Метеора в съседна Гърция е място, което буди едновременно страх и възхищение. Това е огромна каменна гора, устремена към небето. На върха на гигантските скали са накацали десетки манастири.
Сред величествения каменен пейзаж, който се намира в Тесалия, през вековете е възникнала монашеска държава.
През всички сезони тук се стичат пилигрими и туристи от цял свят, а също и хора на изкуството – художници, кинаджии, привлечени от дивата красота на скалите.
Според гръцката митология по тези места са живели кентаврите. Геолозите обаче дават по-прозаично обяснение за произхода на причудливия каменен пейзаж. Според тях скалите на Метеора са образувани от наносите на огромна река. Преди хилядолетия тя вливала водите си в тясно, но дълбоко езеро, което запълвало днешната Тесалийска равнина. Земните пластове се нагънали, появил се Олимп, а водите на праисторическото Тесалийско езеро се оттеглили. Останали само изваяните от водата каменни стълбове, които впечатляват и днес с великанските си мащаби.
Непристъпните пещери и кухините в скалите са заселени от аскети още преди X век от н.е., открили археолозите. През XIII-XIV век богатата Тесалия привлича като магнит кръстоносци – франки, каталонци, а също и сърби, турци и албанци.
Началото на монашеската държава в Метеора се свръзва с имената на двама монаси -Атанасий и неговия духовен пастир Григорий. Те идват от Атон, прогонени от непрекъснатите пиратски нападения. В далечния XIV век Атанасий, наречен по-късно Метеорски, има една-единствена цел – да създаде манастир по подобие на светогорските.
Според хрониките през 1344 г. заедно с 14 монаси той се изкатерва на огромната скала над днешния град Каламбака. Тогава мястото се е наричало Пластис Литос – Широкия камък. Върху скалата Атанасий започва титаничното си дело – строежа на манастира „Великият Метеор“. Монахът Атанасий става кръстник на цялата местност, нарича я Метеора, което означава „висящ във въздуха“.
През вековете манастирите се множат, подпомагани от щедри дарове на царе и архонти. Монашеската държава е копие на Атонската, а непристъпните скали я пазят от грабители. Манастирите оцеляват през размирните векове, като броят им достига 24, а майстори иконописци от Крит богато ги изрисуват. До днес обаче са запазени 15 манастира, а действат едва 6. От другите са останали само руини, а някои са напълно изчезнали.
До 1922 г. достъпът до манастирите става само с импровизирани асансьори – кошове и мрежи, които с лебедка изкачват до върха на скалите хора и провизии. На пръв поглед това изглежда вълнуващо преживявяне. Поклонник, посетил тези места през 1896 г., признава, че умирал от страх, докато се носел над бездната в такава мрежа: „Изкачването е болезнено, въжето се люлее постоянно в различни посоки и аз с него – пише той. – Висях точно над бездната. Ужасен затворих очи и почти бях загубил съзнание“. Сега туристите и много да искат, няма кой да ги качи в плетените кошници и мрежи. Монасите само показват местата, от които са се задвижвали тези ръчни „асансьори“. Днес почти до самите манастири се стига по асфалтови пътища. От туристите се иска само да изкачат стъпалата, издълбани при самия връх на скалите, непосредствено пред манастирските порти. Метеора вече не е нито недостъпна, нито място за уединение.
Потокът от туристи, щракащи с фотоапарати във всички посоки, не спира, а с него и светският шум, от който някога монасите отшелници са намерили спасение по тези непристъпни места. От 1988 г. ЮНЕСКО бди над манастирите в каменната гора. Те са включени в списъка на световното наследство.
Хотелите са в Каламбака и Кастраки
Метеора се намира на 240 км югозападно от Солун и на 70 км от Лариса – главния град на Тесалия. Непосредствено в подножието на скалите са градчетата Каламбака и Кастраки. От тях започват туристическите маршрути. Градчетата предлагат хотели, квартири под наем, а наблизо има и къмпинги.
На входа на всеки от 6-те действащи манастира се предлагат дълги черни поли и наметала за жените. Монаси зорко бдят някой да не се промуши с къси панталони или мини-пола. Входните билети са по 2 евро. За един ден могат да се обиколят и разгледат не повече от три манастира. Те имат работно време, като затварят и за обедна почивка.
Метеора привлича не само туристи и поклонници, но и алпинисти. По отвесните скали, чиято височина достига до 300 метра, са прокарани многобройните катерачни маршрути.
Мраморният амвон е уникален
В древността наричали Каламбака, града в подножието на скалите, Егинион. Римляните го разрушават. Той се появява отново в средновековните хроники, но вече под името Стаги.
Градът бил център на православна епархия. За известно време тя е част от Охридската архиепископия. В Каламбака не бива да се пропусне църквата от X-XI век. Тя е посветена на Успението на Света Богородица. Екскурзоводите обясняват, че при строежа на храма са били употребени материали от античен храм на Аполон. Най-голямата забележителност в черквата е мраморният амвон. Той е единствен по рода си в Гърция.
„Русано“ е женското царство
В древни времена жените не са били допускани в манастирите на Метеора, както е до ден днешен на Атон. Постепенно обаче тази забрана отпада. Днес има дори действащ женски манастир, който наричат „Русано“. Основан е в средата на XVI век от братята Иоасаф и Максим от Янина. Двамата били монаси и получили позволение да построят нов манастир върху развалините на по-стар. Манастирската църква е изписана от зографа Тзортзис, за когото се твърди, че е бил най-добрият ученик на Теофан Критски.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи