Скакалец, уплашен от нападател, например паяк, е стресиран и поглъща огромни количества богати на въглехидрати растения, според учените.
Реакцията причинява химични промени в скакалеца и неговите екскременти, което оказва влияние на средата, която той обитава. Когато ужасеният скакалец умре, неговият труп, съдържащ по-малко азот в резултат на променената диета, повлиява микробите в почвата, разлагащи другите животни и растения. С по-малко азот, микробите ще ги разграждат с по-малка скорост. Следователно страхът от паяци намалява разлагането на сложните органични материали до по-прости, необходими за растежа на растенията. Според учените това има огромни последствия за екологичното възприятие за живия свят. Според тях, това е абсолютно нов механизъм, според който всяка малка химическа промяна в съществата може да регулира естествения цикъл и да окаже влияние върху екологията като цяло, като например количеството на въглероден диоксид получен в следствие на разлагането или реколтата на полето.
В проведено проучване, учените използвали две групи скакалци. Едната пуснали при паяци, за да предизвикат стрес, а втората
използвали като контролна. Установено било, че стресираните скакалци имали по-високо съотношение на въглерода към азота. В следващ експеримент, учените изследвали влиянието на останките от скакалци от двете групи върху почвата. След като микробите изконсумирали останките, изследователите добавили растения в средата. Скоростта на разлагане на растенията в участъците, където били останките на нестресирани скакалци била с 62 до 200 % по-голяма отколкото тази, в участъците със стресирани скакалци. В още по-следващо проучване, учените използвали „изкуствен скакалец”- смес от захар, протеини и хитин (компоненти на външния скелет на скакалеца) в различни количества. Тук също се установило, че даже малки количества азот (от протеина), добавен към почвата значително увеличава функционирането на микробите, разлагащи органичната материя в растенията. Според учените, така се изяснява необходимостта за запазване на всички части на екосистемата като цяло и на хищниците, в частност. В природата губим хищниците много по-бързо. Учените виждат в проучването възможност да прогнозират по-добре промените в биологичните системи които са резултат от феномените, предизвикани от човека, като прекомерния лов и риболов или глобалното затопляне, които могат да разклатят основите на цялата екосистема.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи