Историята на български офицер, взривявал немски военни обекти по време на войната, бе хит от средата на 60-те до началото на 70-те години на миналия век. Документалният роман „Майорът от СС“ излезе под № 10 на прочутата библиотека „Лъч“ на издателство „Народна младеж“. Той стигна „космически“ тиражи от 40-50 000 екземпляра, а военните подвизи на щурмбанфюрера от СС майор Херман Норман бяха в устата на всички.
Фактът, че под това име се подвизаваше българския офицер Борис Недялков, предизвикваше вълна от възторзи, тъй като стана ясно, че българин е в основата на едни от най-големите разузнавачески подвизи през войната. Не закъсня и телевизонната поредица от пет серии. Романът излезе през 1965 г., а телевизионният филм тръгна през 1967 г. – две години преди да се завърти „На всеки километър“.
Четиридесет години по-късно ген. Бриго Аспарухов категорично заяви че цялата нявгашна патаклама е менте, а въпросният Недялков бил самозванец. Навремето били правили проверки по високите капии на тогавашния СССР за такъв офицер на тяхна служба. Оттам отговорили, че няма нищо такова. Но тук, след книгата, пропагандната машина била пусната филмът предстоял. Заради това началниците сметнали за по-благоразумно да си затраят. Излагацията щяла да е огромна, минусите — също, поради това дали заден ход. Това е роман, той предполагал значителни художествени измислици, важно е посланието, и с това работата била претупана.
Но не съвсем. Генерал Аспарухов допълни, че въпросният Недялков е някогашен царски офицер. Работел като металург в бившия ДМЗ „Ленин“ ( днес завод „Стомана“) в Перник и написал романа си в началото на 60-те години на миналия век, за да промени средата и излезе от забравата. Само че на титулната страница е написано „спомени на българин – разузнавач от Втората световна война“, а не „документален роман“, или просто „роман“. Това вече предполага известна достоверност.
Накратко сюжетът е: млад, 24-годишен български подпоручик попада в немски плен още в първите дни на войната. После го обесват, за да не им пречи при нападението на сръбски партизани. Те обаче го спасяват. Други немци пак ги нападат и отново го пленяват. След това той с един французин бяга от немския плен и отново попада при партизаните, но не комунисти, а дражевисти. Отвратен от отношението на немците, подпоручик Недялков има вече личен мотив за война с тях. Успява да им вдъхне доверие, понеже знае перфектно немски. Приема да изкара диверсантска школа във Виена, където е следвал до началото на войната. Дават му чин майор, и то от СС, и го назначават към разузнаването на Втори Югоизточен фронт на Вермахта. После го спускат в България с парашут като ръководител на горянското движение срещу правителството на Кимон Георгиев… Дотук Холивуд продължава да гризе ряпата, защото майор Херман Норман, както е немският му псевдоним, моментално се предава на руснаците. Сега те пък го вземат под опека, отнасят се братски с него. Залавят придадените му радисти и почват да получават„пратките“ с хитлеристки диверсанти, една след друга. Нататък е една нескончаема сага с връщането на майора във Виена, намесена е и среща със задграничното правителство на проф. Александър Цанков. Следва серия от взривявания на обекти от нашия герой и още други трима доблестни руски разведчици, маскирани като есесовци… Четем и се хващаме за главата – поне малко достоверност, моля! Как пък кацат самолети на разни горски площадки, за да прибират рамбовците, и то насред Австрия и Германия, и то по време на война!…
Кой и как бе решил да се издадат тези „спомени“, защо бе гласувано доверие на „виденията Недялкови“, остава неизвестно. Трябваше да се докарат до печат и възложиха на Николай Мишляков да се занимава с автора, тъй като Херман Норман бе на „ви“ с писането.
Борис Недялков често посещавал Мишляков и те водели дълги препирни по разни сюжетни моменти, накрая дори се карали. Правел впечатление на нервозен, припрян човек, държащ пунктуално на всеки абзац, като че ли кой знае какво бе създал. Сам фронтовак, Николай Мишляков се опитвал да го убеди в несъстоятелността на някои авторови твърдения, но онзи си знаел своето. Накрая Борис Недялков искал да работи с друг редактор, но сроковете вече припирали. От своя страна пък Мишляков отказал да го впишат в карето на книгата като редактор, но пак чрез нечие настояване и това не се променило.
Напоследък преди да се помине, след като се връщал към някои от историите по разни публикации, Николай Мишляков заявяваше, че Недялковата сага не е съвсем измишльотина. Имало нещо достоверно в цялата конструкция, иначе защо ще го награждава някогашната държава с орден „ 9 септември с мечове“! Дори оставил „белези“ за достоверност по целия си роман – разни адреси, на които майор Херман Норман е бил, а те съществували. Но всичко му беше крайно неприятно, не искаше да се свързва по какъвто и да е начин името му, с набелязаното вече менте.
Книгата излязла през далечната 1965 г, две години по-късно се завъртя и телевизионният сериал „С пагоните на дявола“.
Мишляков се смеел с глас на някои хрумвания на сценаристите, видните за онова време исторически писатели Евгени Константинов и Костадин Кюлюмов.
Те съвсем опоскаха сюжетната линия и вкараха нови несъществуващи герои. Какво се случи, що стана с главния виновник, с автора на романа, той ни се чу, ни видя повече. И „виденията Недялкови“ се превърнаха във всеобщи вечерни бдения. Пред тях клечеше целия български народ, пуснеше ли телевизорите.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
>Аз съм син на Борис Недялков и съм свидетел на неговата съдба. Неговите книги са строго биографични. Моят баща имаше три военни чина от три армии. Беше подпоручик от Българската армия, беше майор от СС и майор от НКВД. След завършване дейността си на фронта, той получи двайсет години присъда за конспирация. Да обясня какво означава това. На съвременен език, той беше 20 години „спяща клетка”. През тези 20 години ние живяхме като врагове на народа в България. Баща ми имаше смъртна присъда от Народния съд и беше арестуван и разкарван по затвори и лагери. По този начин попадна в Перник.
>След разконспирирането му през 1965 г., той посети Москва и лично от Семичастни (ръководител на НКВД тогава) получи разрешение да публикува книгите си. Филмът беше базиран на книгите му, но с много глупави измислици, заради което той отказа сътрудничество със сценаристите и режисьора. В България тогавашната власт не го разбра и оцени, защото не можаха да разберат „как така един българин ще съкрати войната и ние да не знаем”.
>Той не беше член на Партията, защото не пожела. Пожела да работи честно като архитект до последните си дни, когато няколко месеца преди „нежната революция в България” беше отровен в Сливен. Баща ми беше силен родолюбец. Такива вече са много малко.
>Народа го обичаше а това не се постига лесною Затова и някой хора му завиждаха. България трябва да уважава своите герои за да имаме пример за поколенията.
>Вечна му памет.
Аз съм син на Борис Недялков и съм свидетел на неговата съдба. Неговите книги са строго биографични. Моят баща имаше три военни чина от три армии. Беше подпоручик от Българската армия, беше майор от СС и майор от НКВД. След завършване дейността си на фронта, той беше законспираран 20 годинию. Да обясня какво означава това. На съвременен език, той беше 20 години „спяща клетка”. Ако имаше нова война той трябваше да бъде включен отново През тези 20 години ние живяхме като врагове на народа в България. Баща ми имаше смъртна присъда от Народния съд и беше арестуван и разкарван по затвори и лагери. По този начин попадна в Перник и много други
След разконспирирането му през 1965 г., той посети Москва и лично от Семичастни (ръководител на НКВД тогава) получи разрешение да публикува книгите си. Филмът беше базиран на книгите му, но с много глупави измислици, заради което той отказа сътрудничество със сценаристите и режисьора. В България тогавашната власт не го разбра и оцени, защото не можаха да разберат „как така един българин ще съкрати войната и ние да не знаем”.
Моят баща никога не е работил за Българското разузнаване Беше член на Съюзниците през войната и работеше за тях Той не беше член на Партията, защото не пожела. Не вярваше в нея Пожела да работи честно като архитект до последните си дни, когато няколко месеца преди „нежната революция в България” беше отровен в Сливен. Баща ми беше силен родолюбец. Такива вече са много малко.
Народа го обичаше а това не се постига лесно Затова и някой хора му завиждахаю България трябва да уважава своите герои за да имаме пример за поколенията.
Вечна му памет.