Най-важните дати в живота на Владимир Висоцки

Владимир Висоцки

  Владимир Висоцки е роден на 25 януари 1938 г. в Москва. Баща му Семьон Владимирович  (Волфович) Висоцки     (1916 – 1980) е военен със звание полковник, родом от Киев. Според някои изследовате­ли  родът   Висоцки   тръгва от малко селце днес в Брестка област, Беларус. Може би фамилията е свързана с град Високое в този район. Майката на Висоцки – Нина Максимовна (по баща – Серьогина, 1912-2003), е била прево­дач от немски език.

 Ранното си детство Владимир прекарва в московска комунална квартира. Както ще изпее през 1975 г. „…На трийсет и осем стаички – само една то­алетна…“. По време на Велика­та отечествена война 2 години са евакуирани с майка му в малък уралски град. През 1943 г. отново се завръщат в Москва. От 1947 г. до 1949 г. заедно с баща си и вто­рата му жена Евгения Лихалатова са в град  Еверсвалде  (Германия), където малкият Володя се научава да свири на пиано. Завръщат се в Мос­ква, в жилище на пресечката „Болшой Каретньш“,  възпят  в  знаменитата бардова песен „Где твои семнадцать лет? На Большом Каретном!“.

 Още през 1953 г. Володя посещава театрален кръжок в Дома на учите­ля. През 1955-а завършва средното си образование и по настояване на род­нините си кандидатства и е приет в Московския  инженерно-строителен институт. Още след първия семес­тър разбира, че това не е неговото поприще, и напуска вуза.

 На 31 декември 1955 г. Володя и сьстудентът му Игор Кохановски решават да „празнуват“ новогодиш­ната нощ, довършвайки чертежи, не­обходими за сесията. Към един часа на 1 януари 1956 г. курсовите работи са готови. Но изведнъж Висоцки грабва бурканче с туш за чертане (по друга версия – джезве с гъсто кафе) и го лисва върху къртовския студентски труд. „Това беше – отсича. – Ще се готвя, имам още половин година, ще се проб­вам в театралния институт. А всич­ко това не е за мен…“

 Следващите 4 години е студент в актьорския курс на Школата-студия МХАТ „В. И. Немирович-Данченко“ (Московски художествен ака­демичен театър).

 В първи курс се запознава с пър­вата  си   жена   –   Изолда   (Иза) Жукова. През 1959 г. е първата му театрална роля (Порфирий Петрович в учебния спектакъл по Достоевски „Престъпление и наказание“) и първата, макар и епизодична, роля в киното (на студента Петя във филма „Връстнички“).

Владимир с мащехата си Евгения Степановна

  В   годините   от   1960-а до  1964-а Висоцки работи с прекъсвания в Московския драматичен  театър  „А.   С. Пушкин“. Дават му предим­но второстепенни роли. По време  на снимките на филма „713-и – разрешение за кацане“ през 1961 г. се запоз­нава с Людмила Абрамова, която става съпруга №2. Появяват се първите му песни. За начало на песенната кариера на Висоцки се смята „Татуировка“, написана в Ленинград. Два месеца Ви­соцки се опитва да намери мястото си в Московския театър на миниатюрите и да влезе в трупата на театър „Современник“, но безуспешно. През 1962-а се ражда първородният син на Людмила и Владимир – Аркадий, а две години по-късно на бял свят се появя­ва и Никита. 

През 1964-а Висоцки създава първи­те си песни към филми и започва рабо­та в Московския театър на драмата u комедията на Таганка, където остава да края на дните си. През юли 1967-а се запознава с френска­та актриса с руско потекло Марина Влади (Марина Владимиробна Полякова), която през декембри 1970-а става съпруга №3.

 През 1968 г. изпраща открито пис­мо до ЦК на КПСС (ръководството на комунистическата партия) във врьзка с унищожителната критика на властта към неговото ранно песенно творчество, разпространена в някои централни вестници. Излиза и първа­та му авторска плоча „Песни от фил­ма „Вертикал“.

 През лятото на 1969 г. Володя изпада в клинична смърт, но оживява благодарение на Марина Влади, която по онова време е в Москва. Премие­рата на „Хамлет“ (в превод на Борис Пастернак) в „Таганка“ е през ноем­ври 1971 г. По-късно режисьорът на постановката Юрий Любимов ще признае, че: „Ако го нямаше Висоцки, нямаше да поставям тази трагедия. Разбира се, намериха се „експерти“, които да ми размахат пръст и да ме предупредят, че е нечувано един долен пияница с прегракналия си глас да кре­щи монолозите на Хамлет. Ставало дума за принц все пак… Това го казва­ха хора, които не бяха виждали други благородни величия освен африкански принцове…“ 

Екзалтираната публика препълва са­лона на „Таганка“, билетите за този спектакъл свършват, преди да стиг­нат до касата, вестниците не спи­рат със суперлативите: „Владимир Висоцки направи невъзможното. Той играе ролята си всеки път на живот и смърт. Всеки път той умира и се ражда отново“.

 От ’70-а до ’80-а популярността на Владимир Висоцки расте лавинообраз­но. Дрезгавият му глас и няколкото акорда, върху които са създадени пе­сните му, са емблемата на този отря­зък от руската история.

Висоцки в сцена от спектакъла на театър "Таганка" - "Хамлет"

  Бардът е написал общо 600 стихотворения, от които половината са станали на песни. Има около 30 роли във филми и сериали, сред тях: „Вертикал“, „Кратки срещи“, „Гос­подарят на тайгата“, „Служили двама другари“, „Мястото на срещата не се променя“, „Как Пе­тър Велики жени своя арап“, „Бягството на мистър Маккинли“. На негово име в наше време са кръстени театри, кораби, само­лети, скали, върхобе и проходи. Има дори астероид с името му. На територията на бившия Съ­ветски съюз са издигнати над 20 негови паметника. .

 Висоцки не можеха да го дишат само две категории от народонаселението – твър­доглавите сталинисти и естетстващите сноби, казва за него Марк Богославский, поет и лите­ратуровед. „Сталинистите го ненавиждаха заради неговия хра­бър, необуздан, агресивен, бесен антиконформизъм, от който лъхаше на върл антисъветизъм. Снобите виждаха във Висоцки нарушител на елитарната естетиче­ска конвенция, не можаха да му прос­тят издевателството над всички естетски приличия. За   снобите   Висоцки, поетът от най-висока профе­сионална класа, беше жалък дилетант, недодялан самодеец… Изкарваше ги от равновесие органичната спойка на по­етическия с физическия му глас.“ 

Както    и    да наречем     Ви­соцки  –  поет, актьор, бунтар, пророк, Пушкин на XX век, рицар – за цяло едно поколение той си остава нрав­ствен ориентир, а за културата – фено­менално явление.

 В началото на 70-те го­дини записи с ужасно качест­во на магнетофонни ленти, пре­записвани с микрофон десетки пъти, бродят из руската шир, напускат пределите на страната и достигат до другите държави от соцлагера. По това време руски език се изучава задължително в училище във всички соцстрани. Така че дрезгавият глас и „свободните“ строфи на барда са разбираеми за много хора и из­вън СССР. Висоцки пее за неща, за които вестниците не пишат, телевизията и радиото не гово­рят, филмите и спектаклите не показват. Песни за войната, за дружбата, за любобта, за изневя­рата, за вопиющата глупост, за бездарието, за бюрократизма, за вярата в Бог, за бездуховността, за алкохолизма…

 Звукооператор от едно съвет­ско радио разказва как при редки­те записи на Висоцки в студио апаратната е била пълна с около 30-40 магнетофона на фенове. За услугата да получат лошо копие от записа на боготворения от тях Висоцки, те „плащали“ с бутилка коняк, а после екипът делял „плячка­та“. Копия са записвани и на концер­ти или купони, на които е пял пое­тът. Някои находчиви фенове дори се прехранват с такъв „бизнес“.

 Заедно с трупата на „Таганка“ Висоцки е правил турнета в Бъл­гария, Унгария, Югославия, Франция, Германия, Полша. След брака с Марина Влади, с разрешение на властите успя­ва да посети няколко пъти САЩ (през 1979 г. даже изнася концерт там), Ка­нада, Таити и др. Направил е над 1000 концерта в СССР и в чужбина.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*