Народният лечител Петър Димков се превръща в легендарна фигура в средата на миналия век, когато хиляди хора търсят помощта на алтернативните му методи на лечение. Димков преоткрива лечебната сила на билките и въпреки че комунистическите власти му забраняват да прилага знанията си, успява да излекува множество болни и да ги приучи на природосъобразен начин на живот. Отвъд знанията за билките, Лечителя, както го наричат привържениците на неговите принципи, притежава силно биополе, което го прави истински феномен.
Най-силното доказателство за необикновената му енергия идва в края на неговия живот. На 3 октомври 1981 г. 95-годишният Димков се качва на Витоша, за да участва във филм, посветен на него самия. По това време тоталитарният режим е омекнал към него и дори признава способностите му. Снимките на филма минават леко в местността Копитото. Вечерта Лечителя се прибира бодър у дома, където го чака семейството му. Той е в добро настроение, шегува се, оптимистично настоен е и говори за своите бъдещи планове.
Ляга в обичайната си поза за почивка около полунощ в спалнята до жена си.
На сутринта съпругата му установява, че е мъртъв. Часовникът на ръката му е спрял в 2 часа и 3 минути. Когато в дома на Лечителя е повикан лекар, за да констатира смъртта, е установено, че тя е настъпила в този час. Според почитателите и семейството му часовникът е спрял, когато душата е напуснала тялото. Според тях това се случва при хора с изключително силно биополе.
Петър Димков е роден през 1886 година в София. Баща му е свещеник, а майка му е известна народна лечителка. Затова от ранна възраст той съчетава знанията за религията на баща си и билкарските рецепти на майка си. Благодарение на семейната си среда по-късно Петър Димков ще се опитва да лекува не само физическите, но и духовните болежки на своите пациенти. През 1899 година бъдещият народен лечител заминава за Петербург, където завършва военно училище. Влиза в редиците на българската армия през 1909 г. с чин подпоручик. Като такъв участва в двете , Балкански войни и в Първата световна. По време на сраженията е раняван 8 пъти. В един от случаите куршумът засяга корема и трябва да му се направи тежка операция. Проблемът е, че опиатите са свършили, а лекарите се притесняват дали раненият ще издържи на болката от операцията. Докато хирургът се чуди какво да прави, Димков го пита: „А може ли да пея?“. След това през цялото време на операцията пее с пълен глас, а възстановяването му след нея става много по-бързо от очакваното.
Докато воюва, лечителя получава всички възможни ордени за храброст, но по-важното е, че започва сам да лекува себе си, а след това и останалите войници. Това е моментът, в който открива, че притежава лечителски способности. По време на Първата световна война с помощта на билките спасява голяма част от поразените от холера войници.
След трите войни Петър Димков остава на служба в армията, но дейността му там е свързана по-скоро със строителство. Той прекарва голяма част от времето си във Варна, където ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката – портал на VIII приморски полк и парка мавзолей „Владислав Варненчек“. В края на 20-те години се включва във влиятелния Военен съюз, който е в основата на преврата срещу Александър Стамболийски през 1923 г. Като член на организацията Лечителя се оказва участник във втория й преврат през 1934 г. Интересът му към политиката обаче е слаб.
През 1936 г. Димков се уволнява от армията с чин полковник и се отдава изцяло на народната медицина.
Той изучава билките, събира рецепти преосмисля ги и ги доразвива. В своите методи съчетава и принципи, проповядвани от основателя на Бялото братство Петър Дънов. Славата му на лечител се разпространява бързо и неговите пациенти стават все повече. Той вярва, че трябва да се лекува не само тялото на човека, но и душата му и че не съществува нелечима болест. Интересен факт е, че през целия си живот Петър Димков отказва да получава каквото и да било възнаграждение за своя труд като народен лечител.
След идването на комунистическата власт получава забрана да лекува. Въпреки нея той продължава да прилага знанията си тайно и да обогатява рецептите и методите си на лечение.
Всшите комунисти омекват към народния лечител когато сами започват да търсят помощта му. През 70-те години на миналия век помощта на Лечителя търси самият съветски лидер Леонид Брежнев, който лекува множеството си болести в Банкя. Димков обаче съветва Брежнев да не разчита, че българският климат ще го излекува, и да потърси по-сериозна помощ.
От знанията му се възползва и Людмила Живкова която след преживяна катастрофа получава хронично главоболие. Благодарение на билките и методите на Димков дъщерята на Тодор Живков успява да преодолее напълно травмите.
През целия си живот Петър Димков записва около 10 000 рецепти, в които се използват над 300 билки. В края на живота си той споделя пред близките си: „Болестите са резултат на лъжата. Нарушаевието на закона на истината води до боледуване. От своя страна истината носи здраве. Тя обновява, възражда и подмладява. Безпогрешно истината сама се защитава“.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Коментирай първи