Нa 7 юли 2007 г. държавният служител Йордан Костов – разузнавач трета степен, категория „Г“ – инспектор в група „Оперативно обслужване“ на Софийския затвор, привиква в служебната си стая Любомир Димитров – Любо Гребеца.
В този момент Любо Гребеца, осъден по-късно като един от бандата на „Наглите“, излежава поредната си присъда за кражба на автомобили. Йордан Костов пък е човекът, от когото зависи какъв да е реда в пандиза и кой може да се ползва с привилегии и кой не.
Държавният служител е извикал Гребеца с конкретна идея. „Говори с твоя приятел Павел Петков. Кажи му да ми даде 6 бона и ще му уредя отново да излезе на свобода“, казва корумпираното ченге. Към този момент Павел Петков – Прасето изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие „Казичене“. На топло е заради кражби на коли. Преместен е в Казичене от затвора в Ловеч.
Любомир Димитров – Гребеца също е автокрадец, на когото Йордан Костов има доверие, тъй като за него пред надзирателя гарантира Прокопи Културиста. Злокобният шеф на бандата за отвличания „Наглите“ Прокопи Културиста вече е ползвал услугите на Йордан Костов – ченгето му е издействало предсрочно освобождение за въоръжен грабеж.
Преди около 5 години Павел Прасето, Любо Гребеца и Прокопи Културиста са гръбнакът на зараждащата се кървава банда за отвличания. „Наглите“ започват да похищават жертви през 2007-а, а бандата е сформирана в момент, в който формално Гребеца и Павел Прасето се водят въдворени в затвора.
Службите приписват именно на триото Културиста – Прасето – Любо Гребеца авторството върху идеята да заменят кражбите на коли с отвличания на хора. Групата реализира първото си отвличане през март 2007 г., когато изчезна сина на бизнесмена Красимир Цанев – Илиан.
Павел Прасето взима активно участие в акцията –той насочва пистолет в слепоочието на момчето.
По това време Павел Прасето трябва да е в затвора в Казичене, но вместо това вилнее с останалите членове от бандата на „Наглите„. Илиен Илиан е освободен месец по-късно, след като бащата плаща 100 000 евро откуп. Следва отвличане на турския бизнесмен Мехмед Чакър. То се случва на 12 април 2007, два месеца преди ченгето Йордан Костов нагло да урежда свобода на зловещите престъпници.
Всъщност Гребеца и Прасето още от началото на 2007 г. са на лек режим. Толкова лек, че могат да си ходят където си искат и да правят каквото си искат – в случая да похищават хора за пари. След срещата между Костов и Любо Гребеца на 7 юли, следват още няколко финансови оферти към Павел Прасето.
В края на юни 2007 г. полицая подновява офертата си към престъпника пак срещу 6 бона да се застъпи за него в качеството си на член на комисия за предсрочно освобождаване.
Според сценария на корумпираното ченге, това щяло да стане факт през месец октомври 2007 г. когато комисията се събирала. Рекетът, който осъществял над Прасето, продължава до юни 2008 г. Тогава на паркинга пред затвора в Казичене Костов взима лично от Павел Петков 1500 лв. и му обещава, че от следващия месец официално ще е свободен гражданин. За членът на „Наглите“ е било от огромно значение по това време да е извън затворническата територия.
На 22 май 2008 г. Прасето участва в отвличането на Ангел Бончев. Според антимафиотите Павел Петков охранява дясната ръка на Гриша Ганчев заедно с братята Лебешковски.
Ангел Бончев е пазен в къща в квартал „Бистрица“, собственост на бившата служителка от ДАНС Милена Михайлова. Корумпираната дансаджийка отдава под наем имота си на приятелката на Прасето Снежина Гаджева.
На 10 юли 2008 г. извергите пуснаха Ангел Бончев и на негово място отвлякоха съпругата му Камелия. Цялата драма свърши на 30 юли преди 4 години, когато беше освободена и жената на Ангел. Семейство Бончеви обаче заплатиха голям цена за свободата си. Общо над 600 000 евро и коварен рак, който плъзна в тялото на Камелия. Според доктори онкологичното заболяване се е отключило заради преживения стрес.
Любомир Димитров – Гребеца получи общо 76 години затвор, заради участието си в „Наглите“, от които реално ще излежи едва 15. Гребеца пък бе дал и показания в ГДБОП, в които разкри на антимафиотите цялата схема по отвличанията включително и кой стои на върха. Именно Димитров посочи имената на баш босовете – Алексей Петров и Антон Петров – Хамстера. Прасето обаче се измъкна ненаказан. Скандално съдът го оправда заедно с колегите му Цветозар Славчев – Църо и братята Димитър и Радослав Лебешковски.
Подкупите които Павел Петков раздаде на ченгето Костов, далеч не са единствените пари, които са постъпвали в джобовете на силно корумпираният полицай. Първата му документирана престъпна дейност датира още от декември 2005 г. В един мразовит ден той привикал на паркинга пред стадион „Раковски“ Васил Телбизов, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие Казичене.
„Имаш два варианта. Или ми даваш пари и си живееш като цар в пандиза или не ми даваш и ще бъдеш тормозен. Помисли си за отговора и ще се видим пак“, казал му Костов. След два месеца той извикал Телбизов директно в служебният си кабинет с конкретно предложение. „Подари ми кола и ще те оставя на работа на стадион „Раковски“. Затворникът по това време бил един от облагодетелстваните да изтърпяват наказанието си навън. Трудел се като работник „поддръжка на стадиона“ и в никакъв случай не искал да изгуби привилегията си.
Телбизов е гангстер с богато криминално досие и първото гадже на светската фурия Златка Райкова – Русата Златка. През периода 2003-2005 той бе в предварителния арест в Пазарджик по обвинение за сводничество във Франция, заради което през 2005 г. е осъден на 5 години затвор.
От Пазарджик го преместват в Софийския централен затвор, а по-късно в затворническото общежитие в Казичене. Като затворник от октомври 2005 започва работа на стадион „Раковски“ в столицата, където остава до март 2006. Лекият режим е бил уреден с подкупи от Йордан Костов.
През това време сводникът е имал право и на домашни отпуски. Впоследствие Телбиза беше разследван и за зверското убийство на сестрите Белнейски в Пазарджик. Подозренията срещу него обаче отпаднаха, тъй като по друго обвинение срещу него – за пране на пари, повдигнато през октомври 2005, до края на март 2006 е бил под постоянно наблюдение – пряко следене, подслушване на телефона му, видео наблюдение. Всички използвани по случая СРС-та, назначени от ДОТИ и ДОИ, са приложени към делото му за сводничество и нямало данни дори да е засичан около Белнейски.
След рекетът над Телбизов пряко свързаният с „Наглите“ Йордан Костов бързо си намира нов източник на свежи финанси. На мушката му попада Дениз Дегили който е затворен в клетка два на два метра в Софийският затвор. Дениз е турски гражданин и крупен наркотрафикант.
През януари 2006 г. е арестуван на българо-турският граничен пункт Капитан Андреево, докато пренася 2 килограма хероин. Малко по-късно той сключва споразумение с прокуратурата и признава вината си. За оказаното съдействие на разследващите и бързата процедура Дегили се уреди с наказание от едва 4 години затвор и 100 хиляди лева глоба. Присъдата си излежава именно в столичният пандиз.
На 3 септември 2008 г. Йордан Костов по позната и отработена вече схема вика първо на разговор приятел на турчина – друг затворник с прякор Ало. „Срещу 3000 евро ще мога да преместя Дениз от Софийския затвор в Казичене. Чакам отговор“. И той не закъснял.. На 5 септември на паркинга пред Софийският затвор Ало дава на Йордан Костов 1000 евро.
„Дегили каза, че ще има още, ако освен да го преместиш в Казичене уредиш да бъде освободен предсрочно за добро поведение“, му споделил затворника.
Йордан Костов беше арестуван в първите дни на февруари 2010 г. като заподозрян помагач на „Наглите“. Той бе официално обвинен, че е пускал членове на бандата за отвличания в отпуск, а през това време те са отвличали жертвите си. Престоя в ареста близо година и беше пуснат на свобода с мярката .домашен арест“. През април 2010 г. беше и дисциплинарно уволнен от МВР. По време на разследването се оказа, че Костов играел двойна игра с „Наглите“. Той без проблем си взимал пачките с банкноти, а за да си върже гащите, уж подавал сигнали срещу тях. Срещу Костов е внесен и обвинителен акт в Софийска градска прокуратура за подкуп и укриване на документи. Мярката му за неотклонение е парична гаранция от 2 хиляди лева. Делото срещу него продължава.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи