Бившият министър-председател на България Гриша Филипов едва не загинал нелепо през зимата на 1984 г. Той щял да намери смъртта си по същия начин, по който се споминал някогашният министър на външните работи Иван Башев. Легендарният дипломат №1 замръзнал на Витоша в края на 1971 г, припомнят запознати.
Една февруарска неделя Гриша Филипов тръгнал на поход в планината. Придружавали го синовете, внучките му и няколко бодигардове от Управление безопасност и охрана. Предвожданата от премиера група се качила на хижа „Алеко“ и оттам поела към Златните мостове. По средата на пътя завалял силен сняг. Задухал и вятър. Загубила се видимостта и високопоставените туристи затънали в преспи. Било еднакво рисковано и да продължат напред, и да се върнат назад. На всичкото отгоре крайниците на Гришата и роднините му взели да измръзват. Също и лицата им. За да се предпазят от брулещия вятър, премиерът и роднините му нахлупили на главите си найлонови пликове.
И точно когато бялата смърт изглеждала почти сигурна, бурята утихнала. Със сетни сили Филипов и компания успели да се доберат до Златните мостове.
Героят на нашия разказ се появил на бял свят на 13 юли в град Кадиевка, Украйна. В съветската република живял до 17-годишна възраст, а после се завърнал в родното село на баща си – Дойренци, Ловешко. Времето, прекарано в СССР, вече било оставило непоправими вреди върху бъдещия премиер – до края на живота той не успял да се избави от силно изразения си руски акцент. Случвало се е дори колеги от правителството да го бъзикат заради говора му.
„Спомням си една среща при Тодор Живков, разказва легендарният експредседател на Държавния комитет за планиране, вицепремиер и кандидат-член на Политбюро на БКП Станиш Бонев. – Присъстваха и някои министри. От името на работната група докладваше Гриша Филипов с присъщия му руски акцент. Като приключи, пръв взе думата Димитър Попов, министър на финансите, най-колоритната личност в правителството. Той сложи очилата си, започна да гледа малкото си бележниче и спокойно рече: „Както предложи перфектно говорещият български Филип Григоров…“. Бурен смях огласи залата. Тодор Живков нещо се бе замислил и не разбра за какво се смеем. Попита: „Какъв е този смях?“. Атанас Белински, негов помощник, отговори: „Смеем се, че министър Попов сбърка името на Гришата. Вместо Гриша Филипов, го нарече Филип Григоров.“ Всички замълчаха. Тогава Живков фамилиарно запита: „Защо бе, Попе?“. Попов сериозен отвърна: „Той обърна наопаки цялото ми министерство, та защо аз да не му обърна името!“. Отново бурен смях. Тодор Живков стана от стола. Със своя специфичен заразителен смях с бавна крачка обиколи кръглата маса, около която бяхме насядали.“
В Централния комитет на БКП Филипов започнал работа през 1958-а. 4 години по-късно го взели и в Министерски съвет. За премиер пък бил издигнат през 1981 г. Говори се, че пръст в лансирането му на ръководния пост имало Съветското правителство. Братушките смятали, че чрез Гришата ще имат по-голямо влияние върху българската политика. По същото време мерак към министър-председателското място имала и Людмила Живкова.
„Тя вече се беше устремила към върховете в обществения живот и бе естествено да живее с мисълта, че може да заеме един такъв важен пост. По решение на съветското ръководство обаче той бе даден на Гриша Филипов“, свидетелства бившият кандидат-член на ЦК Петър Семерджиев.
Начело на кабинета българо-украинецът останал до 1986 г. През този период се подчинявал безропотно на Тато. Никога нищо не предприемал без указания от генералния секретар на партията. И въпреки че бил предан на Тодор Живков, тато си позволявал да го осмива.
„Абе, мани го тоя Гришата. Отишъл в Ловеч и като започнал да говори, забравил кога да спре“, рекъл веднъж бившият Първи по адрес на своя верен партиен другар.
„Кои са трите неща, които мъчат България? Сушата, кишата и Гришата.“ Виц с такова съдържание веселял българите през 80-те години на миналия век. По онова време анекдотът стигнал и до ушите на самия Филипов. Вбесен, той нахлул в кабинета на Тодор Живков и поискал разследване. Тато влязъл в положение и назначил заседание на Държавния съвет, на което да бъде разискван конфузът. В крайна сметка била назначена анкетна комисия, която да издири и накаже автора. Последният действително бил открит. Оказал се някакъв функционер на БЗНС от Варна. Понеже много му знаела устата, го пенсионирали преждевременно. Гриша Филипов редовно давал ухо на слухове.
Веднъж чул, че в кренвиршите вместо месо слагат карантия. По този повод извикал в кабинета си директора на СО „Родопа“ Никола Спасов. „Спасав, защо нйяма шкембйе на пазар? Ти слагаш ньего в калбас“, сгълчал госта си министър-председателят. Преди да почине шефът на „Родопа“, разказал куриоза на журналиста И. Бакалов.
Филипов сдал премиерския пост на 24 март 1986 г. Синът му Лъчезар твърди, че до уволнението му се стигнало след натиск на Москва. Съветските ръководители били разочаровани, задето Гришата се опитвал да налага в икономиката т. нар. китайски и югославски модели на развитие.
Отстраняването си от Министерски съвет Филипов приел тежко. Дори обмислял да се самоубие. Единственото, което го спряло да не посегне на живота си, били децата му. Страх го било какво ще се случи с наследниците му, ако него го няма.
Още докато бил начело на правителството, Гриша Филипов бил следен и подслушван от ДС.
Агентите докладвали на Милко Балев. Сивият кардинал на Тато шпионирал и Добри Джуров, разкрива синът на родения в Украйна експремиер – проф. Лъчезар Филипов от института за космически изследвания на БАН.
Непосредствено след 10 ноември Гриша Филипов бил отлъчен от Политбюро от превратаджиите Андрей Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров. На 14 юли 1992-ра пък го тикнали зад решетките уж за греховете на управлението му. „Това го уби. Баща ми беше 8 месеца в затвора, защото се притесняваха да не избяга. Когато излезе, беше психически и морално пребит и каза: „Фашистите не са ме държали така. Те ме уважаваха като враг“. Той е лежал преди 9 септември в концлагери със смъртна присъда. На 6 септември 1944 година излязъл от затвора. След преврата на 10 ноември са го държали в килии с цигани и са го унижавали по всевъзможни начини“, споделя Лъчезар Филипов.
Татко му починал на 2 ноември 1994 г. Няколко месеца преди това доктори му открили рак на панкреаса. Когато го оперирали, се оказало, че туморът е дал разсейки и няма спасение. „Една седмица преди смъртта си татко агонизира и почина. Като го погребвахме, разбрахме, че е имал и пет байпаса, за които не сме знаели“, откровеничи синът Лъчезар.
И допълва, че докато все още бил в съзнание, Гриша Филипов лично съчинил некролога си. Оставил празно място само за датата на своята кончина.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи