Йорданка Кузманова: Когато синът ми събуди от кома, каза: “А, ама ти си мама Данче!”

Актрисата Йорданка Кузманова опровергава плъзналия слух, че ще емигрира окончателно от България. През ноември тя отбеляза творчески бенефис – 55 години на сцената. Основанията да се смята, че бъдещето й занапред ще е в САЩ, все пак имат известна почва. Свързани са с предишното й дълго пребиваване там по повод трагичен случай. Синът й катастрофира и изпада в кома. Борейки се за живота му наравно с лекарите, актрисата стои неотлъчно до неговото болнично легло, молейки се на Господ да стане чудото.

В онези страшни за всяка майка дни и нощи, когато се редуват отчаяние и надежда, вцепенение и мобилизация, тя започва да действа като робот. Не знае коя е, къде е…, хваща първия възможен самолет, без да знае кога ще се върне и доколко тя самата би издържала. Вярва, че Господ е помогнал, но не отрича и високото ниво на медицината. Впечатлява я не само по-добрата техника, но и цялостното отношение към болните.

„Бях смаяна, че и аз, и снаха ми денонощно имахме право да стоим до леглото му, приканваха ни да му говорим спомени от детството, да му пеем детски песнички, да общуваме с него все едно нищо не се е случило – разказва легендата на Младежкия театър и на „Иван Вазов“. — И дългоочакваният ден дойде. Той отвори очи, усмихна се и каза: „А, ама ти си мама Данче!“. И аз разбрах, че чудото на Всевишния, на Природата и неговата младост са победили.“

Не на последно място сред причините, довели до щастливата развръзка, Кузманова назовава отличната застраховка, която синът й имал. „Неговият работодател е бил много етичен, направил е възможно най-добрата застраховка. Ако не беше така, не зная как биха се развили нещата“, не иска и да си помисля другото една от най-популярните ни Йорданки.

Днес синът Свиден е много добре, има стабилно семейство, а трагедията е само спомен. ктрисата има силн духовна връзка със сина си и често се допитва до него за най-различни неща – от битови до творчески. Почти всеки ден щастливата баба се чува и вижда по скайпа с внуците – момчето Дейн и момичето Саша. Много й е драго да чуе от тях да я наричат „бабо“. Светската дама, ослепителната актриса Йорданка Кузманова знае едно: че за нищо на света не би избрала суетата пред тези любими детски гласчета.

Данчето отрича, че ще се мести окончателно при най-любимите същества, но не крие носталгията си. Актрисата възнамерява да основе партия на майките, чиито деца са извън България. Така и смята да я кръсти. Знае, че ще бъдат многочислени и сплотени от едно – болката по чедата. „После ще вземем властта и ще оправим най-после тази държава“, усмихва се чаровницата. След 100 роли в театъра, 105 – в телевизионния театър, десетки в киното и няколко поетични рецитала, Кузманова днес не чувства умора. Но и не иска да играе на всяка цена. Последната й засега роля – на Кръчмарката в „Столичани в повече“, бе радост за сетивата на нейните почитатели. Самата тя обаче прецени доколко да остане в сериала. След което се договори със сценаристите участието й да приключи.

Актрисата е родена в София, но израства в Харманли, където баща й е първият кмет на града след 9 септември 1944 г. Днес и тя, и той са почетни граждани. Кръстена е на дядо си Юрдан Кузманов, който бил учител и играл в „Хъшове“ в Харманли в началото на миналия век. Майка й, също учителка, играла Боряна в пиесата от Йовков. Когато Данчето Кузманова се дипломира във ВИТИЗ (завършва през 1960 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев), по разпределение отива във Варна и й дават да играе Боряна. С усмивка актрисата признава: „Харманлий-ците, които ме гледаха, ми казаха да прощавам, ама майка ми била по-добра Боряна от мене“.

Незабравима от филмовите й роли остава шантавата научна работничка в „Двойникът“, която свири на виолончело. Тя сама измисля етюдите си, защото има достатъчно време, да се потопи в сценария. И второ, самата тя свири на цигулка, което й помага да изглежда автентично. Баща й, юрист по професия, свирел чудесно на цигулка и бил първият й учител на инструмента на тънките чувства. По-късно в руската гимназия Данчето била в цигулковия оркестър. Тя била втора цигулка, а първа – бъдещият голям диригент Димитър Манолов.

Актрисата благодари на съдбата за всички решаващи срещи в творческия й път: с Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ, във Варна – с Димитрина Гюро-ва и Николай Савов. С Николай Люцканов, който я кани в Народния театър…

Благодарна е за инфарктните си моменти – например, когато рецитирала Яворов пред брат му. Това било в Чирпан през 1964 г. В публиката бил Атанас Крачолов, една година преди да си отиде от този свят. Сърцето й щяло да се пръсне от вълнение, изнасяйки рецитала си. След него получава благодарствено писмо от човека, бил до Яворов в последните дни на живота му.

„Толкова години галопирам, сега трябва да се успокоя“, казва сама на себе си голямата дама на театъра. Готова е да напише мемоарна книга, но още не се е организирала за това. Готова е и да слезе от сцената, но почитателите й все още не го разрешават.

 

Цял живот я бъркат с Данчето Христова

Адашката на Йорданка Христова признава: „Цял живот бъркат името ми с това на Йорданка Христова!“. Неведнъж така са се обръщали към нея, така и са я обявявали на сцена. Свикнала е и грешката не я дразни. Принос за труднопоправимата грешка има и магът Астор. Двете известни Йорданки участват в общо забавно предаване с него. Между фокусите му се появява ту едната красавица, ту другата. Шоупрограмата „Да вярваш или да не вярваш“ е заснета през 1984 г. Неотдавна БНТ я изравя от архивите и излъчва с днешна дата при същия зрителски отклик.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: