Балканският лъв. Така наричат Маргарита Димитрова през 60-те години на миналия век. Наистина твърде помпозно, затова пък справедливо. Днес името на покойната певица е известно само на най-белокосите и на най-ревностните меломани и изследователи на соц естрадата. А тя е първата българска певица, заедно с Йоданка Христова, получила „Златен Орфей“. Това се случва през 1966 година.
Сред студентите от Консерваторията славата на мощен плътен глас се носи и до днес. Именно заради богатите й вокални дадености я закичват с прозвището Балканския лъв – малко странен прякор, който тя носи свенливо, но с гордост.
1966 година, Слънчев бряг. Края на август, жега. Тече второто издание на фестивала „Песни за българското Черноморие“, който малко по-късно ще бъде прекръстен на „Златният Орфей“ от създателя си Генко Генов. Една мургава певица стъписва публиката с невероятно изпълнение на балада. Всички стават на крака и я аплодират в продължение на няколко минути. Тончо Русев, тогава млад и обещаващ композитор, скача от мястото cu u нахлува на сцената. Покланя се u целува ръка на гласовития талант. Ден по-късно Маргарита Димитрова получава първа награда – за това са единодушни и публика, и жури.
„Тя имаше рядко срещан нисък глас – т.нар. контраалт. Такъв талант се ражда веднъж на много години“, спомня си днес с насълзени очи маестро Тончо Русев. Композиторът пише десетина песни за Маргарита Димитрова – всички до един стават хитове. После, сякаш го е връхлетял призрак от миналото, сепнат пита: „Какво стана с това момиче?! Изчезна!“.
1984 година, гробищен парк „Малашевци“. Студен януарски ден. 7-8 души с омачкани дрехи изпращат набързо издъхнала в адска мизерия клетница. Никой няма силите да погледне другия в очите. Всички са свели погледи надолу. Погребват другарката Маргарита Димитрова. Открили безжизненото тяло няколко дни по-рано…
Стремителното начало в кариерата на Маргарита Димитрова съвсем не предвещава тъжния и край.
Животът й наподобява този на Едит Пиаф — от дете на улицата тя се превръща в национална знаменитост и умира само на около 40 години в отчаяние и мизерия. Гробът на Едит Пиаф днес е национален паметник, а гробът на Маргарита е незнаен за нейните почитатели години наред. Накрая меломани го откриват – потънал в бурени и непочистен с години в софийските Малашевски гробища.
„Моя любов разпиляна“, „Крадецът на бисери“, „Пълнолуние“ са част от песните, които й носят признанието на специалистите, а тоталният й хит сред публиката е „Любовта на скитника“, кавърверсия на песен на европейската звезда Мери Хопкинс, роден по мотиви от руски романс.
Малко са изключенията в историята на поп музиката ни, когато един и същ певец е избран на два пъти да представя България в международния конкурс за изпълнители в рамките на фестивала „Златният Орфей“. През годините това са само Маргарита Димитрова (1968 и 1970 г.), Бисер Киров, Борис Гуджунов и Маргарита Хранова.
Какво се случва, че името й започва да се снишава още в началото на 70-те?
Възможно ли е такъв талант да се срине до треторазредна ресторантска артистка, а накрая да свърши като миячка на чинии в долнопробна пивница? Може би въпрос на шанс, на характер, на съдба или нещо друго…
Според близки на певицата причина за отстраняването от шоусредите е неин отказ да отиде на лична среща в кабинета на Тодор Живков. Това няма как да се докаже днес, освен ако не се доверим на думите на Маргарита, които още отекват в душата на нейния голям почитател Атанас Шопов, бивш учител от пловдивското село Царимир. Един от най-големите поклонници на певицата в най-силните и години, той остава такъв до края.
Маргарита му е разказвала насаме, че на тържество на Политбюро през 1971 г. самият Тодор Живков кани певицата на танц. Докато траят тези няколко минути в ритъма две напред-една назад, жената в нея усеща, че кръвта на Първия кипва, а погледът му не е само на държавник. Прави й се комплимент, че е много „убава“ и й се подхвърля: „що не вземат да се видят още утре“.
„Ех, Насе, Насе, колко глупава съм била, да не отида на тази среща.
Смятах, че ще нарани достойнството ми. Все едно да се изплюя на себе си – така го чувствах.
По-добре да бях се изплюла тогава, но сега нямаше да ме виждаш в такова отчаяно състояние. Спряха ме! Толкова рано ме спряха!“, проплаква на рамото на приятеля си Атанас Шопов Маргарита в залеза на кариерата си. При тази среща в пловдивско заведение тя вече не е звездата от „Златният Орфей“ и от забавните програми на Хачо Бояджиев, а най-обикновена ресторантска певица. Натежала и видимо състарена.
Димитрова доверява на почитателя си, превърнал се в искрен и верен неин приятел до гроб, че над нея се спуснала негласна забрана да записва, да пее на голяма сцена и да издава плочи. И така – докато името й бъде забравено от широката публика. Никой от колегите не й подава ръка – една от най-известните и до днес естрадни звезди дори злорадства, като я вижда да пее шлагери в ресторант в Созопол: „Е, че какво толкова?!
Не може всички да бъдем звезди!“. Друг виден певец пък я гони от масата си, като я вижда да се приближава усмихната: „Ама тук циганки пускат ли?“
Певицата трябва да изстрада не само слизането, но преди това и изкачването си на естрадния Олимп. Като бебе Маргарита Димитрова от Габрово е изоставена от родната си майка, захласната по чужд мъж. Момичето с шоколадов тен и големи изразителни очи е отгледано от леля си в крайна мизерия. Често двете няма какво да ядат, а бъдещата певица през летните ваканции пасе животните в близкото село срещу парче сирене и няколко бутилки мляко. Така оцеляват…
Бъдещата естрадна звезда завършва Априловската гимназия и веднага след това започва работа във Велико Търново като солистка на ресторантски сьстав.
Ревнив мъж и зла свекърва вгорчават първия й брак в старопрестолния град. Там се омъжва за Стойчо Сапунов, осветител от местния музикален театър.
„Свекърва й директно я наричаше курва. На сватбата й дори изсъска: „Мръсна уруспийо, хаир да не видиш, че отне момчето ми!“ Щом е певица, значи е такава – смятаха повечето хора“, свидетелства д-р Борислав Семерджиев от Габрово, музикант от оркестъра в Търново. „Нито беше вярно, че е курва, нито беше вярно, че е циганка, въпреки че имаше матова кожа. Аз й казвах: „Бягай в София, Мимо! Нямаш работа тук. Ти си голяма певица, трябва да те гледа цяла България!“ И тя ме послуша“, разказва бившият музикант. Маргарита тръгва. Решена да превземе България, пристига на Централна гара през лятото на 1963 г. с единствената си басмена рокля и леко очукани жълти обувки.
Първите записи на Маргарита са регистрирани с фамилното й име Сапунова, от първия й брак.
Работата в столицата е естественият път за откъсването от примката на нещастливия брак.
През 1964 г. в т.нар. естрадната музика се усеща голямо вълнение – появяват се първите, професионално подготвени поп певци. Дипломира се първият випуск на двугодишните студия за естрадни изпълнители. От школата изгряват първите отличници – Йорданка Христова, Борис Гуджунов, Стефка Бероба, Емилия Маркова. В следващите випуски сред стотиците кандидати са допуснати и наистина стават звезди Паша Христова, Борислав Грънчаров, Маргарита Радинска, Маргарита Димитрова…
Постиженията при Маргарита Димитрова не закъсняват – две награди за изпълнение от „Златният Орфей“ през 1966 г. – факт, който я превръща в безспорна лидерка. Кариеризмът обаче й е чужд, звездоманията – неприсъща. Деликатната й чувственост не може да си обясни и да се примири със задкулисните игри на бранша. Зад гърба си на „Орфея“ чува думите на конкурентка, доказала и друг път през годините, че не може да губи с достойнство: „Как можаха да дадат на една пияна курветина първите награди!“
Всъщност Маргарита изобщо не пие – заради сърдечно заболяване. От радост, че печели, просто се почерпва с приятели край морето. Организмът й реагира бързо и болезнено дори на малкото количество алкохол. Завива се свят, повръща й се и почти припада. В това състояние я виждат очите на завистта, които бързо я „отрезвябат“. Мълвата, че „пияна циганка“ е сложла в малкия си джоб всичките ни певци, се понася светкавично.
За сметка на това още на следващия „Златен Орфей“ получава нов приз. Дават й една първа награда за изпълнение, а песента „Крадецът на бисери“, с която се представя, взима първа награда за песен. В края на 1967 г. участва в триумфално турне на оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев в Куба. Осбен нея солисти са Йорданка Христова, Маргарита Радинска и Бисер Киров. Успехът ги заставя да запишат съвместен албум в Куба.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ – КЪМ ВТОРА (2) ЧАСТ
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Не е вярно иметонапървия съпруг. Не е вярно за сватбата и свекърва й