Куп български звезди сякаш са се наговорили да докажат култовата по времето на социализма нашенска поговорка, че трудът краси човека. Младите им колеги не спират да одумват Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Антон Дончев, Тончо Русев и още куп други артистични души, че имат сили за работа и не ги ловят болести дори на преклонна възраст. А може би именно в нестихващата им страст да се трудят се крие разковничето на дълголетието. Разровихме се в житието-битието им и открихме достатъчно доказателства за това, че тези старчета разбойници се държат именно благодарение на, кипящите си от идеи умове и постоянно заетите ръце.
Емблематичен пример е вечният телевизионен гуру Хачо Бояджиев, на когото телевизията дължи десетки програми и стотици предавания. Той преборва всяка умора дори на 80 години в нощния блок на БНТ „Полет над нощта“ и до днес върти на малкия си пръст националната медия. Негови колеги се шегуват, че всички на „Сан Стефано“ 29 се съобразяват с чешита режисьор и не смеят да подминат мнението му.
А че е активен и в личен план, личи от отношенията му с младата му приятелка Весела, която като нищо може да му е внучка. Чернокосата дама е с цели 40 години по-малка от него. Двамата се срещнали, когато 25-годишната хубавица била барманка и се изнасяла от кооперацията му, а вечният бонвиван бил генерален директор на БНТ. След случайна засечка Весела тутакси се нанесла при Хачо. Наред с нея режисьорът има сили да глези още куп жени – 7-те му дъщери, все от различни майки.
Но дори дейният Хачо си намира майстора в лицето на театралните ветерани Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев и Тодор Колев. Последният е събеседник в настоящия ни брой и подробно разказва за най-новото си приключение – да играе главна роля в сериал след като съвсем наскоро пребори най-страшната болест – рака.
Двамата му колеги актьори също като него се вихрят на синия екран, напук на преклонната си възраст. Съдбата събра 90-годишната Стоянка с наближилия годинките й Калоянчев на снимачната площадка на сериала „Столичани в повече“. През последните няколко години Калата се е отдал на гледане на телевизия и четене на вестници и твърди, че само човек, който поддържа ума си, може да се похвали с дълголетие. Такава е и формулата на „Госпожа Стихийно бедствие“, както колегите й наричат Стоянка. Тя обаче добавя, че трябва и човек повечко да се движи. „Нито ден живот не съм спряла и сега, като ме оперираха, пак си тичах с превързан крак“, разказва последните си патила Мутафова. Голямата актриса претърпя две хирургически интервенции на крака си, и то под пълна упойка. Нито бинтовете, нито болките обаче спряха юбилярката да обира овациите на сцената. Няколко дни след втората операция тя се юрна да пътува из страната и продължи театралното си турне по случай 90-годишния юбилей.
Близките й пък се шегуват, че е уморила трима мъже и е преживяла три режима, та сигурно ще дочака на Земята и идването на извънземните.
Енергия като на Стоянка Мутафова притежава и една кака. Бившата шефка на БНТ и автор на една от най-любимите детски песнички – „Зайченцето бяло“, Леда Милева твърди, че се чувства прекрасно за достолепната си възраст от 92 години. Днес тя живее заедно със сина си, който е доцент по езикознание, и снаха си. В семейството й има и внучка, кръстена на нея, че дори и правнучка. И днес веднъж седмично Леда Милева ходи на фризьор, продължава да чете и пише много и да се интересува от хорските съдби у нас и по света. Писателката не е изгубила оптимизма и желанието си за живот, макар куп трагедии да съпътстват земния път на наследницата на големия български поет Гео Милев.
Била е само на 5 години, когато баща й бил зверски убит през кървавите събития на 1925 г. Преди двайсетина години тя загубила и любимия си съпруг Николай Попов – известен преводач на американска, английска и африканска литература. Неотдавна Леда погреба и любимата си дъщеря Емилия, която е от първия й брак с известния в миналото футболист и треньор Никола Димитров – Фъц. За кратко тя бе съпруга на големия художник илюстратор Стефан Марков, който пък почина от рак. От него също има дъщеря – Цвети, която за щастие е жива и здрава.
Отвъд доста хиляди километри колежката на Леда Милева Свобода Бъчварова също като нея твори изкуство от фини думи на преклонните си 87 години. Когато се завърна у нас преди 3 години за кратко, след 12 лета в Бразилия, писателката буквално сащиса българските си авери с удивителна пъргавост и жизненост, които гарнира с неизменна широка усмивка. Зад океана тя живее при дъщеря си Елица, която напуска родината още преди 40 години, за да стане жена на бразилски бизнесмен. Цялата фамилия обитавала хасиенда в планинското градче Рио Кларо, на 50 км от столицата Рио де Жанейро. Там някогашната върла атеистка Бъчварова се обърнала към Бога и даже пеела в хора на отец Василий, свещеник в местната руска църква. Словото явно ще се окаже най-добрата рецепта за дълголетие, която държи в кондиция още куп известни нашенци, заети с изкуството на думите – писателите Валери Петров и Антон Дончев и поетът Евтим Евтимов. Първият, макар от десетилетие да отказва контакт с медиите, не спира да се труди над белия лист. На 92-годишна възраст живият класик Валери Нисим Меворах, както е рожденото му име, е убеден, че именно работата е това, което го крепи здрав.
„Постигнал съм всичко и да спра да работя, не ми се е случвало досега. Аз съм човек първо работлив и второ – знаещ, че съвършенството е като хоризонта – нещо недостижимо… Не мога да си представя своя ден без труд. Това не влиза в традиционния образ на поета бохем, чакащ, появата на музата. Но такъв съм и не мога да бъда друг, а и вече ми е късно да се променям“, споделя пред близки Валери Петров в миг на откровение.
Композиторът Тончо Русев, който създаде най-големите си хитове за Лили Иванова и Веселин Маринов, също не се дава лесно. Той изповядва кредото, че пенсиониран орел няма, още по-малко композитор. Майсторът на българския шлагер е все така енергичен и продуктивен. „В последно време си отидоха много добри музиканти, писатели, хора на духа, но това е Божа работа. Господ от небесната канцелария ръководи тези неща, той ще каже кога, къде и кой ще си иде“, философства Тончо Русев.
Е, и накрая няма как да си изкривим душата и да не признаем нещо богоугодно – словото Божие също крепи духа млад през вековете.
Негово Светейшество патриарх Максим премина през две хилядолетия и гони 100-те именно благодарение на непрестанния досег с библейските нравоучения. Мнозина от неговите доверени духовници от десетилетие очакват да се катурне от трона, за да го наследят, Максим засега не смята да го сдава доброволно. Неотдавна дори започнал да кара колело в покоите си в сградата на Софийската митрополия на ул. „Калоян“ 7. За да е в кондиция служителите му докарали в стаята му специален велоергометър, а главата на БПЦ въртял педалите през ден. 96-годишният Максим водел скромен и тих живот. Обичал да цитира Библията, че няма човек да е живял един ден на този свят, и да не е грешил. Преди четири години патриархът се потроши и счупи една след друга двете си тазобедрени стави.
По съвет на лекарите патриархът раздвижвал костите си, карайки статичното колело.
Всяка сутрин ставал точно в 6 часа. Сам оправял леглото си и правел лека гимнастика. Следвали 12 молитви, отправени към Бога и света Богородица. После сръбвал чаша кафе и закусвал. По традиция тя винаги била една и съща – филия типов хляб с бучка сирене и шепа маслини. Желанието на патриарха на трапезата му винаги да има екологично чисти продукти, било закон за доверените му хора. След закуска дядо Максим преглеждал личната си кореспонденция и така цял ден не спирал да се труди.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи