Кичозните автомобилни катуни, летящи тези дни по българските улици, известяваха сякаш не гордия финал на средното образование, а края на националната грамотност. Всеки пореден випуск произвежда все повече и повече получетящи, зле пишещи и отчайващо говорещи младежи. И освен всичко друго, те са напълно адекватни на заобикалящата ги профанска среда, в която дори в медиите вече се наложи хитът „абитюриенти“?!
А може би е по-вярно да ги наречем аби-ТУЗЕМЦИ…
Вторият разстрел на… Вапцаров.
Качественото средно образование у нас беше умишлено ликвидирано след 10 ноември 1989-а. Също както и целокупната култура, и науката, и производството, и здравеопазването, даже и спортът. В тази трагична поредица може би най-болезнено се усеща агонията именно на родното училище, тъй като става дума за децата, тоест за бъдещето на нацията. А най-страшното е, че покушението срещу социалната институция под знака на „Върви, народе възродени“ започна веднага след преврата в „Бояна“. Странно, но факт – досиетата на ДС бяха отворени 15 години по-късно, политическа лустрация така и не се състоя, но бутафорната „декомунизация“ в образованието се разви скоростно и сложи дебел, черен кръст на традиционната българска грамотност.
Дали по руски модел след Освобождението, дали заради писмовното наследството от Кирил и Методий или Паисий, но българското средно училище преживя златен век до краха в началото на 90-те. Хиляди прекрасни преподаватели наливаха знания и духовни стандарти на своите класове дори в най-затънтените кътчета на географията, а на изхода на системата на всеки 24 май страната получаваше огромна маса просветени и подготвени зрелостници. Независимо от неизбежния политически товар на времето. Така е било при Кобургите, така беше и при Бай Тошо. „Средните кадри“ от онези години бяха над равнището на сегашните „платени висшисти“ от безбройните вузове ментета. Да не говорим за това, че цели поколения излизаха със солидна подготовка по чужди езици само на базата на задължителните часове.
Оставям настрана гениите от математическите олимпиади, които и досега ни радват със своите солови пробиви. Тях винаги ще ги има, както и другите забележителни българчета, покоряващи света в различни области на науката, културата и бизнеса. Тези върхови постижения са резултат на индивидуална или фамилна дарба и амбиция, а не на системата и затова са изключение, а не закономерност. Важното е да се разбере защо и как преди двайсетина години средното образование още произвеждаше мнозинство от нормални и социално зрели хора, а сега бълва безлична, инфантилна маса от интернет аборигени, скарани с азбуката на познанието.
Както обикновено в основата на разпада беше типичното нашенско на-гаждачество и престараване пред силните на деня. Така както непосредствено след 9 септември 1944 г. са поставени на „трупчета“ да речем произведенията на Симеон Радев или Елин Пелин – първият идейно съмнителен, а пък вторият – царедворец, по същия начин след 10 ноември 1989-а започна нечистоплътна преоценка на литературни колоси като Смирненски и Вапцаров. Само заради тяхната уж комунистическа муза. И както си му е редът, най-гласовити „реформатори“ се оказаха галеници на предишната система, които бързаха да разчистят територия за ненаситния си конюнктурен апетит.
Гениални поети, признати далеч извън границите на България, бяха елиминирани или избутани от учебните програми като следствие от пошлия литературен реваншизъм. Спомням си, че имаше един „млад соцтворец“ от времената на Пантелей Зарев и Любомир Левчев – Марин Георгиев, който опита да изгради демократична кариера, като изправи Вапцаров на втори разстрел, този път духовен…
Далавера по учебник
Разбиването на доказаното средно образование у нас вървеше по две линии – политически извращения, както в случая с Вапцаров, и финансови схеми. Не знам коя от двете се е оказала доминираща, но резултатите са пред очите ни – кандидатстудентските бисери, публикувани не толкова отдавна за смях на обществото в „Стършел“, днес тържествено се леят от телевизионния екран и радиоефира, поднасяни в новини и шоу програми от пишман говорители, репортери, водещи. По-точно – от манекени на културния разпад, за който говорим.
Далаверата в образованието стана модна още в началото на прехода, когато „десни“ политически фактори посегнаха към борсата за учебници. Работата бе съвсем ясна и проста. На мястото на мухлясалите „комунистически програми“ трябваше да дойдат нови със съответните учебници и помагала, заплащани от щедрата държавна поръчка. И така на бърза ръка професори и доценти, сменили за една нощ партийна организация на БКП с лоби по интереси в СДС, започнаха нов прочит за лична употреба на националните стойности най-вече що се отнася до историята и литературата. А учениците усетиха мътната вода и се качиха на главите на ошашавените си преподаватели…
За да стигнем дотам, че мнозинството от днешните аби-чалга-туземци смятат Гео Милев за столичен квартал и не са сигурни кой кого е нападнал и кой кого е победил във Втората световна война. Така както юристите от първия набор на СДС си направиха адвокатска държава, за да печелят огромни пари от презумпцията за невинност в полза на мафията, по същия начин и пребоядисаните в синьо соцпрофесори превърнаха образователната „реформа“ в златна мина. Естествено, винаги става въпрос за пари! Особено, когато министри и заместници плащат на самите себе си за „държавна поръчка“ с белязани карти…
„В смисъл такъв..
Ето го припевът на съвременната българска културна трагедия. Просто е изумително как за отрицателно време млади и стари масово и безотказно възприеха това клише на безсловесността. Заедно с още много и много подобни патерици за куци мозъци – „ще дадем всичко от себе си“, „купонясваме“, „вдигаме оборотите“, „направо не е истина“ и т.н. Ето с тези бисери днес се запълва интелектуалният вакуум в учебните стаи, по заведения и стадиони, а не на последно място – и в парламента. Нали депутатите са цветът на нацията! А какво да се прави, като народът ни зорлем отвикна да говори и да пише свястно? И съвсем логично Софи Маринова пее от наше име в Европа, а Лютви Местан предлага най-прецизния български език в парламента…
Кой се топли на „албански реотан“?
Неотдавна се разбра, че сме на опашката по средни показатели от така наречения Коефициент за интелигентност – IQ. Много след водачите от Китай и последни на Балканите – зад гърба на близките съседи и по-долу от Албания и Черна гора?! Да се смееш, или да плачеш, но се оказа, че дишаме прахта и на Мексико и Колумбия, които уж бяха синоними за религиозна и културна безпросветност в лапите на кюрета и наркобарони. Отнасяме се доста скептично към подобни виртуални класации, но за съжаление последният резултат съвпада с низходящата общокултурна тенденция у нас.
Причините за пропадането са много и всеки може да обогати тъжната картина със свой собствен щрих. Банално е, но няма друга посока – големите виновници трябва да се търсят в първите години на криминалния преход. Именно в онзи период – в началото на 90-те, в стратегията на старите червени елити и производните им сини кръгове беше заложена идеята за обезличаване, дехуманизира-не и маргинализиране на обществото. Защо ли? Съвсем очевидно – за да се ликвидира в аванс потенциалната гражданска енергия, която би могла да попречи на разграбването, маскирано като реституция, приватизация, РМД, държавни поръчки, заменки, еврофондове и т.н.
Както гласи една стара мъдрост: „Прост народ – слаба държава!“. А „добре облечените“ от всички цветове искаха точно това – полуграмотни маргинали, служещи си с пет думи, вместо образовани, ерудирани и мислещи хора. И в крайна сметка силните на стария и на новия ден реализираха проекта си на хиляда процента, като опустошиха духовните полета на България и ги превърнаха в „европустиня“, където бродят и броят до 12 млади хора, които дори не са чели родов буквар като „Под игото“.
И да не пропусна един дребен, но много любопитен детайл – преди две десетилетия абитуриентите обикновено бяха наричани зрелостници, средношколци, младежи, девойки, бъдещи специалисти и т.н. Днес обаче нерядко от ефири и екрани ги определят като… деца?!
И това е точно така – полуграмотни и пещерно инфантилни, изплюти от „килийното даскало“ с IQ от пета световна дивизия. А не толкова отдавна повтарачите в училище бяха майтапени, че загряват бавно като албански реотан…
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи