Христо Панков на 88 години, който бе зварски нахапан от кучета, почина в „Пирогов“, в неделя вечерта. Кметът на София Йорданка Фандъкова изказа на семейството му своите съболезнования. Горкият човек бе открит във вторник вечерта в градинка до зала „Фестивална“ в кв. „Редута“ с изядени крака.
Това е вторият смъртен случай на жител на столицата, който умира в адски мъки и ужас, след като е нападнат от улични псета. На 8 април почина от раните си и 87-годишният проф. Ботьо Тачков, който също бе нападнат от глутница разярени кучета в кв. „Малинова долина“. Фандъкова отново даде много обещания: общината свиква оперативен щаб на специалисти, които решават проблема; ще бъде изграден приют за 1000 кучета по най-бързия начин; ще започнат процедури за втори етап, за още 1000 кучета; за още 2000 кучета ще бъде проектиран приют в Кремиковци, през следващата седмица ще има още един екип на общинската фирма “Екоравновесие”, до един месец ще бъдат сформирани още два екипа и т.н., и т.н.
Ето една история от соца, която по-рано би звучала много смешно.
В началото на 80-те години на миналия век в Габрово семейство от Западна Германия пристига на гости на близки приятели. По това време имало режим на водата.
И до днес няма обяснение на този феномен, а вече доста време по-късно във Враца, вече няма режим на водата… защото почти не я пускат. В спомените стоят някакви кофи, легени и бидони, с които хората се редят на опашки пред грозните си блокове и чакат водоноските да ги ощастливят. Незнайно как са го постигали, но в два балкански града с множество реки, извори, подпочвени води и построени язовири нямаше редовно течаща вода. В Габрово бе пускана сутрин от 6 до към 9 и вечер от 17 до 21,30 часа. Във Враца, просто не я пускат Още тогава се чуваха разказите за водноснабдяването в Израел и за отделните канали с вода, която полива всяко отделно дърво, и тези разкази ни звучаха като фантастика. Въобще не се замисляхме как така в пустинята има вода, а в Балкана няма.
Не ни минаваше през ум да обвиним някого за този битов тормоз. „Те“ – някакви хора, които не познавахме, ни я пускаха и спираха, но на никого не му идваше на ум дори да попита защо. Но да се върнем на западногерманското семейство. В първия ден, когато водата спря, те не казали нищо. Помислили, че е някаква авария. На втория изразили учудване, че аварията сигурно е огромна, щом спирането продължава. На третия ден габровските им домакини се опитали да обяснят, че авария няма, а от известно време водата в Габрово спира по график, определен от общината. Тогава германците възкликнаха спонтанно: „Ами на следващите избори сменете кмета. Изберете си друг!“.
Тази история звучеше смешно преди двадесет години. Сега като че ли позабравихме онези времена, когато гласуваха 99,99 на сто от избирателите, които избираха винаги правилния човек, посочен от съответното партийно ръководство на единствената партия.
За съжаление забравихме какво означава да нямаш избор и двадесет години по-късно ситуацията е същата. Германците реагираха спонтанно, защото при тях демокрацията работеше още тогава. При нас не проработи. Ние не вярваме, че като сменим кмета, нещо ще се промени, и това неверие постепенно прераства в обща апатия, която парализира всяко обществено усилие.
Онзи прост и ясен германски съвет след поредния ужас – кучета отново разкъсаха до смърт човек в София. Помислете си какво ли биха казали онези германци. Да предположим, че нищо, защото никога не биха могли да влязат в логиката на безумието, което живеем тук. Стигнахме дотам, че кучетата ни ядат, кметицата поднася съболезнования на близките на изядените, а някакви чиновници от общината постоянно приканват да сдържаме емоциите си, защото проблемът щял да бъде решен през 2014 година.
Това е сюжет за мрачна продукция на НВО, но не може да бъде истинският ни живот. Това е абсурд, кошмар и ад. И за него има конкретни виновници с конкретни имена. Нищо няма да се промени, докато не разберем това и не им потърсим сметка.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи