Слави Бинев се изправя срещу Бойко Брисов

  Частичните местни из­бори в Кюс­тендил показаха, че „машината за избори на ГЕРБ“ може да даде се­риозни засечки и да поднесе неп­риятни изне­нади  на свои­те създатели. Въпреки че са на власт, въпреки че купуваха гла­сове и въпре­ки че Цветан Цвета­нов се яви лично, качен на червен камион, за да об­работва циганската махала, ГЕРБ успя­ха да се доберат едва до унизителното трето място. „Където ви хванем, там ви бием“, обърна се Бойко Борисов към БСП миналия петък по време на парламентарния контрол, но в не­деля ГЕРБ се под­реди след социа­листите.

 Разбира се, че от едни частични местни избори не могат да се правят ге­нерални изводи, още по­вече, ако бъдат сравня­вани с парламентарните.

 Но ще бъде и грешка да не се вземат предвид някои тенденции и най-вече основният извод, че колкото и да насилваш демокрацията не винаги можеш да кон­тролираш изхода от на­родния вот. Засечката в машината на ГЕРБ може и да се повтори след една година, когато из­тича мандатът на днеш­ното управление.

 Казвам това, защото след последните прези­дентски избори, съчетани с вота за местната власт, мнозина предрекоха си­гурен успех на Бойко Борисов от тук нататък, ако шеф на изборния му щаб остане Цветан Цве­танов и ГЕРБ продължи да прави избори по мили­ционерски – с много изма­ми и безогледна медийна цензура.

 Искам да кажа, че ГЕРБ могат да поднесат изненада след година, защото икономическата криза се задълбочава, а българският избирател е показал, че винаги нами­ра как да изрази нега­тивния си вот и поняко­га дори да наказва много сурово онези, които сил­но е любил и превъзна­сял довчера.

  Днес, една година пре­ди изборите за парла­мент, основните играчи като че ли се очертават все по-ясно, но има изненади, кои­то могат да бъдат под­несени в послед­ния мо­мент. За засечка­та в машината на ГЕРБ стана дума, но днес искам да обърна внима­нието ви върху една дру­га формация, която на­бира сила, въпреки че все още не намира мяс­то в социологическите изследвания, за разли­ка от сигурните ГЕРБ, БСП, ДПС и „България на гражданите“ на Меглена Кунева.

 Фрмацията ГОРД на Слави Бинев има всички шансове да обере голяма част от яркия протестен вот, който в последните месеци преди изборите ще се канализира директно срещу Бойко Бо­рисов, а не към управле­нието на ГЕРБ като цяло.

 Това винаги се е случ­вало досега, когато ха­рактерът на премиера е доминирал над управле­нието на партията, коя­то го е излъчила. През 1997 г. имаше бунт сре­щу управлението на БСП заради икономическата криза, но и много голя­ма лична неприязън към Жан Виденов, с чи­ето име хората идентифици­раха про­вала и не мно­го спра­ведливо олицет­воряваха катастро­фата с име­то на Жан. Същото се слу­чи и с управлението на Костов, чието име бе свързано с безогледната корупция на СДС и голяма част от прова­ла на сините през 2001 г. се дължеше именно на наказателния вот срещу премиера Иван Костов.

 Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев успяха, може би поради природата на своя харак­тер, да не се идентифицират толкова плътно с управлението и въпреки че понесоха съответните негативи, не генерираха толкова концентрирана омраза срещу себе си.

 Управлението на Бой­ко Борисов напомня по-скоро това на Иван Кос­тов. Той е силов и иска да контролира всичко сам. Същевременно към него имаше огромни очаква­ния да въздаде справед­ливост за целия неспра­ведлив преход. 

Той не само че не го на­прави, но бе хванат  на калъп с кон­трабандист, потънал до ушите в корупция.

  Слави Бинев е усетил това много добре и дос­та находчиво започва да гради изборната си кампания именно вър­ху този главен сюжет, в който обаче са завързани много странични линии.

 Бинев се цели в Бори­сов и говори онова, кое­то разочарованите от управлението на ГЕРБ ще разберат след някол­ко месеца. На всичкото отгоре го прави съвсем органично, защото съ­щински презира Бойко Борисов.

 Слави Бинев е от онези хора, които познават ис­тинския образ на премие­ра, а не онзи, който меди­ите му изградиха. Докато хората, гласували за ГЕРБ и Бойко, смятат, че той е силен, смел и с чувство за справедливост, а ча­рът му се дължи на мутренския му произход, Би­нев знае много добре, че Бойко е страхлив, преда­тел по душа и няма нищо общо с кодекса на честта в престъпния свят.

 В свои интервюта Бинев дори откровеничи дотам, че да се обижда, когато за Бойко Борисов се говори като за мутра. „Той никога не е бил сред големите в тези среди. Той беше слу­га и винаги е искал да под­ражава на онези, с които аз съм се сблъсквал лич­но. А аз съм в супата от 25 години и знам, че Борисов беше Господин Никой, до­като царят не го направи главен секретар на МВР, а медиите не му изградиха ореол, какъвто не заслу­жава“, казва Бинев, без да крие нелицеприятни под­робности от собствената си биография.

 Който обаче си мисли, че в случая една мутра се изправя срещу друга, би сбъркал в преценката си, защото за разлика от Бо­рисов, Слави Бинев успя да се интегрира много добре в европейс­ката политика и да се възползва максимално от шанса, който получи покрай вълната на „Атака“ и Волен Сидеров преди години, за да влезе в Европарламента.

 За разлика от Борисов той владее няколко чужди езика и е доста общите­лен, което му отваря доста врати извън България.

 Освен това Бинев успя много внимателно да се разграничи от Волен Си­деров и неприемливия за Европа образ на „Атака“ като екстремистка партия, с което постигна много сложен баланс.

 В България Слави Би­нев има възможност да обере националистичес­кия вот, както и персонализирано протестния вот срещу Борисов, на кой­то досега разчитаха по­литици като Волен Сиде­ров, Яне Янев и Красимир Каракачанов, и в същото време този вот да не го постави в изолация в Ев­ропейския парламент.

 Никой от другите противници на ГЕРБ не залага толкова много на персоналната битка, коя­то винаги е била печелив­шата марка на едни избо­ри. Освен демократична процедура, те са и борба, която е атрактивна за зри­телите. В България много често приличат по-скоро на кеч – с голяма доза бутафория – но така или ина­че, личните противоборства винаги са за предпо­читане пред състезанието на програми и политики, както обичат да се изра­зяват днес.

 Освен това Бинев има много мощен съюзник в лицето на телевизия „Скат“, която преди вре­ме направи от Волен Си­деров политик, а на по­следните президентски избори нейният кандидат Стефан Солаков взе по­вече гласове от този на „Синята коалиция“.

 Слави Бинев не разчита обаче само на медиите, макар да си дава смет­ка, че те са в основата на всеки добър изборен ре­зултат. Преди месец той стартира изграждането на структури на ГОРД в стра­ната, а амбицията му спо­ред собственото му приз­нание е да бъде първа по­литическа сила в следва­щия парламент.

 Това едва ли ще се слу­чи, разбира се, но дори влизането в парламента ще бъде успех за Бинев и неговите хора, да не го­ворим, че има далеч по-голям потенциал в овакан­тената ниша на „Атака“ и РЗС.

 Всичко това трябва да се има предвид, когато се правят анализи за следва­щото управление, защото парламентарните избори могат да изиграят доста лоша шега на политици­те, които отсега си правят лесно сметката. 

Ако партията на Бинев влезе в парламента, а „Си­нята коалиция“ изпадне оттам, могат да се получат доста сложни конфигура­ции, напомнящи изборите през 2005 г., когато след дълги мъки бе създадена Тройната коалиция.

 Разбира се, твърде е възможно дотогава на те­рена да се появи и нещо съвсем различно, както почти винаги е ставало в последните 12 години. Така или иначе, засега не се очертава солидно мно­зинство, което би могло да поеме безпроблемно бре­мето на властта.

 А то ще бъде двойно по-тежко не само заради продължаваща икономи­ческа криза, но и заради тежкото наследство, кое­то Бойко Борисов и ГЕРБ ще оставят след себе си.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: