Жужка: Дарина Павлова носеше сапун на актьорите

Горещото лято на 1989 г. Снима се филмът „Бащата на яйцето“ по сценарий на поета Борис Христов. Режисьор на лентата е Анри Кулев, а оператор – Светла Ганева. Можете ли да си представите щастието, за първи път да участваш в български игрален филм, след като се разболях от пневмония и се разминах с участие във филма на Георги Дюлгеров „Мера според мера“. Ролята ми в лентата на Анри беше малка, но според мен интересна и забавна. Включена съм в обобщения образ днос високата Краси, Детелина Лазарова, Марта Вачкова и Даринка, която по-късно ще стане международноизвестната Дарина Павлова. Във филма участват още незабравимите Наум Шопов, Георги Русев, Константин Коцев. Митко Буйнозов. Тук са Любчо Чаталов, Сашо Лилов, та дори и неповторимият зевзек – големият скулптор Александър Дяков.

Дарина Павлова и Илия Павлов — Дарина с Илия Павлов

Очертава се прекрасно лято с продължаване на снимките в Алжир, което за онова време беше изключителен шанс. Снимките започват в току-що изтърбушената сграда на Централната минерална баня срещу Халите в София. В руините между бутилки, тухли, изкъртена мазилка, арматурно желязо и пр. се търкаляше едно малко книжле, което се оказа Димитровската конституция на НРБ от 1947 г. Насред тази Невъобразима натурия си представете една люлка, която виси от тавана и въжетата й са окичени с цветя, панделки и дантели. На нея се люлеят и пеят любовен дует двама от главните герои, изпълнени от оперната прима Христина Ангелакова и Орлин Горанов. Влюбената гълъбица на Ангелакова е законната половинка на още по-главния герой – Наум Шопов. Шантаво, смешно, гротескно, налудничаво, какъвто беше и реалният ни живот. Нищо не предвещаваше какво ще се случи няколко месеца по-късно. Идилията и веселбата се пренася по нашето Черноморие, между Варна и курорта Албена. Нас ни прибираха от снимачната площадка с автобус.

Една-единствена сладурана от „групата на туристките“ я прибираха с черен мерцедес и личен шофьор. На другия ден наскоро завършилата ни колежка Даринка, бъдеща Дарина Павлова, разказваше превъзбудено как се е забавлявала в Шведския хотел, недостъпен за простосмъртни. Все пак не пропускаше да ни донесе вносни дъвки и бонбонки от валутните щандове във фоайетата на хотела. За пръв път се сдобих с оригинален сапун „Лукс“. Не знам за другите, но се почувствах истински луксозна актриса. Никога няма да забравя потреса, който преживях, когато се връщах между снимките в Кърджали при майка си. Тече изселването на българските турци, наречено от властта „възродителен процес“. По тротоарите се движеха войници по трима с отворени автомати на всеки десет метра.

В магазините нямаше абсолютно нищо – дори сапун „Петел“, най-евтината разновидност от артикула. Температурите са над 40 градуса, продавачките са заключени зад витрините в очакване да докарат нещо, каквото и да е – хляб, кисело мляко. Настроението на хората беше като затишие пред буря. Витаеха слухове, че това е заради „възродените“ турци, които били изкупили всичко още от складовете и го отнасяли за Турция. А те стояха пред банката като стадо, натикани на единия тротоар, от целия окръг, оградени с червено въже. Стояха така не с часове, а с дни и нощи, за да изтеглят спестените си от 30 години пари от тютюна и мините. Чувствах се съпричастна към съдбата на тези хора, сред които имаше много мои съученици, родителите им от Кърджали, Ардино и близките села.

Сапунът „Лукс“ не можеше да измие срама и безсилието ми, че това изобщо е възможно. Докато си бях в Кърджали, сънувах странен сън. Уж искам да подаря на майка два красиви фотьойла с хонорара от филма. Оставила съм тя да ги избере в огромен магазин за мебели. Тя намира два стола с дамаска на цветя в ретро стил. Уговорила съм се с продавачката, платила съм капаро. Връщам се от банката и какво заварвам? В магазина не може да се влезе, навсякъде охрана. На моя фотьойл седи Тодор Живков, а другия вече го опаковат. Майка ми е изтикана зад една врата. Опитвам се да избутам Тодор Живков и му крещя, че може да си купи всички фотьойли и защо точно тези два иска да вземе. Избутан и засрамен, той напуска магазина. Неочакван обрат и хепиенд.

Но изненадите в това горещо лято няма да свършат с този сън. Снимките на филма трябва да се пренесат в Алжир, на брега на Средиземно море. Ден преди да заминем (на 28 или 29 октомври), по новините съобщиха за голямо разрушително земетресение в Алжир с епицентър на 70 км от столицата Алжир. В самолета научаваме, че пътуваме точно към този епицентър в околностите на град Типаза.

Няма връщане назад, всичко е уговорено месеци преди това. Струва ми се, че перипетиите на „Бащата на яйцето“ могат да станат основа за сценарий на не по-малко откачен филм. Макар че най-невероятното, най-изненадващото и може би дори съдбовно предстоеше.

Една вечер седяхме на терасата пред бунгалото на Борис Христов и музиканта Любо Денев. Бяхме уморени от снимките и жегата и на чаша бяло вино Любчо четеше на глас френския писател Борис Виан, а Борето от време на време вземаше тромпета и изсвирваше пасажи от популярни джаз парчета. Отпуснато, лежерно, подухваше лек ветрец от морето. Нямахме представа за времето, но когато чухме новината, щяхме да запомним завинаги деня и часа. Любчо измъкна от стаята си някакво транзисторче и съсредоточено започна да търси българска станция, но попадаше само на френски. За късмет той знаеше този език и внезапно ни помоли да замълчим. Изведнъж, с широко отворени очи и напрегнато изражение, той каза: „Чакайте, чакайте, нещо се случва“. Беше чул новината за падането на Тодор Живков, но не можеше да повярва. Търсеше и други станции и ни превеждаше задъхано. Нямаше лъжа и измама. Беше чул от няколко места много ясно, че в България настъпва огромна промяна. Беше нощта срещу 10 ноември 1989 г. Борето наду тромпета и заедно с Любо и Детелина Тръгнахме да будим останалите.

Едни ръкопляскаха, други викаха „Да живее България“, а трети не вярваха и смятаха, че сме си подпийнали и правим поредната магария. Съненият Анри излиза от бунгалото и се включва в общия хор с думите: „Вижте, ако се окаже истина, оставаме в Алжир и правим задгранично правителство“. Така филмът „Бащата на яйцето“ бе потопен от събитията на онова вече далечно време. А моето първо участие в игрален български филм мина между катаклизмите, депресиите и възторзите на неповторимото лято на 1989 г.

ВИЖ ВИДЕОТО: