История без край. В гигантски град работили милиони души. На хората не достигал кислород и храна. Броят на полудяващите и самоубийците нараствал лавинообразно. Анархисти и бандити подложили града на унищожение чрез взривове и саботажи. Провинцията загивала забравена и нещастна. Животът замирал и сякаш се бил върнал към самото начало: ловците почнали да избиват животните за храна и да се обличат с техните кожи. Цивилизацията била вкарана в омагьосан кръг, а в гигантския град милионите нещастници продължавали да работят. Не им стигал кислород, бъдещето не вещаело нищо оптимистично…
Злокобно. Нечовешко. Трудно, като по време на криза. Казаното по-горе прилича на описание на дереджето у нас, но не е. То е пасаж в „Острова на пингвините“ – измисления свят на Анатол Франс. Книгата е писана през 1903 г. Странна е и дори страховита на моменти. Човешкият живот през призмата на този на пингвините. Войни, бедствия, измами, престъпност, корупция, любов, надежда… Всичко, което и до днес бележи ежедневието ни. Няма големи разлики оттогава и сега. За съжаление малко неща са се променили.
Доказателства – колкото щете.
Дим над „Петолъчката“ край Сливен показва къде са гръмналите складове с боеприпаси. Не достига кислород. Трудно се диша. Работници станали на парчета, но ги търсят. Надеждата умира последна. Безмоторен самолет се забива в храстите, запокитен там от силния сливенски вятър. Майко мила.
Генералисимуси от армията и МВР ту овладяват обстановката, ту изпускат контрола. Камери показват върховното премеждие, микрофони подканят към излияния объркани местни жители. Нацията е затаила дъх пред поредното изпитание.
Първо Перник и земетръсът, сега Сливен и бомбени взривове. Преди това село Бисер и наводненията.
Живот ли бе да го опишеш…
Има обаче и кадри, които сякаш са от холивудски филм. Бронирани всъдеходи с палавото име „Пустинни котки“ се фукат из опушената гора и търсят останки от онези мъже. Командири от всякакъв ранг позират за фотосесии. От загиналите мъже са останали само… Изпращат ги в лабораторията за ДНК анализ. Зад храстите наднича Хорейшио (онзи корав умник от „От местопрестъплението. Маями“), преобразен като военния министър Аню Ангелов, комисар от МВР и мастит прокурор взети заедно.
Кафка се надига от гроба, чул гълчавата край „Петолъчката“, поглежда в посока на проточилия се здравословен, цианблаунен пушек и се усмихва доволно: „На това се казва абсурд…“.
Анатол Франс и Франц Кафка, двама наивни пионери с малокалибрено въображение. Техният абсурд и гротеска трансформирахме в някакъв „демократичен реализъм“. Направихме го с лекота, с каквато ледената висулка се превръща във вода от високоградусовата целувка на слънчевия лъч… Поетично.
Безполезно u болезнено
В книгата на Франс пингвините воюват сто години с делфините. Резултатът е разруха. Българите воюваме десетилетия със себе си и своите герои – резултатът е пепелища. Сякаш няма поуки от тази история.
Но най-голямото ни постижение е подмяната. Подмяната на истината и ценностите. Подмяна на словото с бухалка, на свободата с мутри.
Отишли в европарламента група журналисти. Платената екскурзия нарекли „семинар за свободата на българските медии“. Тяхна си работа. Но вместо да си пият бирата и да харчат харизаните им командировъчни (не е ясно кой е заплатил воаяжът), тези „труженици на перото и камерата“ изляха Ниагарски водопад от помия срещу всички, които с нещо не са им угодни. Спасители на медийната свобода! Островът на пингвините…
Явор Дачков, създател на вестник, омърсил, оплюл и оскърбил с невиждани лъжи и компромати всеки, който не припада от възторг по Алексей Петров. Същият, който е главен обвиняем по мега делото „Октопод“. Та той представлява в Брюксел българската журналистика. Това ако не е подмяна – здраве му кажи. До нея Беновска, която е част от комитета за защита на същия Алексей Петров.
Водач им бил Любомир Павлов. Същият, на когото прокуратурата повдига обвинения за пране на пари и бог знае още за какво. Организатор на въпросното мероприятие е не кой да е, а самият Слави Бинев – напусналият„Атака“ и създалият комплексарската партия ГОРД. Къде си, Юджийн Йонеско, да си пръснеш мозъка пред тази клика от медийни мутри? Къде си Коба, да се порадваш на децата си.
Човек се пита: с какво Европа заслужи тази нашенска перверзия?
Все едно башибозукът след клането в Батак да организира семинар някъде във Виена например и да се жалва, че са му нарушили човешките права. Че как иначе! Някакви си нахални гяури стреляли по дошлите да възцарят демокрация и справедливост миротворци.
Не е лошо Бинев, Дачков, Павлов и Беновска (за останалите още се чудя какво правят в подобна компания) да поканят еврокомисар Нели Крус в Баташката църква. Да види жената с очите си какво става с тези, които нарушават „свободата на словото„, нарушават човешките права на палача и надигат глас за нещо си.
Костница за тях. И анатема.
И родно място на Ангел Марин – Великодушния.
Същите тези медийни мутри повтарят ли повтарят мантрата, че съм свързан с Евелин Банев – Брендо. Че сайтът, който издавам, се е списвал с пари от наркотрафик. Писаха, че пари ми наливали от ЦРУ, ФБР, руските служби, правителството на Бойко Борисов и пр. Знаят отлично, че пробутват лъжи, но точно това е тяхната мисия, тяхната историческа задача и принос в манипулацията. Ако мине, де. Няма да отвръщаме на подобни нелепици. Това е толкова мръсно. Не е дори „черен пиар“. Това е нищо.
Нищо. Безсилие. Оттатък се виждат неща, за които те нямат понятие. Те вече са получили справедливост, но не знаят, че са мъртви…“.
Но ето им един съвет. Нека попитат адвокатите на Брендо и Трактора, те са едни и същи, за какво става дума.
Пингвини.
Злобни и отмъстителни.
Като някои от героите на Франс…
Има една старо парче на Ричи Блекмор – „Светците идват, светците идват“. В него се пее: „…опитвам да разбера, пак опитвам, но осъзнавам, че няма адекватен отговор. А мъката всемирна, ме потапя в скръб дълбока…“.
Такива чувства навяват взривовете край „Петолъчката“, земетръсът в Пернишко и делата на медийните мутри.
Островът на пингвините…
Медиен башибозук.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи