Синдикалистът Димо Казасов участвал в три държавни преврата!

Журналист и синдикалист Димо Казасов, е бил член на пронацистката партия на Александър Цанков, прадетел за спасяването на българските евреи, министър и преди, и след 9 септември 1944 година и последователен само във възгледите си, че държавата трябва да контролира хората. Така накратко може да се опише противоречивата, но изключително богата политическа и обществена биография на позабравения днес Димо Казасов.

Непредвидимият в политическата си ориентация общественик е роден в Трявна през 1886 година. След като учителства в различни градове в началото на миналия век, Казасов започва журналистическата си кариера в комунистическия вестник „Работническа борба“. Междувременно през 1918 година завършва право в Софийския университет.

: Казасов (в средата) на референдума за смяна на монархията с народна република на 8 септември 1946 г.

Казасов се увлича по комунистическата идея още като ученик. Приет е за член Българската работническа социалдемократическа партия няколко години след основаването й. Идеята на комунизма ще бъде обвързана с целия му живот, но той не винаги ще бъде на нейна страна. През 1919 година Казасов е избран за член на ръководството на широките социалисти, които изповядват по-скоро идеите на

: Делегацията на българския ПЕН клуб на път за конгреса в Париж

социалдемокрацията, отколкото на комунизма. В това си качество той е избран и за народен представител през 1919 година.

Първите му стъпки в голямата политика са в началото на управлението на земеделеца Александър Стамболийски. То започва трудно. Страната е в тежка икономическа и обществена криза след българския крах по време на Първата световна

: Д-р Рачо Ангело, Антон Гюров, Димо Казаков и Кимон Георгиев (отляво надясно)

война. Казасов влиза в конфликт с управляващата партия още в началото на депутатския си мандат. През 1919 година той оглавява стачния комитет по време на голямата транспортна стачка. И до днес тази стачка остава едно от най-мащабните протестни събития в българската история. В продължение на няколко месеца транспортните работници отказват да работят, а Казасов е човекът, който е поел целия контрол върху техния протест.

: Министърът на пропагандата Димо Казасов със съветски офицери и журналисти

Стачката е прекратена с насилие, приложено от премиера Стамболийски, който изпраща военни и полицейски части, за да се справят с работниците. Казасов не забравя това. След предсрочните избори през 1920 година той не успява да стане депутат, но оглавява партийния орган на широките социалисти в. „Народ“. В този период започва сближаването му с бившите военни Кимон Георгиев и Дамян Велчев, които също са се обявили за опозиция на Стамболийски. Така три години след като транспортната стачка е потушена с насилие, Казасов отмъщава на земеделците.

Той е една от основните фигури при осъществяването на преврата от 9 юни 1923 година, който слага край на управлението и живота на Стамболийски. Веднага след насилствената смяна на властта Димо Казасов е назначен за министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Александър Цанков. Малко по-късно е избран отново за депутат, но остава на министерския пост до 1924 година. От тогава до 1928 година той е и председател на Съюза на българските журналисти.

През 1926 година отношенията между Казасов и останалите членове на БРСДП се обтягат заради близостта на партийния активист с кръга около Кимон Георгиев. След серия от конфликти Казасов е изключен от партията, в която е членувал в продължение на 24 години. Веднага след това той създава своя партия, която носи името „Социалдемократическа федерация“. Партийното строителство обаче не е сред най-силните политически качества на Казасов. Новата партия така и не успява да се конструира стабилно и нейният създател я напуска година и половина след основаването й, за да се включи в създаването на кръга „Звено“ през пролетта на 1927 година. „Звено“ не е партия, но е политическа организация, в която влизат влиятелни и богати хора от различни партии. Този кръг ще бъде силен фактор в българската политика в продължение на две десетилетия.

Въпреки, че „Звено“ не се състои от много хора, конфликтите в организацията не са малко. Те са предизвикани от различните политически убеждения на членовете на кръга. В него има военни, социалдемократи, радикали, демократи. През януари 1934 година отношенията между Казасов и Кимон Георгиев се обтягат сериозно и журналистът напуска организацията.

Той веднага се записва в пронацистката партия на Александър Цанков „Народно социално движение“. Четири месеца по-късно обаче звенарите организират втория си военен преврат. Взимането на властта кара Казасов да се сдобри с Кимон Георгиев и да се върне в „Звено“. Така той е изпратен от новото правителство на поста пълномощен министър в Белград, където остава близо две години.

В началото на Втората световна война Казасов отново се връща към комунистическите си възгледи и се обявява срещу прогерманската политика на българската държава. През тези години той взима дейно участие в акцията за защита на евреите, а през 1943 година е сред създателите на нелегалния Отечествен фронт. Година по-късно става участник в третия преврат на Кимон Георгиев, който възвестява налагането на комунистическия режим в България.

Още на 9 септември Казасов става министър за трети път в живота си. И този път министерстването му идва след военен преврат.

В правителството на Кимон Георгиев той оглавява Министерството на пропагандата. През 1946 г. запазва министерския си пост и в правителството на Георги Димитров. В него освен за пропагандата Казасов отговаря и за изкуството. Докато е министър, бившият журналист полага основите на тежката комунистическа цензура и изгражда зловеща машина, която да предпазва властта от каквато и да било свобода на словото.

Талантът му на цензор е оценен подобаващо и през 1950 г. Казасов е назначен за главен директор на издателствата, полиграфията и търговията с печатни произведения. Това е възлова длъжност, която отговаря за цялата цензура в комунистическата държава. През 1952 г. в изпълнение на функциите си Казасов съставя Списък на забранената и вредна литература. Няколко месеца по-късно сам се оттегля от поста си и от обществената дейност.

До края на живота си Димо Казасов пише спомени. Той доживява спокойни и дълбоки старини и си отива от този свят през 1980 г. на 94 години.