Роден в Русе в богато семейство през 1822 година, Иванчо Хаджипенчович завършил право в Париж. През 1852 г. постъпил на служба в османската държавна администрация. Там се сприятелил с легендарния реформатор и валия на Дунавския вилает Мидхат паша и станал един от тримата негови съветници от български произход. През 1868 г. талантливият юрист получил назначение в имперския Държавен съвет в Цариград, където останал до пролетта на 1877 г. През това време той взел участие в решаването на българския църковен въпрос и в извоюването на независима българска църква.
След обявяването на Българската екзархия през 1870 година, Хаджипенчович бил избран за член и на нейния Временен смесен съвет за управление.
До 1872 г. Иванчо Хаджипенчович бил талантлив, но обикновен юрист в империята. През тази година обаче името му се врязало в българската история и по всичко изглежда, още дълго време
няма да излезе от там. В тази година високопоставеният юрист написал писмо до османския велик везир Махмуд Недим паша, в което подробно съобщил за съществуването на тайна революционна организация сред българите и вероятната сръбска подкрепа за нея. След това Хаджипенчович бил назначен в тричленната правителствена комисия, разследвала Арабаконашкия обир, извършен през септември 1872 г. Обирът бил дело на съратника на Васил Левски Димитър Общи и станал главна причина за залавянето на Апостола.
По това време на процеса срещу Левски Иванчо Хаджипенчович разследвал активно и комитетските мрежи на Българския революционен централен комитет.
В комисията, в която участвал Хаджипенчович, освен него влизали още двама турци. Към тях тримата били придадени още шестима софийски съдебни заседатели – българите хаджи Марко Стоянов, Пешо Желявски и Митьо Каймакчийски и турците Мехмед Салих, Садулах Съръ и Дервиш Мустафа. Въпреки че и шестимата съдебни заседатели гласували против смъртната присъда, тричленната комисия не се съобразила с тях и отсъдила Левски да увисне на бесилото.
Веднага след гибелта на Апостола на свободата в тогавашното обществено пространство тръгнали документални истории, митове и легенди за неговите предатели. Цялата революционна емигрантска общност, която по това време се намирала в Румъния, изригнала срещу съдията. Поетът и приятелят на Левски Христо Ботев дори посветил на Хаджипенчович един от най-известните си фейлетони – „Знаеш ли ти кои сме?“.
Според близките до Хаджипенчович Марко Балабанов и Христо Стамболски съдията се срещнал с Левски през 1871 г. в дома си на остров Халки до Цариград. Според тях той бил посветен в тайни, които след това използвал срещу българското освободително движение. Дали това е така обаче, вероятно никога няма да разберем.
След Освобождението Христо Стамболски разказвал, че Хаджипенчович осъзнал петното, което е лепнал върху името си, и се разкайвал за постъпката си. Но било късно.
Сякаш за да се опита да измие позора от себе си, юристът участвал в описването на кланетата в Батак и Перущица по време на Априлското въстание. През лятото на 1876 г. заедно с ливанеца Едмънд Блек бей той бил назначен в специална турска комисия, която трябвало да разследва събитията около бунта. В подкрепа на доклада, който изрично упоменавал зверствата, извършени от башибозуците, Хаджипенчович донесъл в Цариград отрязана детска ръчичка. Турците казвали, че този доклад бил най-страшният документ в османската история. Хаджипенчович бил назначен и в следващата шестчленна комисия, която разследвала наново събитията и изпратила на съд главния виновник за Баташкото клане Ахмед ага Барутанлията.
Дъщеря му Ефросина Бонева, която по това време била касиер на Женското благотворително дружество в Цариград, пък лично събирала средства за българите, които станали жертви на зверствата.
След Освобождението Хаджипенчович се включил активно в политиката. Той бил избран за депутат от Русенския окръг в Учредителното събрание, което приело Търновската конституция.
По-късно станал член на Върховния съд и на Държавния съвет. По тази причина се преместил в София и си построил къща на около 150 метра от мястото, където бил обесен Васил Левски. Малко след като вдигнал къщата си, Иванчо Хаджипенчович се включил в комитета за събиране на средства за издигане на паметника на Дякона в София.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Съчинения и то с много неточни. С определени извадки се опитват да оправдаят и героизират Левски и да очернят Иванчо Пенчович.
Чисто исторически Иванчо Хаджипенчович е много талантлив, добър държавник и патриот с доста голям принос в изграждането и утвърждаването на България, като държава а Левски явно е съзаден образ на герой паднал в жертва за държавата от чийто образ е имало нужда.
Името на Хаджипенчович просто е препречило пътя за създаването на образът Левски.
Относно престъпленията заради които е осъден Левски до скоро несамо осъждаха на смърт а изпълняваха и смъртните присъди т.е. СТО и повече години след отхвърляне на османското управление.
Днес в България ври от Иванчовци Хаджипенчовци и други Ресторантьори,кебапчий и смръдливи хора от кариетата на Балкантурист-6-то главно.В Русе сега кипи от такива лайновози…….даже и Беленски торби……:-) 🙂