Магърдич Халваджиян е един от най-успешните български продуценти у нас. Неговият екип стои зад някои от най-рейтинговите предавания като „Господари на ефира“, „Пълна лудница“, „България търси талант“, „Като две капки вода“. Благодарение на него този сезон зрителите имат възможността отново да се насладят на цирково изкуство на малкия екран в новото предаване „Ол инклузив“. Вторият сезон на музикалното шоу „X фактор“ също е поверен на неговата продуцентска компания.
– Голям риск ли поехте с новото шоу „Ол инклузив“, господин Халваджиян?
– Различните неща винаги са риск, но аз не се плаша от рискове. „Ол инклузив“ е по-различно предаване, защото се опитвам да върна неща, които от години ги няма – цирка и вариетето. Българите много им се радваха и се гордееха с тях, защото имахме страхотни постижения в областта на цирковото изкуство. После всичко беше забравено. Както знаем, държавата е лоша мащеха. Циркът беше под шапката на главна дирекция „Български цирк“, която беше държавна институция, но се разпадна и съответно всичко след това си замина.
– Сбъднахте мечтата на Калин Сърменов да води комедийно шоу. Той ли беше първият ви избор?
– Идеята той да бъде водещ не е моя, а на жена ми Кремена. Една вечер седяхме вкъщи и й обяснявах какво точно ще представлява предаването. И тя ми каза: „Защо не пробваш Калин? Той е супер за това“. Тогава ми светна, че това е много добра идея и още същата вечер му се обадих да проверя дали е свободен Калин се справя много добре, защото има особено тънко чувство за хумор.
– Правите и „X фактор“, който не е нов формат. Коя подправка променихте, за да задържите интереса на зрителите?
– Направихме го доста по-различно. Преди всичко анализирахме обстойно първия сезон на „X фактор“. Явно сме успели да изчистим минусите, защото в момента резултатът на шоуто е два пъти и половина висок от първия сезон. А имай пред вид, първият „X фактор“ се водеше успешен. Тук отново бяхме заложили на много рискови неща. Тази година умишлено държах да имаме по-възрастни участници. Това е нещо, което кара и по-възрастната аудитория да гледа шоуто. На майка ми, която е на 67-68 години, й е много интересно, че жена на нейната възраст излиза и прави сцената на мармалад.
– А какво мислите за конкуренцията – „Музикална академия“? Гледате ли я?
– Гледах 2-3 епизода. По принцип не си позволявам да обсъждам колегите си. Освен това Иван и Андрей са ми много добри приятели. Затова ще кажа само, че в моите предавания винаги залагам на позитивния дух и това как едни хора ще се справят и ще успеят. Затова не мога да разбера предавания, в които се залага на интригата и конфликта. Смятам, че и зрителят реагира като мен на цялото това нещо. В последните години не живеем добре. Обградени сме от интриги, гадория, мръсотия, компромати, разправии. Това те уморява, защото цял ден си в него. И вечерта, когато си пуснеш телевизора, не мисля, че искаш да продължиш да гледаш това. Искаш да видиш, че има и хубави неща в този живот.
Като продуцент точно това съм се опитвал винаги да правя. Мисля, че обратната стратегия е губеща. Тя работеше преди 7-8 години, но вече интригите и крещенето трябва да бъдат изхвърлени в кошчето за боклук и да се опитаме да си направим живота малко по-хубав посредством телевизията.
– Имате ли желание отново да направите сериал?
– В момента водим преговори за сериал по наша идея, но за американския пазар. Преговорите много напреднаха. Като знам там за какви бюджети става въпрос, почвам да губя интерес да правя сериал в България. Тук правиш героични усилия за да произведеш нещо. Ако критерият ти за качество е висок и искаш да направиш нещо да изглежда по определен начин, ти трябват пари. И ако знаеш, че за да го постигнеш, ти трябват 100 лева, а ти дават 40, си наясно, че не можеш да го произведеш както го виждаш в главата си. Тогава интелигентният човек се отказва, защото ще излезе нещо, което самият той няма да харесва. Смятам, че със „Седем часа разлика“ направихме героизъм. Сериалът стана много добър, но отново бяхме притиснати в изключително кратки срокове. Знаете как приключи историята – с разправии. Стискам палци да се случат нещата ни с Америка. Предпочитам да работим спокойно, свободно и да не съм зависим от икономическата среда в България.
– С какво привлече американците сериал, в който действието ще се развива в България?
– Обърнаха ни внимание, защото отново поехме риск – дадохме им нестандартна идея. Тя хем им звучи познато, хем в нея има нещо, което до този момент не са чували и виждали. В това е разковничето. Има и заявен интерес от световна филмова звезда, която да играе главната роля. Още е прекалено рано да казвам имена и други подробности.
– Кои са сценаристите?
– Поканих двама – единият е човекът, който е създал „Универсален войник“, работил е с Джери Брукхаймър в „От местопрестъплението“. Той дойде тук, поговорихме си, разказах му идеята си. Доведе още един човек, затворихме се и започнахме да работим. Те имат точни и ясни правила – какво трябва да се прави, на коя минута какво трябва да се случва и тази машина работи безотказно. При нас е обратното – имаме добри идеи, но не знаем как да ги канализираме.
– Има ли място политиката в шоуто и в риалити форматите?
– Категорично не. Живял съм много години в Италия. Там политиците постоянно са в шоуто. Повечето от тях са шоумени, които са много атрактивни. Нямат никакви задръжки да вземат микрофона и да изпеят три песни. Нашите не умеят – с малки изключения. Бойко Борисов например знае донякъде. При него е инстинкт как хората да го харесват. Но повечето политици изглеждат тотални сухари, които нямат работа в шоубизнеса. Ако такъв политик ми е артист, ще го изгоня на втория ден защото за нищо не става. Но понеже са му казали, че трябва да се явява по телевизията и да говори някакви неща, той се явява. И говори страшни тъпотии.
– С повече шоу ли могат да привлекат избиратели политиците?
– Ако си некадърен, какъвто и шоумен да си, няма да те харесват. Но ако си добър политик и си по-отворен към аудиторията, много повече ще я докоснеш. Ако нямаш дар слово и чар, нямаш работа в телевизията. Стой си в политиката. А ако си некадърен, и на двете места не трябва да те има. Някой трябва да ми докаже, че е добър, за да му повярвам и да го следвам. Такива примери не виждам. Виждам едни малоумници, които от сутрин до вечер се разправят и нямат идея какво правят в парламента. Непонятно ми е как се управлява държавата по тоя начин.
– Писна ли ви от държавата и начина, по който се ръководи?
– Игнорирал съм я. Моята работа никога не е зависела от това кой е на власт. Единственият човек, когото познавам, и то покрай работата, е Бойко Борисов. Запознахме се случайно преди много години. Контактите ни се изчерпваха с това, че в моменти, в които ни е трябвала полиция – тогава още беше главен секретар на МВР, той реагираше много бързо. Ставало е при случаи, когато сме правили рисковани репортажи и ни трябва полиция на място, която при нужда да се намеси. Той реагираше светкавично. Иначе политиците никога не са ни пречели и никога не са ни помагали. Но това, че на мен не ми пречат, не значи, че не пречат на някой друг с грешни решения. Със сигурност пречат на малкия бизнес, защото бюрокрацията е толкова голяма, че смачква всякаква инициатива. Отвратителна работа.
– Вие имахте проблем с един конкретен политик – Волен Сидеров.
– Не знам дали мога да нарека Волен Сидеров политик. Това, че е в парламента, не значи, че е политик. Политиката е призвание. Да си актьор е призвание, защото има много некадърни дипломирани актьори. Преди години, когато Волен се появи, ми беше много интересен и му симпатизирах. Казах си: „А, някой, който казва нещата“. Беше ми интересен, забавлявахме се с хората около мен. Постепенно, както всичко останало в тази държава, и той се изроди. Недопустимо е някой да си позволява да говори такива неща в публичното пространство от позицията, която заема. Изключвам дори себе си и Мария Игнатова. Той с всички го прави. В един цивилизован и възпитан свят това няма как да се случва. Абсурдно е.
– Може би той така прави своето шоуто?
– Това не е шоу. Ако иска съвети, мога да му дам как се прави. Това, което той прави, е опасно за държавата. Не може политик да размахва пистолети, да ходи с палки. Ние не сме 90-а година.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи