Роден на 20 април 1932 г. в Бургас, композиторът Тончо Русев стигна до своята 80-годишнина. Зад себе си уникалния талант оставя едни от най-успешните български песни, които се пеят от няколко поколения певци. Ето защо признателната гилдия се готви да го чества с голям авторски бенефис. Само участието на Лили Иванова е под въпрос. Макар Русев да не й е забранил както други автори да му изпълнява песните, певицата не спести ехидни подмятания в мемоарите си и за автора на едни от най-успешните си песни.
Негови мелодии са изпълнявани в Русия, САЩ, Франция, Германия, Швейцария, Италия, Испания, Белгия, Норвегия, Куба, Турция, Гърция…
След завършване на гимназия в родния Бургас бъдещият творец се насочва „в производството“ – постъпва като шлосер в местния завод „Червено знаме“. Твърди, че като никъде другаде там му се услаждал хлябът в работническия стол.
Първият му тромпет е купен на бартер.
В следвоенните години на хората не им е до музика, затова по магазините няма инструменти. Бащата на Тончо, локомотивен машинист, виждайки, че музиката е страстта на наследника му, заменя марковия си часовник „Ложин“, с който кара по разписание влака. Този жест до днес просълзява Тончо.
През 1955 г. завършва Музикалната академия в класа по тромпет на проф. Кърпаров. А смятал да кандидатства хидромелиорация. Два дни преди да дойде в София, за да си подава документите, свири на вечеринка. Двама провинциални музиканти му подхвърлят: „Не си за хидромелиорацията. Бягай в Консерваторията в София!“. Послушва ги. Подготвя се при Димитър Ганев, бъдещия му шеф в оркестър „Балкантон“. Представя се отлично и дори изпитната комисия го моли да изсвири същата американска пиеса „на бис“.
Годините са тежки. От безпаричие с колега се скриват да преспиват нелегално в кабинета на тогавашния ректор Георги Златев-Черкин. Директорът на академията скоро разкрива неканените гости една сутрин, идвайки по-рано от обичайното на работа. Вместо да ги накаже, професорът смутено им казва, че могат да останат, докато си намерят квартира. В незапомнено лютата зима на 1954 г. Тончо преживява друго битово изпитание като студент. Домакинът на общежитието в Банкя продал на частно дървата и въглищата. Студентите са принудени да изгарят дървенията от леглата си, за да не умрат от замръзване.
След дипломирането Тончо Русев свири в оперни и симфонични оркестри, диригент е на хора на моряците в Бургас, вечер свири в казиното.
През 1960 г. става един от основателите на оркестъра на набралия скорост Сатиричен театър, чийто диригент е Бенцион Елиезер. Там се среща с виртуозния саксофонист Морис Ападжем. Двамата образуват тандем, който се изявява в ресторантите на Златните мостове и Копитото. Всяка вечер зажаднели за джаз софиянци масово се изнасят на Витоша, за да ги слушат. Това става причина Тончо да напусне щатната длъжност и да започне работа на свободна практика. Според него не е истински музикант, който никога не е свирил в кръчма. През 1964 г. Русев постъпва в новосъздадения оркестър „Балкантон“ с ръководител Димитър Ганев, същия от изпитната комисия.
Първите си композиторски опити Русев прави още в Сатиричния театър. Георги Калоянчев, Георги Парцалев и Енчо Багаров го насърчават, съветвайки го да им даде публичност. Неуверен в успеха си, той си мисли, че го чакат да се провали, за да му гледат сеира. Истинско самочувствие му дава композиторът на филмова музика, негов съгражданин и приятел Кирил Дончев.
През 70-те, когато го приемат за член на Съюза на българските композитори, Тончо Русев на няколко пъти се опитва да влезе в сградата и не намира сили от вълнение. Респектира го това, че вътре са Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Любомир Пипков.
Тончо е натоварен и с административната длъжност – шеф на Държавно обединение „Музика“. По негова покана у нас идват за концерти Рей Чарлз, Тина Търнър, Сара Вон. Вместо награда неочаквано го уволняват. „На едно съвещание по време на фестивала „Ален Мак“ пред висши партийни чиновници казах на Тодор Живков как го лъжат и заблуждават, че положението с песента в България е розово“, обяснява причината маестрото, без да се изживява като репресиран. Композиторът е благодарен на своята съпруга Елена, че никога не му се е бъркала в работата, нито му е поставяла условия с кого да работи или не. Авторът не се има за светец, но изключително държи на семейството си и на уюта, който получава от най-близките. За внучката си, която обожава, твърди, че като автор на песни е от стотно място нататък в личната й класация. Този факт не го тревожи ни най-малко.
„Когато пише музика, човек по-скоро иска да надвие мъката, отколкото да я изрази“, споделя Тончо.
Дълги години носи в портфейла си две хербаризирани листенца. Едното е от гроба на брат му, другото от гроба на Йосиф Цанков, неговия вдъхновител в света на майсторенето на шлагери.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи