Провокирана от публикациите на оперната прима Христина Морфова, читателка от Сливен Димитрина Бончева, изпрати снимки на нашата оперна певица от първата половина на XX век Мария Дайрова. Същата, както и читателката ни са племенници на загиналата в автомобилна катастрофа през 1936 г. прима.
В един от първите игрални филми след 1944 г. с гръмкото заглавие „Ще дойдат нови дни“ играе Мария Дайрова. Това е певицата от Народната опера Мария Димитрова Дайрова, която в годините на народната власт се прощава с певческата си кариера и преминава в киното с името Мария Ганчева. Нейни епизодични роли са регистрирани във филми като „Две победи“, „Войната на таралежите“ (играе бабата на Тончо), „Опасен чар“. И тя като Надя Тодорова се скрива в провинцията, но за разлика от нея не се прочува на стари години и тихо умира на 2 юли 1987 г.
Във „Войната на таралежите“ двете с Надя Тодорова (в образа на Худерова) играят най-смешните баби на хлапетата, които искат да строят игрище. Там бившата оперна певица (баба Гинка) изрича няколко реплики, но на място: „То и без игрището не може човек да си почива на обяд, а пък с игрището като се събере махалата…! 175 ми е кръвното – вчера го мерих!“. Или: „Ама децата са си деца, но и ние сме хора!“.
Информация за нея няма нито в интернет, нито в книгите, издавани за кино напоследък. Нейната родственица е от последните, които разказват за певицата, обучена от самата Христина Морфова.
Читателката ни Димитрина Бончева днес живее в Сливен, но също като Морфова е родена в Стара Загора. „Най-малката сестра на майка ми, третата по ред дъщеря в семейството, идва в София като племенница на Христина Морфова – разказва Димитрина. – Тя я приютява в квартирата си на бул. „Паренсов“. Най-напред е пяла в хора на операта. Завършва музикална школа, след което взема участия като оперна певица“. Бончева ни е изпратила няколко стари фотоса от бляскави роли на своята леля Димитрина Байрова – ту в ролята на Екатерина Велика в Лама Пика“, ту в операта „Цар Салтан“.
Морфова се е отнасяла към племенницата си с топлината на майчината обич. Не само я е учила на пеене, но я и възпитавала на обноски, с които да й бъде лесно да се приобщи към столичния живот.
„Веднъж, когато я завежда на вечеря в елита и след като вижда, че сервират рибни блюда с всички необходими прибори за хранене, Христина се извинява, че нейната племенница не обича риба. Отсервират рибата и й приготвят яйца. Леля ми оглеждала тъжно как й я вземат, но няма как, примирила се. Морфова не й казва нищо тогава, но още на другия ден в дома си приготвя риба по същия начин, сервирайки пак толкова блюда. Прави го, за да я научи как се ползват всички прибори, по какъв ред – това остава урок за цял живот“, разказва потомката.
В операта Мария Дайрова била известна с прякора Рожбата. Така я наричала самата Христина. Оперната прима нямала деца и обичала като свое талантливата Мария. Дори смятала да я осинови, но трагичната смърт на певицата при катастрофа през 1936 г. осуетява намерението. Кончината й е огромен шок и за племенницата, която след това почти няма изяви на сцената като оперна певица. Апогеят й остава в началото на 30-те години. Следват десетилетия, през които епизодично се присещат за нея в киното.
„През 1987 г. тъкмо се бяхме върнали от погребението на леля ми Мария, когато от Киноцентъра „Бояна“ дойдоха да я търсят за нови филми“, тъжно завършва Димитрина.
ВИЖ ВИДЕОТО
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Спомням си, че майка ми Ганка Велчева, но по баща Дайрова, все ми споменаваше за една своя братовчедка – Рожбата, дори веднъж когато бях малка ходихме да я търсим в дома и в София, но така и не си спомням намерихме ли я или не. Говорила е и за Христина Морфова, но чак сега разбирам връзката между двете неща. В статията се споменава, че Мария Дайрова е най-малката от три сестри и от това съдя, че майка ми и тя са първи братовчедки, деца на двама братя, защото и на двете моминските им имена са „Дайрова“. Майка ми също беше човек с артистичен талант, който просто извираше от нея. Имаше брат – Петър Дайров,лекар, практикувал дълги години тази благородна професия именно в Стара Загора.За съжаление, никой от тях вече не е сред нас.