Женската изневяра не е генетично оправдана?

Изневярата може  лесно да се обясни при  мъжете. По този начин мъжкарите могат да оплодят повече женски и да създадат по-голямо потомство. Но жените мамят също, въпреки че една жена може да има най-много едно бебе на година, независимо колко сексуални партньори ще смени. 

Една от водещите хипотези в еволюцията предполага, че женска, която се чифтосва с много мъжки осигурява генетично разнообразие и качество на потомството, а това от своя страна би й осигурило повече внуци по-късно. Проучване за период от 17 години, оспорва хипотезата. Това е едно от най-внимателните проучвания, които да изследват дали полиандрията е адаптивна при жените, според учените , „Отговорът е: в действителност не.” Предишни изследвания са проверили тази хипотеза индиректно. В социално моногамните видове учените са сравнили законното и незаконно поколение на женските индивиди чрез въпросите: кое поколение е по-голямо, кое живее по-дълго? Но по-добрият начин да се разбере защо женският промискуитет се развира, е да се определи дали незаконното поколение има повече малки. Учените изследвали изолирана популация на врабчета  на остров в Канада. Подобно на врабчетата от континента и тези били моногамни. Мъжките и женските създават двойка за целия сезон на размножаване, а някои и за няколко сезона и заедно отглеждат

малките. Но те не са винаги верни на партньора: кръвни тестове показват, че в тази популация 28 % от поколението било отглеждано от други бащи.  Учените изследвали три поколения врабчета, за да установят дали „ незаконните” деца на изневеряващите женски ще имат по-добра репродукция. Оказало се, че при тях полученото поколение било наполовина. Според еколозите това може да се дължи и на факта, че проучването се извършва на остров, където малките изолирани популации еволюират по странен начин. Въпреки това ученитеса съгласни, че женският промискуитет няма репродуктивно предимство за повечето врабчета. Тогава защо се изневерява, ако това не им помага да имат по-голям успех в еволюцията? Някои теории обвиняват мъжката част: женският промискуитет може да бъде екологичен продукт на мъжкия промискуитет. Ако мъжките са подложени на силен отбор да се чифтосват с няколко женски, тогава в затворена среда женските също трябва да се чифтосват с много мъжки.  Учените изследват и дали женският промискуитет е генетичен продукт на мъжката версия. Ако има гени, които да окуражат мъжкия да бъде неверен, тези гени могат да се предадат на дъщерите му, дори и те да могат да се възползват от това. Скорошно проучване  върху чинките подкрепя хипотезата. Изглежда, че генетиката има силно влияние върху женската изневяра, но учените трябва да открият кои гени допринасят за промискуитета. „Проучването само открехва вратата към разбирането защо този феномен е толкова разпространен, но взе още е загадка”, казват те.Изневярата може  лесно да се обясни при  мъжете. По този начин мъжкарите могат да оплодят повече женски и да създадат по-голямо потомство. Но жените мамят също, въпреки че една жена може да има най-много едно бебе на година, независимо колко сексуални партньори ще смени. Една от водещите хипотези в еволюцията предполага, че женска, която се чифтосва с много мъжки осигурява генетично разнообразие и качество на потомството, а това от своя страна би й осигурило повече внуци по-късно. Проучване за период от 17 години, оспорва хипотезата. Това е едно от най-внимателните проучвания, които да изследват дали полиандрията е адаптивна при жените, според учените , „Отговорът е: в действителност не.” Предишни изследвания са проверили тази хипотеза индиректно. В социално моногамните видове учените са сравнили законното и незаконно поколение на женските индивиди чрез въпросите: кое поколение е по-голямо, кое живее по-дълго? Но по-добрият начин да се разбере защо женският промискуитет се развира, е да се определи дали незаконното поколение има повече малки. Учените изследвали изолирана популация на врабчета  на остров в Канада. Подобно на врабчетата от континента и тези били моногамни. Мъжките и женските създават двойка за целия сезон на размножаване, а някои и за няколко сезона и заедно отглеждат малките. Но те не са винаги верни на партньора: кръвни тестове показват, че в тази популация 28 % от поколението било отглеждано от други бащи.  Учените изследвали три поколения врабчета, за да установят дали „ незаконните” деца на изневеряващите женски ще имат по-добра репродукция.

Оказало се, че при тях полученото поколение било наполовина. Според еколозите това може да се дължи и на факта, че проучването се извършва на остров, където малките изолирани популации еволюират по странен начин. Въпреки това учените са съгласни, че женският промискуитет няма репродуктивно предимство за повечето врабчета. Тогава защо се изневерява, ако това не им помага да имат по-голям успех в еволюцията? Някои теории обвиняват мъжката част: женският промискуитет може да бъде екологичен продукт на мъжкия промискуитет. Ако мъжките са подложени на силен отбор да се чифтосват с няколко женски, тогава в затворена среда женските също трябва да се чифтосват с много мъжки.  Учените изследват и дали женският промискуитет е генетичен продукт на мъжката версия. Ако има гени, които да окуражат мъжкия да бъде неверен, тези гени могат да се предадат на дъщерите му, дори и те да могат да се възползват от това. Скорошно проучване  върху чинките подкрепя хипотезата. Изглежда, че генетиката има силно влияние върху женската изневяра, но учените трябва да открият кои гени допринасят за промискуитета. „Проучването само открехва вратата към разбирането защо този феномен е толкова разпространен, но взе още е загадка”, казват те.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: