Емил Кошлуков е роден на 23 октомври 1965 г. в Пазарджик. В казармата е осъден на 6 години затвор за предизвикване на бунт. Освободен е през 1988 г. броени месеци преди идването на демокрацията.
През 1989-а започва да учи английска филология в Софийския университет, където основава Независимо студентско дружество. Участва на Националната кръгла маса като делегат от СДС. По-късно завършва „Политология“ в Калифорнийския университет в Санта Барбара. След дипломирането си се завръща в родината, а през 2001 г. влиза в парламента като депутат от НДСВ. Три лета по-късно основава партия „Новото време“, изпълнен с надеждата, че има шанс за истинска промяна.
Същевременно се изявява като водещ в няколко телевизии. Последното му авторско предаване – „Факторът Кошлуков“ е в ефира на TV 7.
– Какво си пожелавате навръх рождения ден?
– Здраве за мен и за моите близки. Тази година претърпях няколко операции и се надявам скоро да не влизам в болница. Залагам на здравето. Другите неща идват от самосебе си. В Евангелието е казано, че каквото поискаме, ще ни се даде и аз вярвам в това. Птиците нито сеят, нито жънат, пък Господ не ги е оставил гладни. Великият и мъдър Соломон в най-щастливите си дни от живота бил облечен в дрехи, толкова прелестни, колкото са бурените. Вярвам, че здравето е най-важно.
– Каква беше изминалата година за вас?
– Мисля, че бе успешна, добра. Работихме много и направихме доста интересни предавания. Вече имаме планове за бъдещето. Ще ми се да се занимавам с неща, каквито не съм правил досега. Искам да снимам сериали, игрални филми.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– Не, защото не обичам да празнувам рождените си дни. Не виждам нищо весело в това, че остарявам с още една година. Веднъж празнувах заедно с Нико Тупарев, който е роден на 24 октомври – ден след мен. Избрахме да купонясваме във Велико Търново. Получи се един драматичен и тежък рожден ден. Поканихме около 160 човека, повечето от които бяха абсолютно излишни. Градът едва оцеля от нашествието ни.
– Какво е отношението ви към подаръците?
– Това, че не празнувам рождения си ден, не означава, че не обичам подаръците. Радвам им се като дете. Приятно ми е да получавам дори ненужни, лъскави неща. Харесвам ги по всякаква линия. Може да са малки, но да са скъпички. Изборът на подарък е досадна работа, а и оригиналните хрумвания не са чак толкова много в света.
– Вярвате ли в съдбата, в това, че тя е предопределила пътя на всеки?
– Каквото и да ти е предопределила съдбата, ако не внимаваш, като пресичаш, няма как да се справиш с нещата от живота. Не вярвам и на звездите, и докато не във вашия вестник: „Врачка спечели джакпота от тотото“, не виждам причина да се доверявам и да вярвам на лица с паранормални способности.
– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Аз съм имал много хубави и много тъжни моменти в живота, но никога не съм ги степенувал с „най“ и „по“. Може би раждането на дъщеря ми е сред най-хубавите моменти. Лошите – старая се да не се връщам към тях. Аз съм оптимист и се старая да ги преодолявам. Дори смятам, че няма нещо, което е чак толкова лошо, че да не може да се разреши или преживее. Мисля, че ако зациклиш и продължиш да се храниш със спомени, няма как да продължиш в бъдещето. Препятствията са за преодоляване. Такова е значението им.
– Кои са хората до вас, на които държите най-много?
– Това са колегите, приятелите, близките ми. Без имена, че са много!
– Притеснявате ли се от остаряването?
– Драматично. Изпитвам органически страх, че тази фина машина, наречена човешки организъм ще се развали, а няма да има начин да се оправи. Имам вътрешна непрязън, съпротива срещу остаряването. Старостта е нещо, което наистина ме плаши. Но да се бориш със стареенето е все едно да се бориш с гравитацията. Мисля, че не може да се преодолее този процес. Съществуват редица начини за поддържане на младостта, към които може би и аз ще прибягна някой ден. Има една приказка, която казва, че на къщата дори да подмениш фасадата, пак ще има мирис на старост, идващ от канализацията.
– Как виждате себе си след 20 години?
– Най-вероятно ще вися от един лекарски кабинет пред друг. Ще бъда на редичката с всички останали старци, чакайки доктора за поредната рецепта. Горе-долу такова е житието на всички възрастни. Надявам се да бъда в добра форма, да продължавам за работя и да не ми треперят много ръцете. Но всичко е в божиите ръце. Човек не бива да прави планове за бъдещето. В Евангелието се казва, че човек не може да направи нито един косъм от брадата си черен или бял. Посланието е да не планираме нищо никога.
– Забелязвам, че цитирате постоянно Евангелието, вярващ човек ли сте?
– Мисля, че съм недостатъчно вярващ. Но по-добра книга засега не е написана на планетата.
– Съжалявате ли, че не останахте в Америка, не устроихте живота си там?
– Никога не съм съжалявал, защото не съм отишъл с такава цел. Заминах, защото стотици хиляди българи скандализираха името ми по площадите. На тях дължа много неща. Ако тогава бях останал в Америка, щях да се чувствам като предател на техните интереси, на вярата им, като неуважение към българския народ. Сега вече съм готов да емигрирам, рязко, с първия полет за САЩ, стига да имам възможност да се устроя там. Разочарованието и при мен, както и при другите хора е голямо. За тези 24 години от промяната нищо не се случи. Предпочитам по-спокоен, по-подреден живот. Ако имам прилични доходи и работа в Америка, бих заминал наистина. С днешна дата не бих искал да се наричам депутат. В парламента има 240 народни представители, от които си струва да говориш само с 24. Класата е много ниска и ще бъде загуба на време да се занимавам с политика.
– Любима марка автомобили?
– Сигурният. Вече не прекарвам повечето си време по пътищата на страната, но от опит зная, – че най-важното за една кола е да е сигурна. За нашата родина трябва да е и по-висока, заради дупките. Хубаво е да е 4X4. Най-дълго съм карал БМВ.
– Любими дрехи?
– Допадат ми ризите „Бриони“ и други марки, но да са задължително с копчета на ръкавелите. Харесват ми класическите, добре скроени костюми. Стилът на Армани примерно не ми допада.
– Любим филм?
– Имам много любили филми. Последната много добра лента, която гледах, бе на Уди Алън, някаква версия на „Трамвай „Желание“. Не зная как е преведена на български, на мен ми хареса.
– Любим парфюм?
– Старите класически парфюми, чиито аромати зная от години като „Хермес“, но и други аромати ползвам.
– Любимото ястие?
– Аз съм малко чревоугодник. Обичам хубавата говежда пържола, каквато за съжаление не мога да намеря никъде в България. Това е една дебела, добре отлежала пържола. За съжаление у нас се вярва, че колкото е по-прясно месото, толкова по-вкусно и полезно е за ядене, което е пълна глупост. Едно истинско червено месо трябва да „узрее“, за да е вкусно. Обожавам рибата, морските дарове.
ВИЖ ВИДЕОТО:
От дълго време това е първото интервю на което попадам и ми харесва!Приятно съм изненадана!Никога не съм приемала Емил Кошлуков като шоумен.Желая му здраве и много любов през новата година!
Не знам кой е взел интервюто от Кошлуков,няма и значение но с най-добри чувства му(и) пожелавам на годините му да изглежда по същият начин.