Здравейте! Аз съм на 32 години, работя като продавачка в мол. Пред семейството ми и приятелите ми официалната версия е, че си нямам гадже. Аз обаче имам. И той е женен, с дете.
Запознахме се една вечер в заведение. Искрите между нас пламнаха веднага. Разменихме си телефоните. Започнахме да се срещаме. Обикновено са по- тихи и скътани места в София. Често пътувахме и извън града. След около месец в главата ми започнаха да се появяват доста въпроси: Защо все спим у нас? Защо ме води по хотели? Защо много често вечер не ми вдига телефона да се чауем? Почти бяха сигурна, но трябваше да го попитам.
Той си призна. Каза ми, че е женен от 10 години и че има син на 7. Със съпругата му рядко правели секс, били охладнели един към друг. Аз веднага му показах вратата и му изкрещях да не ме търси повече.
През следващите дни ми звънеше неистово. Една вечер ме причака пред входа на блока. Хвърли се да ме целува като обезумял. И волята ми се сломи. Така започнахме връзката си, за която знаем само ние двамата. Поне засега. Но едва ли истината ще остане задълго скрита.
Дори от известно време започна да говори, че обмисля да напусне жена си. Аз обаче не се почувствах като победител, а напротив. Като пълна отрепка. Не знам дали мога да му позволя да разбие семейството си и да живея с тази вина. От друга страна, аз също искам да имам деца и да съм съпруга. Но дали това е начинът? Дали това е правилният човек? И дали не ме баламосва?
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи