Не е нужно да вярваш или не в магии, а някой просто да си ги прави зад гърба ти и да те забърква в пъклен план. Самият Илия не вярва, но се убеждава, когато преди години близка ясновидка му разкрива тайни, сторени по адрес на негови близки. Всичко, което тя му казва като доказателства, певецът открива и се убеждава, че не са празни приказки. Изпълнява и ритуалите, които стопират и предпазват злото и оттогава насетне мъката на близките му е по-малка и по-малка. Но едно не може да се върне – хората, които са починали.
7 гроба се издигат в рода Лукови до 1994 г. Единият от тях е на негова сестричка, починала година преди Илия да се роди. От мъка родният му баща се пропива и затрива. На фона на личната драма се появяват гадните подмятания, че Луков лъже, че е сирак, за да прави кариера. Певецът ги отминава и се моли да са здрави всичките му близки хора.
С „Беден сирак“ и „Сиромах си останах“ той прави фурор на „Пирин фолк“, където се явява 20-годишен две поредни години. На третото му участие през 1996 г. печели първата награда на журито и първата на публиката, което е прецедент в историята на фестивала до днес. Песента, която прави чудото, е „Мъжка молитва“. По стихове на Катя Ерменкова певецът пресъздава болката на хиляди многодетни семейства, без да предполага, че с въздействието си песента ще прави чудеса. Чрез нея и гласа на пиринския певец Бог чува молитвите на не едно семейство. Години наред той получава писма с благодарност.
Други държат да се запознаят с него. Трети го канят да стане кръстник на рожбите им, родени след появата на сакралната „Мъжка молитва“. На тази обич певецът се радва вече 18 години и хем го топли, хем го кара да се чувства длъжен да бъде в услуга на хората, да събужда у тях човещината.
Концертите му из страната не приличат на нито един друг спектакъл, а са натоварени с послания. Певецът реализира едни от най-мащабните проекти за запазване на изконните българските православни и фолклорни традиции, сред които проектът „Кръстова гора“, обединил 24 религиозни общности през 2000 г. под мотото „Молитва за България“. Негови са Общомладежки български събор „С България в сърцето“, който вече 9 години събира младежи с българско самосъзнание в Каварна, националният събор „Мадарски конник“, „Най-дългото хоро в света“, представен в стотици български градове и села.
Илия Луков е сред най-ревностните поддръжници на българите, живеещи в чужбина. Изнесъл е десетки концерти пред бесарабските и банатските българи, гагаузите, българите от Приднестровието, българите в Албания и др.
Илия е роден в Петрич. Семейството е бедно, майка му се труди от зори до мрак на полето.
14-годишен започва да свири на барабани в група, подвизаваща се предимно по заведения. Неговият дебют като певец е в таверна. В родната казарма служи като граничар. Качват го на най-високата планинска гранична застава, сам с граничарското куче Балдо. На няколко пъти се проявява, залавяйки нелегални преселници.
Отпуските и наградите за добра служба използва не за почивка, а за да изкара някой лев отново в таверната. Така по време на една пееща отпуска го чува композиторът Валентин Пензов и му предлага песента „Сиромах си останах“, с която да се явят на „Пирин фолк“. С появата на Илия зрителите гледат и плачат. За отличното представяне го награждават 10 дена отпуск. Същата 1994 г. е последният седми гроб в рода Лукови. Оттогава певецът върви само напред и нагоре.
„Човек трябва да вярва в доброто“, тази негова убеденост Илия счита за по-силна от най-силните магии. Въпреки всичко.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи