Теодор Теодоров – премиерът – аристократ!

  Ако в България някога е имало аристократи, то един от тях е министър-председателят Теодор Теодоров. Роденият във възрожденския град Елена през 1859 година Теодоров играл важна роля на политическата сцена на България в продължение на 30 години. През това време той бил неизменно избиран за депутат, бил министър на финансите, на правосъдието, председател и подпредседател на Народното събрание и министър-председател. Останал в историята като премиера, който водел българската делегация при преговорите след Първата световна война и човека, отказал да подпише злокобния за България Ньойски договор.

Теодор Теодоров бил типичен представител на българското чорбаджийство преди Освобождението. Баща му бил един от най-богатите и образовани хора в Елена, а негови първи братовчеди били писателят П. Ю. Тодоров и сестра му Мина, която останала в историята на българската литература като първата трагична любов на поета Пейо Яворов

По-късно Теодоров изпъстрил още повече големия си и почитан род, като се оженил за дъщерята на възрожденеца Найден Геров Радка.

3авършил елитната Априлоска гимназия Теодоса. Учението му продължило в Париж, където бъдещият премиер през 1886 година защитил докторат по юридически науки. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. Теосоров отказал да бъде мобилизиран и не взел участие в боевете. За времето си тази постъпка била скандална. Той получил обявление от Военното министерство, с което бил обявен за дезертьор. По-късно самият Алеко Константинов написал фейлетон по темата, озаглавен „Ами мен защо закачаш бе, Тодоре?“. Фейлетонът бил публикуван през 1896 година, когато

Теодоров бил избран за председател на Народното събрание. Преди това бъдещият премиер бил един от най-острите опозиционери на управлението на Стефан Стамболов. Като юрист той се застъпил за митрополит Климент, който бил осъден заради русофилските си възгледи.

Демократ по убеждение и с толерантен характер, Теодоров не можел да приеме грубите методи на Стамболовото управление. След падането на Стамболов наследникът, му Константин Стоилов основал Народната партия. За неин подпредседател в продължение на 20 години бил избиран Теодор Теодоров. В правителството на Стоилов Теодоров оглавявал Министерството на правосъдието от 1897 до 1899 година.

Той се върнал в изпълнителната власт отново през 1911 година, когато оглавил финансовото министерство в правителството на Иван Евстратиев Гешов. Като част от управлението на Гешов Теодоров бил един от бащите на Балканския съюз със Сърбия и Гърция, положил основите на Първата национална катастрофа. След краха на съюза Теодоров се превърнал в един от малкото български политици, които признали публично грешката си и поискали извинение от народа. В тези времена той възкликнал публично: „Ама могат ли българи и със здрав разум да започнат едно дело, явно гибелно за българското Отечество? В разстояние на три дни като блудни синове пропиляхме всичко, което бе спечелено с толкова жертви и мъки“.

Поучил се от опита на Балканската война, в навечерието на Първата световна война Теодоров остро се противопоставил на българското участие в нея. Той бил и един от най-големите критици на съюза с Германия. По ирония на съдбата именно на Теодоров се паднала нелеката задача да води преговорите след новия български крах. През 1918 година той бил избран за министър-председател и министър на външните работи и като такъв трябвало да води българската делегация за подписването на Ньойския договор. Като премиер Теодоров обявил амнистия за участниците във водените от Александър Стамболийски и Райко Даскалов земеделски и войнишки бунтове по време на войната. Той поканил в правителството си популярния по това време Стамболийски, за да получи още по-силна обществена подкрепа.

Той имал и друга цел с този ход. При съставянето на правителството пред свои близки приятели Теодоров заявил по адрес на Стамболийски: Наясно съм с престъпния му характер и гнусните му дела. Но от него не се боя, тъй като ще го направя безвреден и безопасен. Аз ще го направя министър и с лудите си дела в течение само на един месец той ще се компрометира дотолкова пред масите, пред които има сега обаяние че, ще го намразят и изоставят.“

Теодоров сбъркал. Масите не намразили Стамболийски, а екстремните му искания за мъст и реванш го направили още по-популярен. Когато видял условията на Ньойския договор, Теодоров бил съкрушен. Той отказал да подпише този документ и подал оставка. Наследил го Стамболийски, който подписал договора. Преди това земеделците спечелили съкрушителна победа на изборите през 1919 година. По време на земеделското управление Теодоров излязъл в опозиция.

През 1922 година той бил арестуван и престоял в затвора без съд и присъда повече от половин година. Здравето на възрастния политик се влошило рязко. След преврата през 1923 година Теодоров бил избран за депутат за последен път. През 1924 г. той починал от инфаркт на 65 години. Малко преди смъртта си изнесъл последната си реч пред парламента, в която пледирал за освобождаването от затвора на бившите министри либерали, които по това време били негови политически противници.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: