Ремсистката Йорданка Чанкова разжалвана посмъртно от Живков заради съпруга й!

  В края на 50-те години на миналия век комунистическите власти в България трескаво сменят табелите на площади, заводи и улици, които носят името на загиналата малко преди 9 септември 1944 година ремсистка Йорданка Чанкова. Заради тоталното разжалване на съпруга й Георги Чанков през 1957 г., по заповед на Тодор Живков Чанкова връща посмъртно моминското си име Николова.

Георги Чанков е сред видните комунистически функционери от времената, в които комунистическата партия е в нелегалност. След 9 септември заема важни постове в партията и държавата, а в апогея на кариерата си предлага самия Тодор Живков за първи секретар на партията. За благодарност малко по-късно последният го сваля от всичките му постове, опитва се да изтрие името му от историята на партията и да го изпрати в забвение.

Георги Чанков е роден през 1909 година. Става член на Работническия младежки съюз през 1927 г. След това постепенно се издига в йерархията на младежката комунистическа организация и през 1930-а вече е член на БРП (комунисти).

Година по-късно Централният комитет на партията го изпраща да учи в Международната ленинска школа в Москва.

Връща се в България в края на 1932 г. и малко след това е избран за секретар на ЦК на Българския комунистически младежки съюз. В този период Чанков заживява на семейни начала с Йорданка Николова и получава първата си присъда. Той е осъден задочно на 10 години затвор заради участието си в стачка на текстилните работници в Сливен. По време на стачката е арестуван, но успява да избяга от полицейския участък.

Получил първата си присъда, през септември 1934 година Чанков отново успява да замине за Москва и тогава едва не попада под ударите на чистката, която провежда Сталин в редовете на партията.

Младият комунист за кратко е обявен за враг с партиен билет, но бързата намеса на Георги Димитров успява да го спаси от престой в концлагер.

Веднага след спасяването си Чанков се връща в България и участва в сливането на дейността на Комсомола и РМС. Обединението на двете младежки комунистически организации приключва през 1938 г. Докато Чанков обединява младежките комунистически движения, съпругата му излежава двугодишна присъда за нелегална дейност. През април 1939 г. тя е освободена от затвора.

Три месеца по-късно обаче, докато двамата влюбени се снабдяват с документи, необходими за оформянето на официален брак, полицията блокира квартирата им и ги арестува. Двамата попадат в Софийския централен затвор. В църквата на затвора те се венчават и си дават клетва за вярност. Именно тогава Йорданка Николова приема името Чанкова, което две десетилетия по-късно ще й бъде отнето от мечтания от нея комунистически режим.

По време на процеса Йорданка Чанкова е оправдана, защото според тогавашния действащ нацистки Закон за защита на държавата, роднини имат право да укриват своите близки.

Георги Чанков обаче получава допълнителна нова присъда от една година за ползване на чужди документи и е изпратен първоначално в Сливенския затвор, после в Плевенския, а накрая в затворническия лагер до хасковското село Динево.

По време на престоя си в продължил три години и половина,“ Чанков е избран в ръководството на затворническата партийна организация. Заедно с Райко Дамянов и Георги Михов ръководят импровизиран затворнически съд, който подготвя новоарестуваните политически затворници да се защитават пред военнополевите съдилища. Благодарение на тази подготовка много от обвинените получават по-леки присъди. През февруари 1943 година Чанков успява да избяга от лагера в Динево. Така той за втори път се измъква от репресиите на държавата.

Излязъл на свобода, комунистът е определен за секретар на Окръжния комитет на БРП (к) в София, а през април 1944 година е в партизанската база на Трънския отряд.

Като партизанин Чанков участва в редица бойни действия с полицията и армията, а по време на Деветосептемврийския преврат взима участие в завземането на Военното министерство.

Веднага след преврата е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП. Легендите разказват, че след преврата Чанков е спасен за втори път от приятели си Георги Димитров. „Синът на работническата класа“ успява да го измъкне от лапите на съветските чекисти и Сталин, които го нарочват за съратник на изпадналия в немилост Трайчо Костов. След смъртта на Димитров през 1950 г. Чанков е избран за зам.-председател на Министерския съвет.

През 1965 година, по време на Априлския пленум, на който сталинистът Вълко Червенков е свален и сменен с Тодор Живков, Чанков подкрепя последния. Двамата са близки приятели, но далеч по-вълнуващата партизанска биография на Чанков го превръща в естествен конкурент на Живков. Мнителният правчанин решил – да не рискува с амбициозния си другар и по време на Юлския пленум на партията от 1957 г. успява да се разправи с него. По време на пленума тогавашният миниетьр-председател Антон Югов изнася доклад, в който обвинява Чанков във фракционна дейност и провеждане на линия, насочена против партийната политика.

От генерал Чанков е разжалван до редник, а от зам.-премиер пада до инвестиционен директор на Циментовия завод в Девня и директор на Държавното земеделско стопанство в Свищов. Поради влошеното си здравословно състояние от 1960 г. ветеранът минава временно в пенсия.

В средата на шейсетте години Живков смекчава отношението си към бившия си приятел и го изпраща посланик в Бразилия, а след това и в Белгия. След отзоваването си Чанков се пенсионира и участва на доброволни начала в ниските нива на партията. Въпреки това той доживява края на комунизма и реабилитацията си в партията. Тя се случва на 8 януари 1990 година с решение на Политбюро.

Въпреки драматичния си живот Георги Чанков достига завидно дълголетие. Той умира през 2004 г. на 95-годишна възраст. Пет години по-рано е написал и публикувал мемоарите си, озаглавени „Равносметка“.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: