Инженер по образование, актьор по призвание. И голям зевзек. Още през 60-те Джони Пенков разсмива народа с кратките си филмчета, сътворени съвместно с Радой Ралин и прожектирани с кинопрегледите. В онези години сред населението много популярни са и записи с други, негови „магарии“, като например телефонни разговори, в които лази по нервите на хора от другата страна на линията. Зад гърба му има и изяви в театрални постановки и пълнометражни ленти за голям екран, като последното му участие в киното е в комедията на Влади Въргала „Операция „Шменти-капели“, в която изпълнява ролята на психиатър.

Джони Пенков може дълго да разказва за себе си и своите подвизи, но не това е целта на настоящото интервю. Тук той реди спомени за починалия наскоро свой комшия и голям приятел Рангел Вълчанов.

– Джони, на 30 септември се спомина вашият добър приятел режисьорът Рангел Вълчанов. Коя беше последната ви среща?
– Последната ни среща беше на стълбите в кооперацията. Рангел живееше над моя апартамент. Видимо беше доста изнемощял, но имаше много енергия и се бореше с болестта си. Той не се предаде, написа 3 книги. Почина няколко дни преди да навърши 85.

– В последните дни е бил много зле…
– Така беше, но никога не се оплакваше. Имаше много силен дух и винаги през смях говореше за болестта. Иронията го спасяваше. Казваше, че се е превърнал в опитна мишка и се е оставил в ръцете на хирурзите да правят каквото искат c него.

– На какво се дължи уникалността му?
– На родителите, на потеклото му. Той е шоп и носи всички хубави неща от шопите.

Те са уникално племе, с голямо чувство за хумор. Мисленето им е абсурдно, невероятно. Рангел беше много добър шопски екземпляр.

– Промени ли се той, след като разбра за болестта си?
– Не мога да кажа, че се е променил. Живя 13 години, след като му откриха заболяването. Голям талант и страшен артист! Жалко е, че днес артистичността не се търси. Като погледна сегашните филми… Ами няма нищо артистично в тях. Днес е една индустрия.

– Кога Рангел стана ваш духовен учител?
– Много отдавна, някъде през 60-те. Покани мен и Христо Илиев – Чарли в Смолян, където го бяха повикали да прави театрална постановка с малко средства. Там бяха и студентите на Георги Стаматов – дошъл им нов преподавател и ги изпратил като на изгнание. Образува се една много хубава група. Всички помогнахме на театъра с каквото можем. Направихме ремонт, от приятели в София взехме картини и ги сложихме в Смолянския театър. Поставиха се два спектакъла. На единия Рангел беше режисьор, а на другия – Любен Гройс. Няколко месеца изкарахме. С Рангел и още двама живеехме на един таван. Нямаше тоалетна, пикаехме в шише. Но радостта от това, че правим нещо, беше голяма. Рангел ме възпита. Гледах го как живее и се учех от него. Същото мога да го кажа и за Радой Ралин, с когото също бях много близък.

Избираше си с кого да работи. За мен най-хубавият му филм е „Лачените обувки на незнайния воин“, където няма нито един Професионален артист. Участват само селяни.

– Таванското помещение над вашия апартамент, в което живееше Рангел, е купено от родителите ви през 1964 г….
– Да, купи го от майка ми, когато баща ми почина. То беше ателие. В кооперацията Рангел ми беше най-близък. Той нямаше имущество, живееше спартански.

– Съжаляваше ли, че не е емигрирал в чужбина?
– Имал е възможност да емигрира навремето. Канил го е чешкият режисьор Милош Форман, когато вече е бил в САЩ и е имал няколко известни филма зад гърба си. Рангел не се е съгласил да отиде.

– Правени ли са му мръсни номера навремето?
– Да, при първия му филм „На малкия остров“ е имало проблеми. Групата отива да снима филма с много ентусиазъм на остров до Бургас, където е имало политически затворници навремето. Сценарият е за живота на тези хора, как искат да избягат и биват застреляни. Докато снимат филма, не напускат острова, нямат възможност да отидат до града да погледнат какво е запечатано на лентата.

Доста е трудно е да се прави филм така, без да можеш да се ориентираш в заснетия материал. Въпреки това успяват. Оказва се, че „На малкия остров“ е станал много хубав, човешки филм.

В чужбина го показват и тогава за пръв път се разбира, че в страната ни има кино. Получават се добри отзиви зад граница. В България обаче започват да ядат филма – във вестниците излизат негативни статии, намират му много кусури. Това е дело на партийни чиновници, които искат кариера.

– Какви са основните критики към филма по онова време?
– Че не е, видите ли, на достатъчно добро ниво, на нивото, което иска партията. Не се харесва филмът, защото е човешки. Става голям скандал, въпреки че сценарият е на големия комунист Валери Петров.

– Филмът участвал ли е на фестивали?
– Изпращат го в Карлови Вари. Комисията и журито го гледат и още преди да са прожектирани всички продукции, се заговаря, че това е филмът за голямата награда. Тогава обаче отиват двама номенклатурни чиновници от България и изтеглят „На малкия остров“ от фестивала.

– Имал ли е Рангел и други проблеми с комунистите?
– Разказвал ми е как през 1968 г. по време на чешките събития участвал в манифестация в Прага. Връщайки се в България, го привикали. Показали му запис, от който се виждало, че е сред протестиращите. Заплашили го, че може да получи до 19 години затвор.

– Как е успявал да се спаси от затвора?
– Разминало му се е благодарение на това, че е женен за Яна Пипкова. Баща й, който бил комунист, успял чрез други хора да потули някък нещата. Рангел след 10 ноември си взе досието и разбра, че виновни записът да попадне в България са двама души, командировани в Рим. Те разбрали, че в италианската телевизия има кадри, на които е заснет да протестира. Откупили материала, макар да бил доста скъп, само и само да докажат, че Рангел е присъствал на манифестацията. Искали той да бъде осъден, за да им сложат още една звездичка и да направят кариера.

– 17 години са задържали „Лачените обувки на незнайния войн“…
– Много бяха съображенията. Това не беше партиен филм, беше народен. Рангел написа сценария много преди Фелини да направи „Амаркорд“ и преди Бергман да заснеме „Фани и Александър“. Това бяха филми за тяхното детство. Когато пускат „Лачените обувки“, казват, че Рангел е копирал Фелини, без да знаят, че сценарият е написан доста по-рано.

– Беше ли доволен той от пенсията си?
– От пенсията си в България кой е доволен?! За определянето й не питат какво си дал на държавата, а гледат каква заплата си получавал и на база на това ти изчисляват парите. След като направиха Рангел академик, взе по-голяма пенсия. За операциите му трябваха доста средства, поне това му помогнаха. Той заслужава да има улица на негово име и още много неща.

– Симпатизираше ли на някоя партия?
– Не, беше безпартиен. Той е от много бедно семейство. Като ученик е работил в една кожена фабрика при тежки условия. Бил е при химикалите, щавил е.

Имаше леви идеи и искаше хората да са равни, но не влезе в нито една партия. Винаги когато приключваше със снимките на свой филм, партийната организация се събираше и му се казваше да излезе, тъй като ще се обсъжда работата му.

– Дразнеше ли се на политиците?
– Неправдите го ядосваха. Мошеничествата и цинизмът го отвращаваха.

– На какво друго се ядосваше?
– На глупостите по телевизията. Казвах му да не ги гледа, но той не ме слушаше. Възмущаваше се от загубените ценности.

– Защо не обичаше да ходи на църква?
– При нашето духовенство как да ходиш?! Те са много покварени по върховете в църквата. Свещениците нищо не правят.

– Падаше ли духом?
– Не, държеше се въпреки болестта си. Баща му беше същият издръжлив човек. Рангел е наследил много от селото, където е живял.

– Пушеше ли? Пиеше ли?
– Това не са пороци. Пушеше повече, но с алкохола не е прекалявал. Спря цигарите, когато откриха, че има проблем с белия дроб. Първата му операция беше на дробовете. Още много му направиха.

– Кой беше до него в последните му дни?
– Дъщеря му Ани Вълчанова. И разбира се, приятелката му Христина, която беше монтажистка. Тя го гледаше много добре, непрекъснато беше до него.

– Само с Яна Пипкова ли е имал брак Рангел?
– Преди да се ожени за Яна, е имал друга законна съпруга. Първият му брак беше с една артистка, голяма красавица. Тя замина за Англия.

– Сред любовите му е била и поетесата Миряна Башева…
– Тя му беше гадже. Много жени са го имали, беше очарователен. Даже мъжете го харесваха, не става въпрос сек*уално, а като човек.

– Лесно ли се работеше с Рангел?
– Да, нямаше никакви трудности, той предразполагаше актьорите. При снимките на филми им изиграваше такива неща, че те го зяпаха в очите и после даваха всичко от себе си.

– Какво още разбра Рангел от досието си?
– Много неща. Разбра дори кой го е шпионирал в кооперацията. Тогава във всяка къща имаше доносници.

  болестта, Джони Пенков, затвор, Рангел Вълчанов, режисьорът, Яна Пипкова