Турци и шейхове взимат златото и водите ни

В навечерието на третата годишнина от управление­то на ГЕРБ убедено твърдя, че от организираната престъпност по-страшна е само организираната посредственост. Лицето на тази посредственост е Бойко Борисов, седнал на премиерския стол с пожарникарска диплома, но със самочувствие на академик. Този човек е пример за властваща посредственост, която мачка другомислещите, поучава умните и е модел за подражание на себеподобните. 

След бездарното му управление хазната ще е празна, но главите на хората ще са пълни с бисери на скудо­умието. Един от тях е с мирис на газ и нищо чудно за­ради него Борисов да бъде запомнен като газовика на републиката.

Ако се направи класация за най-странната междуна­родна проява, варненската среща на премиерите на България, Катар и Турция ще е на едно от първите места. Никой не разбра защо пока­нихме едновременно емира на Катар шейх Хамад бин Джасем ал Тани и турския премиер Ердоган. Официал­ното обяснение за тристран­ния формат се въртеше око­ло интерконекторната газова връзка с Турция доставките на втечнен газ от Катар и изграждането на магистралата „Русе – Свиленград“.

 В крайна сметка срещата завърши с провал на пър­вите два проекта и мъгля­ви полуобещания за третия. Забравил какви ги говоре­ше някога, Борисов изплю камъчето с това признание: „Интерконекторните връзки с Турция са далеч от реал­ността. Турция може да дос­тавя газ на България само при критични ситуации“.

  Въпреки обещанията и катарският газ се оказа въздух под налягане, защото катарските газовици изобщо не включвали България в екс­портните си планове. Рен­табилността пък на скорост­ната отсечка „Русе – Свиленград“ тепърва ще се обсъж­да на експертно ниво, което си е чисто малоумие. Защо­то в цивилизования свят пре­миерите не вземат решения за големи транспортни про­екти, преди да са чули екс­пертите. Понеже при ГЕРБ всичко е с главата надолу нашите експерти са лукови глави, а главата на Борисов е компетентна за всичко.

 За да видим хаоса в премиерската глава, нека при­помним воаяжите на Бори­сов в Катар и Турция. През март 2010 година той посети Катар, за да осигури втеч­нен газ от емирството. Точно след две години, през март 2012-а, Борисов пак бе в Ка­тар и нацията дори повярва, че танкерите с газ вече пъ­туват към Черно море. Още тогава експертите предупре­диха: пазарът на природен газ у нас не е толкова голям, за да оправдае такава скъпа инвестиция.

 Седмица след катарската визита, при която падна гла­вата на енергийния минис­тър Трайчо Трайков, преми­ерът кацна в Анкара и на 20 март подписа деклара­ция за изграждане на междусистемна газова връзка. На съвместното заседание на двете правителства Бо­рисов и Ердоган определи­ха газовия договор като „ог­ромен успех, имащ ключо­во значение за енергийната сигурност“.

Заразен от Бойковата логорея първо да говори, а по­сле да мисли, Ердоган обе­ща: „Ще направим нужното, за да не изпитва България притеснения при доставките на природен газ“. Борисов също се изхвърли и отсе­че: „Изграждането на газова връзка се договаря отдавна, но сега лично колегата Ердоган се ангажира да зад­вижи проекта, за което го­рещо му благодаря“…

  Внимателно изгледах пъл­ния запис на пресконферен­цията на тримата премиери в Евксиноград и бях шоки­ран с каква лекота Борисов загърби проектите си за катарски газ и газова връзка с Турция. Два дни по-къс­но Делян Добрев реши да измие премиерския срам и заяви пред БНР, че ще съз­дадем съвместна компания за изграждане на газов ко­ридор с Турция, но турски газ ще имаме чак след 2018 година. Сиреч, когато Бойко ще е в Банкя или в Софий­ския централен.

 Апропо, къде се изпариха премиерските бълнувания за внос на втечнен газ от Азербайджан? Който тряб­ваше да преминава по не­съществуваща тръба между азери и грузинци, да се то­вари на танкери от липсващ газов терминал на грузинското пристанище Поти и да се доставя в нищо неподозиращите Варна и Бургас…

 Господи, каква мъка е да си премиер, а да си учил за гавазин!

 Вместо газовите му гафо­ве да го приземят и поне малко вра­зумят, Борисов вле­зе в нова авантюра. Ден преди срещата във Варна „Стан­дарт“  лансира  из­преварваща инфор­мация с подкупващото заглавие „Шейхове идват за злато“

 Позовавайки се на сигур­ни източници, официозът на­писа, че ще допуснем катарската компания Qatar Mining да извършва проучвания за злато и така ще се превър­нем в Клондайк. На след­ващия ден икономически­ят министър Делян Добрев подписа меморандум с фир­мата, но никой не уточни, че става дума за златодобив. В този момент Борисов и катарският му колега си го­вореха нещо на ухо. Може би за световните цени на златото и премиерските комисиони.

 След ужасяващия дого­вор с канадската фирма „Дънди Прешъс“, годишно изнасяща концен­трат за 400 милиона, но под­хвърляща ни концесионна такса от 5 милиона, златната сделка с Катар е поредна­та мръсна афера в златодобива. И ако опозицията не поиска дебати за златния договор, ще се съглася, че България е Клондайк, но не за бедния ни народ, а за хищни златотърсачи от Ка­нада и Катар.

 Споменах бедните бълга­ри и ще ги зарадвам, че скоро ще забогатеят. Емирът на Катар великодушно обе­ща да вложи на депозит в Българската народна банка 200 милиона долара. „Това е доказателство за нашата се­риозност“, каза шейхът, но пропусна най-важното: кол­ко е лихвата, която БНБ ще му плаща по депозита

 Веднага си направихме тру­да и писмено зададохме на БНБ този въпрос. Ала докато чакаме отговора, ни обхвана подлото съмнение, че Катар иска да печели от българските лихви. И дру­го притеснение имаме: не са ли тези 200 милиона скрита аварийна помощ за фалира­лата България?

 Ако катарските газови мечти бяха обречени в заро­диш, а златната концесия и депозитът в БНБ обогатяват шейховете, турската печал­ба ще е по-голяма. Самият Ердоган призна, че главна тема в тристранните разго­вори бил язовирът на река Тунджа, който в турските документи фигурира под името „Суакаджа“.

 Тук ще върна лентата на времето, за да освежа па­метта на бързо забравящи­те: през ноември 2010 го­дина турският министър на водите повика посланика ни в Анкара и остро постави въпроса за изпълнението на проекта. С тон на госпо­дар министърът припомнил на Красимир Тулечки поети­те от Борисов ангажименти за язовира и настоял бъл­гарската страна да ускори старта на строежа.

 Дългогодишни дипломати в турския отдел на МВнР, които още не са уволнени като ченгета, ще ви кажат, че силно желаният от Ан­кара язовир е неизгоден за нас, поради което вече 35 години отлагаме проекта

 Турците настояват язо­вирната стена да е до село Маточина, където река Тун­джа преминава от българ­ска на турска територия. Язовирът трябва да напоява голяма площ около Одрин и Къркларели и ще помог­не за отводняване на пло­дородните земи в района. Макар че разходите за стро­ежа ще са поделени, печал­бата за България е почти нулева. Въпреки това Бой­ко паша гарантирал пред Ердоган, че лично той ще пререже лентата на язовир­ната стена.

 По време на варненските разговори Катар внезапно пожелал да участва в гра­дежа на язовира. Тази из­ненадваща намеса пораж­да съмнения и едно от тях е дали Турция не ни извива ръцете чрез Катар, подкупващ ни с данайски подаръци от злато, банкови депозити и магистрала за турски тиро­ве? И защо не казват пред­вижда ли се прокопаване на тунел под Стара планина, или ще се ползва Хаинбоазкият проход? Защото, няма ли тунел, това с нищо не подобрява пътната мрежа на България.

 Има ли Борисов смелостта и компетентността да отго­вори на тези въпроси?

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: