Васил Найденов е най-успешният поп певец днес, единственият, който е харесван еднакво силно от няколко различни поколения.
Завършил е консерваторията, а всичките му песни са се превърнали в хитове. Печелил е „Златният Орфей“ и куп международни награди. Най-много са турнетата му в Русия и Германия. През 1990 г. работи с балета на Алла Пугачова, с която са близки приятели до днес.
Разговорът ни започва, след като току-що е отказал да участва в тв предаване. „Не знам защо от тези телевизии те канят постоянно да готвиш или да переш, а не да изпееш една песен“, възмущава се Васил Найденов, известен освен с всичко друго и с изключителната си откровеност.
– Господин Найденов, някои ваши колеги се възмутиха, че сте отишли да пеете в клуб „Арбат“, където любители на чалгата преди време се държаха унизително с колегата ви Любо Киров. Чувствате ли се предател?
– Договорът ми да пея в „Арбат“ е подписан със собствениците на заведението много преди да се случи историята с Любо. Приеха всичките ми изисквания, включително да работя с моя апаратура. Не подценявам оборудването на местните заведения, но то не винаги е подходящо за натоварване с по-голяма мощност. Истината е, че ако не се бях явил, щях да плащам неустойка.
Разбрах какво се е случило с Любо, дори му се обадих по телефона още на следващата сутрин. Честно казано, не съм много учуден от станалото, защото съм работил при всякакви ситуации. На мен може да не са ми бъркали точно в гъ…, но съм пял до 3 часа през нощта пред приятелки в заведение в Плевен. По-късно дори разбрах, че собственикът му е спал със собствената си дъщеря. Разказвам тази история, за да кажа, че познавам този контингент от публиката. Не съм попфолк певица, но и на мен ми се е случвало какво ли не. Затова съм подготвен за подобни ситуации.
– Какво значи да сте подготвен?
– Ще дам пример. Бях на турне в Русия, за да участвам във фестивал, в който се включиха изпълнители и групи от различни държави.
Пеехме в зала пред 11 000 човека, а аз трябваше да закрия концертите. Още преди това избухнаха страхотни скандали. Оказа се, че цялата зала е пълна с метъли – хора, които носеха вериги от тоалетни, кожени якета… Точно тогава метълът беше станал модерен в Русия. Всички изпълнители до един бяха освиркани. Помолиха ме да направя нещо и да спася положението защото излизам на сцената последен. Когато се появих, направо забравих, че трябва да пея, и започнах да им говоря. Не спрях в продължение на 15-20 минути и дори се опитах да използвам техния жаргон.
– Какво им казахте?
– Горе-долу им обясних, че не ми пука как се държат, защото аз си получавам хонорара и ми дреме на обецата дали ще участвам в концерта. Накрая тези хора не само не ме освиркаха, но ми ръкопляскаха. Разбрах и каква е била причината за освиркването – след нас рецитал имала най-известната руска метъл група и всички са чакали именно нея. Важното обаче е, че успях да усмиря тези 11 000 човека и съм убеден, че човек трябва да побеждава в такива моменти. Когато си на сцена, ти скачаш висок скок.
– Имали ли сте подобни инциденти и в България?
– Да, веднъж трябваше да пея с целия си екип, който тогава наброяваше повече от 20 човека. На мястото имаше машина за пушек, която наредих да пуснат.
Оказа се обаче, че тя е подпалила пердето в залата и сцената щеше да гръмне. Веднага ми скочиха, взеха машината, арестуваха момчето, което пускаше пушека. Къде ли не съм писал докладни, как ли не съм се молил, за да спася положението.
Всичко съм преживял на сцената. Разтварял ми се е ципът, а съм бил отдолу без гащи. Какво ли не съм преживял. Така че всички мои колеги трябва да са подготвени за всякакви ситуации.
Слава богу, когато сега пях в „Арбат“, нямаше такива инциденти. Дори подписах договор за второ участие, защото не всички мои почитатели са успели да влязат първия път. Истината е, че е много трудно на едно място, на което от години се е пял само попфолк, да накараш публиката да ти ръкопляска. Така прокарваш пъртина, по която след теб ще минат други от поп музиката.
– В момента има различни риалити формати, в които се изявяват ваши колеги от различни поколения. Какъв е коментарът ви за поведението и вокалната им дарба?
– Забелязвам, че истерията между поколенията се засилва и става като раково образувание. Това насъскване започна от медиите, които постоянно се занимават с това кой колко е остарял, през кое време е живял, бил ли е привилегирован от Тодор Живков. Не може така да се делят хората. Музиката е хубава или лоша и не може да се дели на поколения. Моите уважения към Иван и Андрей, които са ми много добри приятели, но не харесвам огромното желание за сблъсък, което личи и в „Музикална академия“. Петя Букжлиева каза нещо много правилно на по-младите колеги вътре: „Вашето поколение непрекъснато е излъчвано по телевизията, участва във всякакви класации.
Нас никъде ни няма На вас ви е даден достатъчно път – хората и кътните ви зъби знаят“. Аз бих казал, че истинският проблем не е, че се толерират младите изпълнители, а че се лансират бездарни хора. Посредствените пък правят всичко възможно да намерят пари от спонсори, от родители или от политици. И заемат пространството.
– Бихте ли казали какъв процент от колегите ви, без значение от кое поколение са, пеят фалшиво?
– Всеки може да изпее нещо фалшиво. Възможно е да не успееш да подпреш с диафрагма, да не чуваш добре в слушалките, да понижиш или повишиш някой тон. Когато апаратурата е лоша, дори да си много велик, си аут. Така че не е страшното това, че някой някъде нещичко е изпял фалшиво. Случва се. Страшното е, че редовно чувам по телевизията едни хора, които пеят фалшиво дори между тоновете. Освен това не искам да виждам по телевизията млади хора, които се правят на гъзари и се държат много неинтелигентно и непочтително към наши колеги и даже към жени.
– Дичо от „Музикална академия“ и обидните реплики към Мариана Попова ли имате предвид?
– Не. Имам пред вид едно младо момче, което каза на Петя Буюклиева, че е напълно естествено да не се въртят песните на по-възрастните изпълнители. Изведнъж като с нож отряза цели поколения стилове и години в музиката. Каза й: „Виж си дебелия задник, махни си ноктите, миглите и тогава може и да те покажат“. Един п*кльо на двайсет и няколко години да говори на жена, която е почти на възрастта на майка му, по този начин е недопустимо. Да не споменавам, че тя е дама и професионалист, който малко или много е доказал нещо през годините. Ако това е приемствеността в поколенията, благодаря много!
– Защо простотията е толкова повсеместна?
– Имаме първообрази, които преди години бяха идеализирани. На най-младите им беше показано, че те имат шанса да оцелеят само ако са безскпрупулни. Подобен тип поведение бе издигнато в култ. Неслучайно голяма част от младите момичета си слагат същите устни, гърди и роклички като на тези, които виждат по телевизията.
Да не говорим, че и сек*ът е доста свободен. Приятелка на Богдана Карадочева, която от много години живее във Франция, неотдавна се върна в България със сина си, който е тийнейджър, и ни каза: „Вие съвсем сте откачили. На мен ми е неудобно пред собствения ми син да слушам подобни разговори по телевизията. Във Фанция такова нещо не може да се случи“. Не става въпрос да сме някакви монахини или задръстеняци, но има някаква мярка. Ние всички – малко или много – имаме вина а се случва всичко това с тези млади хора.
– Какъв е примерът, който дават политиците?
– Абсолютно същият. Даже да има някой по-интелигентен сред тях, той бива избутан или отива в задънена улица.
Речникът, с който говорят повечето политици, постоянното състезание между тях потвърждават думите ми. Държавата ни е болна. Спомням си, че когато министър на културата беше Емма Москова, участвах в Националния съвет за музика. Тогава обсъждахме същите проблеми, а законопроектът за култура беше последният, който мина в парламента. И тогава, както и сега, се приказваше, че в държавата има по-важни проблеми, че над всичко е икономиката. Не, държавата има страхотни духовни проблеми. И те чукат на вратата не само на Министерството на културата, но и на много други институции.
– Кой е въпросът, който си задавате най-често?
– Защо, като има толкова талантливи музиканти, медиите непрекъснато лансират някакви със задкулисни връзчици, които обичат да ходят по червени килимчета? Този от парламента се обадил заради еди-кого си, друг важен човек се застъпил за втори. И така се представят самозванци, които пеят добре само под душа.
– Това, че непрекъснато ни натриват в главата, че трябва да има приемственост и да се дава път на младите, ми звучи изключително комунистически. Не приемам, че някой е бунтар, защото ходи с много татуировки и изнася някакви лекции на теми, които бяха интересни преди много години. Ако някой е талантлив, той винаги ще пробие и ще направи кариера, ако не в България, то в чужбина.
Ще дам пример с песента „След края на света“. Тя в началото не се завъртя по нито една телевизия, но се превърна в хит след 2-3 години. Ако хората искат да заобичат нещо или някого, това става – ако не веднага, след време непременно.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи