С мизерните 9 долара командировъчни бедствали артистите от Националната опера и балет при зимна командировка в Минск, където представяли изключително трудния „Зигфрид“ на Рихард Вагнер, разказаха препатилите музиканти. Хотелът, в които били настанени, бил неотоплен, а храната – отвратителна.
Музикантите обаче нямало как да се стоплят и нахранят, защото били изпратени едва с 9 долара дневно, въпреки наредбата на Министерски съвет, която определя командировъчните в чужбина на поне двойно повече.
Скандалните разкрития бяха провокирани от бавещия се конкурс за шеф на операта, спрян още при предишния министър на културата Владо Пенев. До последния кръг са допуснати сегашният началник Пламен Карталов, когото служителите винят за ниските си заплати и смешни командировъчни, и певецът Бойко Цветанов.
Музикантите, които обаче се страхуват да излязат с имената си се заричат да не позволят шефът им да получи нов мандат. Те го обвиняват в системно и лошо отношение към всички, които не са част от приятелския му кръг. Карталов обичал да посреща артистите си с изречението: „Не е важно как пееш, а как изглеждаш“ и променял графика на репетициите в последния момент, като слагал неудобните да работят по празници като 1 май и Гергьовден, при това по 12 часа на ден.
Подобни наказания не засягат приближените му – предимно бивши негови ученици, назначени с протекции, които в театъра наричат „бушони“. Опонентите му са убедени, че злобният, избухлив и отмъстителен характер на боса се дължи на хронично безсъние още от детска възраст, което го кара да взима стимуланти, за да черпи енергия. Илачите обаче водят до промяна на личността, шушукат в операта. След като медиите, публикуваха разкрития за нарушенията на Карталов, той накара оркестъра да организира подписка в негова защита, която далеч не беше споделена така пламенно от другите структури.
Карталов лъже и че е увеличил заплатите двойно, оплакват се артистите, които са изчислили, че реалният скок е с около 200 лв. Страхът от слуховете, че босът е сътрудник на ДС сковава свободния дух на артистите, но под сурдинка те все пак се чудят защо в операта не се канят емблематичните ни световни оперни певци, а се хвърлят баснословни суми за реклама, като само присъствието на тези имена би било само по себе си най-добрата реклама? Карталов поддържа приятелски отношения единствено с определена група, която в операта наричат момченцата – Хрисимир Дамянов, Делян Славов, сърбинът Никола Михайлович, които бързо изместват титулярите.
Заради фаворизирането им в сезона 2012-2013 напускат млади и перспективни солисти, оркестранти и хористи, сред които Кирил Щърбанов, Филип Филипов, Тодор Желев и др. Огромен гаф е и че през целия си мандат Карталов така и не намери време да назначи главен диригент на операта, за да не си създаде конкуренция, разказват старите музиканти, които не помнят друг такъв случай. Те се сещат, че тъстът му др. Кирил Широкански е първи секретар на комунистическата партия в Благоевград по Татово време и създава операта там специално за зет си, като го назначава за директор. До този момент Картала, както го наричат зад гърба му опонентите, просто е един неизвестен току-що завършил студент по оперно пеене. Бързо след това получава директорския стол в Русе и по-късно в София, което озадачава музикалната общественост.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Be the first to comment