Един от най-обичаните български писатели, Димитър Талев, за малко не загубил живота си в комунистическите лагери в годините след 9 септември 1944-та. Голямото изпитание за Талев, който се спасил по чудо, се случило преди писателят да напише най-знаковите си романи – „Железният светилник“ „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
Талев попаднал в Софийския затвор без съд и присъда веднага след комунистическия преврат през 1944 година.
Причината била сътрудничеството му с ВМРО и публицистичните му изяви в обявения за фашистки в. „Зора“. Вестникът, чийто главен редактор бил именитият публицист Данаил Крапчев, и до днес е смятан за едно от най-интелектуалните издания, съществували някога в България.
След Софийския затвор Талев заедно със стотици земеделци, социалдемократи, анархисти и други обявени за врагове на „народната власт“, се озовал в трудововъзпитателното общежитие край Бобов дол.
Там въпреки влошеното си здраве той работил тежката физическа работа в мината за въглища.
Първият престой в комунистически лагер на големия писател продължил повече от година. Едва освободен, през 1947 г. той отново бил арестуван. Този път изпитанието за него било още по-голямо.
Той попаднал в лагера „Куциян“ в който живота си загубили хиляди знайни и незнайни жертви на комунистическата система.
Състоянието на Талев се влошило още повече и заради системното недохранване той получил тежка язва.
Въпреки това бил принуден да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина.
Втория лагерен престой на Талев бил заради отказа на писателя да приеме политиката на тогавашната българска държава по отношение на Македония.
През 1947 година комунистическият лидер Георги Димитров се договаря със съветския диктатор Сталин и югославския му колега Тито България изцяло да отстъпи Македония на Югославия. По този повод голяма част от хората в днешния благоевградски регион били принудени, в повечето случаи насилствено, да се самоопределят като македонци. По ирония на съдбата Георги Димитров, който провеждал тази политика, също бил роден в Македония.
Талев, който бил роден в Прилеп, днешна Република Македония, попаднал под ударите на линията на партията и държавата. Той обаче отказал да приеме това унижение и предпочел да рискува живота си.
Попаднал в лагера „Куциян“, класикът започнал да работи в мината наравно с останалите лагерници. Слабата му физика обаче често го изправяла пред тежки изпитания. Така в един от тези мрачни дни купчина въглища затрупали именития писател. И когато всички мислели, че той си е отишъл от този свят, анархистът Христо Йорданов Големия, който бил значително по-здрав физически, успял бързо да разхвърля въглищата и да извади Талев. Останалите лагерници поели нормата му и успели да го прикрият от зловещите надзиратели.
Заради язвата и системния глад животът на Талев бил в постоянна опасност. Писателят обаче не бил изоставен от вярната си съпруга, която при всяка възможност успявала да вкара сладки храни в зловещия лагер. Това тя правела, като в тези бедни години лишавала децата си.
През 1948 година Талев все пак бил освободен от лагера. Веднага след това обаче, заедно със семейството си, бил изселен от София в Луковит.
Там, в изолация и мизерия, писателят създал най-великите си произведения. Първо се захванал да доработи „Железният светилник“, който започнал да пише, преди да влезе в затвора. След това само за няколко години създал „Преспанските камбани“ и „Илинден“.
Докато пишел книгите си писателят неусетно бил реабилитиран. След разрива между Сталин и Тито българската партийна и държавна линия по отношение на Македония претърпяла рязък обрат. На мястото на македонизирането на Пиринска Македония се появила националистическа вълна и тези, които доскоро били принуждавани да се наричат македонци, бързо върнали българското си самоопределение.
Така в края на петдесетте и началото на шейсетте години на XX век Талев получил официална реабилитация и разрешение да се върне в София. Дори бил приет отново в редиците на Съюза на българските писатели.
Сякаш за да компенсира мъките и страданията, които причинила на писателя, комунистическата държава набързо го удостоила със званията „Заслужил деятел на културата“ и „Народен деятел на културата“. В началото на шейсетте години той даже бил избран за народен представител. Това обаче били само подробности около бурния творчески живот на Талев. За него най-важното нещо било да довърши четирилогията, посветена на любимата му Македония и нейната най-нова история.
Така през 1966 година след „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Илинден“ писателят успял да приключи и последната, четвърта книга от поредицата – „Гласовете ви чувам“. Малко след това, на 20 октомври същата година, починал на 68-годишна възраст.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи