяла Мерилин в леглото с телефон в ръка. „Изглеждаше странно“, спомня си Мъри.
Грийнсън се облякъл и се приготвил да отиде до „Фифт Хелена“, а госпожа Мъри се обадила на доктор Енгелберг, който сторил същото. Когато Грийнсън пристигнал в 3,40 ч. сутринта, счупил прозореца, махнал телефона от ръката на Мерилин и осъзнал, че тялото й вече било вкочанено. Енгелберг пристигнал в 03,50 ч. и обявил пациентката си за мъртва.
Преди 04,30 ч. за смъртта били информирани и служители от агенцията на Алън П. Джейкъбс, които били повикани на спешно съвещание в дома на Мерилин. Майкъл Селсман си спомня: „Разбира се, че изпаднахме в паника. Събитията и без това бяха излезли извън контрол, а след смъртта й пресата вече не се чувстваше длъжна да прикрива това, което знаеше, с изключение, разбира се, на свързаното със семейство Кенеди, което стана известно по-късно. Отблъснах медиите и казах, че не знаем каква е причината за смъртта, защото точно така си и беше“.
До предаването на тялото на Мерилин на съдебния лекар новината се разнесла по света със страшна скорост, а последствията били трагични: във Великобритания 28-годишната актриса Патриша Марлоу споделила пред приятели, че разбирала причината за смъртта на Мерилин и почти моментално поставила край на собствения си живот със смесица от сънотворни; 38-годишната танцьорка Герди Мари Хейвъс неспирно питала съпруга си: „Защо го е сторила? Защо го е сторила?“, след което посрещнала смъртта си, като скочила от прозореца на апартамента им на третия етаж. В Мексико 3 тийнейджърки събрали снимките, които имали на Мерилин, и се опитали да се самоубият, но за щастие били спасени в последния момент.
Новината била предадена на тримата съпрузи на Мерилин – Джим Дохърти получил съобщение от колегата си Джак Клемънс и се обърнал към съпругата си: „Помоли се за Норма Джийн – казал той. – Мъртва е“. Артър Милър отказал да коментира пред репортерите, но по-късно разкрил чувствата си в писмо до приятеля си Джо Раух, като признал, че бил шокиран от новината, открай време се притеснявал, че тя ще прекрачи границата, но не вярвал, че наистина възнамерява да го стори. Баща му Изидор Милър бил съкрушен и заявил пред репортерите: „Беше ми като дъщеря. Беше мило и добро момиче. Толкова ми е мъчно, че не бях до нея в този момент. Сигурно е била много самотна и уплашена“.
Междувременно Джо ди Маджо долетял в Лос Анджелис от Сан Франциско и заедно с Бърнис Бейкър Миракъл и бившия бизнес мениджър Инес Мелсън се заели да уредят погребението на Мерилин на 8 август. Единодушни били, че трябва да избегнат холивудските церемонии, и пуснали съобщение, според което погребението щяло да бъде само за близки, „за да може тя да отиде в последния си дом в спокойствието, което винаги търсеше“. В съобщението се уточнявало също така, че не е възможно да поканят едни, без да обидят множество други, поради което призовават всички да „си спомнят за веселата и сладка Мерилин и да изрекат молитва за сбогом от своя дом или църква“.
На самия ден почитатели и любопитни наблюдатели се наредили на опашка пред портата на „Уестуд Мемориал Парк“, за да опитат да влязат. Вътре около трийсетина приятели и съмишленици се сбогували с отворения ковчег на Мерилин, докато Лий Страсбърг четял прочувствена хвалебствена реч. Джо ди Маджо се навел, за да целуне челото на жената, която така и не бил престанал да обича, и прошепнал: „Обичам те, обичам те, обичам те!“, преди окончателно да затворят ковчега.
Тялото на Мерилин било положено в Уестууд Мемориал Парк, в „Коридора на спомените“. Джо ди Маджо останал няколко минути, след като другите опечалени си тръгнали. Когато той изрекъл последното си сбогом, се случило нещо ужасяващо. Стотици любопитни наблюдатели нахлупи в гробището, като събаряли букетите, тъпчели цветята с крак, вземали траурните ленти и крадели рози от гигантското сърце, което самият Ди Маджо бил купил. Наложило се двама охранители да възпрат тълпата да не нахлуе в самата гробница, но преди да си тръгнат, те вече били разграбили повечето цветя.
Някак странно почитателите обяснили действията си с любовта си към филмовата звезда, но забравили, че не Мерилин Монро била погребана в криптата през онзи ден, а Норма Джийн Бейкър – малкото момиченце, чието единствено желание в живота било да бъде обичано, уважавано и някой да се грижи за него и което по думите на близкия му приятел Бил Пърсел „наистина се превърна в легенда, а по пътя срещна много мъже, които биха могли – които трябваше – да я дарят с най-голямото щастие за една жена. Но като едно истинско красиво цвете, каквото беше, тя разцъфна и умря… и така животът продължава. Господ дава, Господ и взема“.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи