Съдбата на Никола Обретенов е една от най-интересните в българската история. Активен участник в борбата за национално освобождение, той усеща на гърба си и народната любов, и клеветата, и забравата. Личният приятел на Ботев, Левски и Каравелов се родил през 1849 година в Русчук в семейството на легендарната баба Тонка Обретенова. Баща му Тихо Обретенов бил приятел на Георги Раковски, с когото дълго обсъждали начините, по които трябва да се извоюва българското освобождение и независимост.
Никола Обретенов бил едно от шестте деца на баба Тонка. Бунтовническата дейност на Никола започнала още в ученическите му години, когато през 1863-та участвал в изгонването на гръцкия владика Синесий от Русе.
Пет години по-късно двамата му братя Ангел и Петър участвали в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която била разбита от османските власти. Двамата оцелели, но след залавянето им били изпратени на заточение в Мала Азия, от което се върнали чак след Освобождението.
Самият Никола Обретенов се включил в работата на Българския централен революционен комитет през 1871 година. Тогава с личното одобрение на Любен Каравелов той станал куриер на комитета и разработил канал за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие от Букурещ към Русе.
Малко по-късно участвал в основаването на комитет в родния си град. Чест гост в къщата на баба Тонка бил самият Левски, чиито униформа, сабя и пушка били пренесени в България лично от Никола.
През 1875 година Обретенов участвал активно в организирането и провеждането на Старозагорското въстание, което се провалило с гръм и трясък.
Все пак той успял да избяга в Румъния и се захванал да помага за организацията на Априлското въстание. В края на 1875 г. бил избран за главен апостол на Софийския революционен окръг. По-ранното обявяване на въстанието обаче заварило неподготвен Никола Обретенов. По това време той бил в Румъния, за да търси оръжие за хората си. Това обаче не го спряло да участва в битките и той станал част от четата на Христо Ботев, която тръгнала към България на 17 май 1876 година. Като четник участвал във всички нейни битки и станал свидетел на последните мигове на поета. Според разказа му именно той бил човекът, който поел тялото на Ботев, след като куршум пронизал гърдите му. Обретенов бил и главният източник на информация на Захарий Стоянов за тези събития, който след Освобождението написал незабравимата биография на Ботев. След разбиването на четата на Ботев Никола бил предаден и заловен от османските власти. Той и другарите му веднага били откарани в Търново, където в бърз процес съдът ги осъдил на смърт. Присъдата обаче не била подписана, което дало още няколко дни живот на смъртниците. Заради това бил организиран нов процес. Този път от извънреден съд, който заседавал в Русе и отново постановил смъртни присъди.
След издаването на присъдата Никола Обретенов и Стоян Заимов били разкарвани за назидание из целия град, като на вратовете им била окачена присъдата им. В последния момент, малко преди двамата да бъдат обесени, съдбата се намесила и в Русе пристигнала заповед на султана смъртните присъди на бунтовниците да бъдат заменени с вечно заточение в Мала Азия.
След подписването на Санстефанския мирен договор, Никола Обретенов се върнал в България и веднага се включил в политиката.
Пдобно на повечето оцелели поборници той станал член на либералната партия. Когато през 1885 г. Стамболов поел управлението на страната, Никола Обретенов бил назначен за окръжен управител в Тутракан, а след това в Силистра. Като такъв той потушил русофилските бунтове в Северна България. След падането на Стамболов това му коствало свободата. Смяната на политическата конюнктура изправила Никола Обретенов пред съда.
Той бил обвинен в корупция. Според съда обвиняемият взел подкуп при павирането на центъра на Русе в качеството си на окръжен управител. Така, след като в младостта си, няколко години престоял в турски затвор, в зряла възраст Никола Обретенов попаднал и в български.
Той бил осъден на шест месеца лишаване от свобода. Паралелно с това политическите му противници го залели с множество клевети, като дори го обвинили, че лично е убил Христо Ботев, че е откраднал парите на четата и какво ли още не. Обретенов приел всичко това с мълчание. Докато бил в затвора, в центъра на София наемни убийци убили приятеля му Стам-болов. Достойното му поведение засрамило дори политическите му противници. Осемнадесет дни преди изтичането на присъдата му те разпоредили на прокурора да го освободи от затвора предсрочно. Старият поборник обаче отказал да напусне килията. Това принудило стражарите да го изведат насила от нея.
Въпреки, че се опарил от политиката Никола Обретенов не се отказал от нея.
През 1907 г. той бил избран за депутат и кмет на Русе, а с годините уважението към него се увеличавало. През 1939 г. русенското гражданство трескаво се подготвяло да чества официално 90-годишния му юбилей. Приятелят на Ботев и Левски обаче не могъл да дочака тържеството и на 10 октомври издъхнал в дома си.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи