Музеят „Карие“ в Истанбул, наричан още „Кахрие Джами“ и „Хора“, е живото доказателство за толерантността на османците към византийското изкуство. Уникалните мозайки и фрески в този храм са останали почти непокътнати през вековете. Те са може би единствената в света илюстрация на Библията, направена като своеобразен средновековен комикс по стените, арките, сводовете и куполите на изящната църква. Греят с толкова ярки и живи цветове, сякаш са изработени днес, а не преди десетки векове от цветен чакъл, събиран по брега на Мраморно море, както твърдят археолозите.
Когато османците завладяват Константинопол, част от изображенията са покрити с гипс, а други само са закрити с дървени плоскости. Срещу бакшиш обаче пазачите ги сваляли за всеки, пожелал да види изумителните изображения. Най-тежките поражения на красивия храм нанасят земетресенията и нашествията на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход, които превземат и разграбват богатствата на Константинопол.
В продължение на няколко века църквата е унищожавана, възстановявана, реставрирана и затова не е оцеляла ранновизантийската архитектура. Не тя обаче е интересна и ценна тук. Мозайките и стенописите са донесли световната слава на „Карие“, те я правят несравнима с никой друг храм по света. Направени са през XIV век при управлението на император Андроник II. Негов пръв сановник е Теодор Метохит, истински ренесансов титан – дипломат, астроном, историк, поет, меценат, автор на трактати за изкуството. Той се заел с реконструкцията на храма и поръчал богатата украса. Всичко това направил със собствени пари.
Подарил и огромната си библиотека на църквата. За зла участ обаче Теодор Метохит изобразил и себе си на великолепна мозайка на централно място в храма. Той е приклекнал пред Исус, облечен в разкошни одежди и с огромен тюрбан на главата по модата от онова време. В ръката си Теодор Метохит държи църквата и я поднася на Христос.
Това изображение му навлякло гнева на императора, който го пратил в близкия манастир. Там завършил живота си като прост монах, но ликът на сановника е запазен върху стените на „Карие“ и до днес.
Изображенията, които са се съхранили в по-голямата си част въпреки превратностите на историята, разказват отделни епизоди от живота на Богородица и Исус Христос. Любопитното е, че те са направени по апокрифни текстове от Средновековието и в известен смисъл са новаторски. Например в композицията „Деисис“ Христос не седи на трон, както на повечето изображения от това време, а е изправен. Липсва и фигурата на Йоан Предтеча, но в краката на Богородица стои император Исак I Комнин, а от другата страна е загадъчната принцеса Мария Монголска, наречена монахиня Мелания. Огромните тълпи туристи обаче се струпват най-вече пред мозайките, които разказват в хронологичен ред за живота на Мария – нейното детство, избора й на жениха Йосиф с цъфналата маслинова клонка, венчавката им.
Има и чисто битова сцена – Йосиф се прощава с Мария и тръгва на работа, съпроводен от сина си от първия си брак.
Най-красиви са мозайките, които показват чудесата на Исус -превръщането на водата във вино на сватбата в Кана, изцелението на тъщата на Петър, на младежа с болната ръка, на парализираните и други. Много интересно е изображението на дечицата, които събират по земята парченцата хляб, падащи от ръцете на Христос при едно от чудесата му.
От фреските най-импозантна е „Анастасис“, или Възкресение. На нея Христос, целият в бяло, държи за ръка Адам и Ева и ги изважда от гробницата. В краката му са счупените катинари и разбитите порти на ада и победеният от него сатана. Казват, че точно под този стенопис е погребан самият Теодор Метохит, благодарение на чиято щедрост „Карие“ и днес разказва древната история на човешкия род.
Църквата пред градските стени
Храмът, наречен на „Исус Христос Спасител“, а днес известен като „Карие“, се намира в истанбулския квартал Едирнекапи, недалеч от руините на Влахернския дворец. Първоначално на това място е имало манастир. Наричали го „Хора“, което означава извън града. Той е основан още преди да бъдат издигнати крепостните стени на Константинопол.
Кръстоносци я разграбват
Според археолозите манастирът „Хора“ е съществувал още по времето на император Константин през четвърти век. До него император Юстиниан построил църквата „Карие“ през шести век. По време на иконоборството храмът е частично разрушен. Църквата е построена отново от Мария Дукина, тъщата на император Алексис I Комнин. Кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход я разграбват. Отново я реставрира Исак I Комнин. След като османците завладяват Константинопол, продължава да е християнска църква. През XIV век великият везир Атик Али паша я превръща в джамия, като достроява едно минаре, а вътре прави михраб от сив мрамор.
Американци реставрират украсата
„Карие“ е обявена за музей през 1945 г. Красотата на мозайките и фреските заблестява след дълга реставрация, продължила от 1948 до 1958 година. Тя е дело на специалисти от Американския институт за изучаване на византийското наследство. Днес потокът от туристи е огромен, а входът за „Карие“ е фиксиран на 15 лири.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи