Съдът издаде алиби на тарикатите и мошениците от „Топлофикация“

  Ние наистина сме страната на нео­граничените безумия! И още как, след като „европейска“ Бълга­рия опрощава задължения за битови разходи с над тригодишна давност. Ето това решиха легендарните родни ма­гистрати, сезирани по казуса за вися­щите сметки за парно от омбудсмана.

 Нещо наисти­на е сбъркано не само в съ­дебната, а и в целокупната ни социална система, щом уважаван юрист и общественик като Константин Пенчев тръгна да се бори за правата на неизправните платци. Ги­ньо Ганев да беше, но…

 Законът на вересията

 Вече е изведено в нор­матив и не подлежи на обжалване от баламите. Кратко и ясно – живееш на гърба на добросъвест­ните граждани и не пла­щаш! Крадеш парно, вода и ток и чакаш давност! Ако пък някой се опита да ти търси отговорност, веднага тичащ под Халите и Джа­мията, при обществения защитник омбудсмана, а в краен случай със спес­тените пари от гратисните фактури сезираш Страс­бург. Така де – издължа­ването месец по месец си е чиста проба нарушение на човешките права.

 А както е известно, пър­вата грижа на нашенската съдебно-адвокатска, тър­говска гилдия е да брани престъпниците, тарикатите и мошениците за сметка на изрядните граждани, по-точно – баламурниците, балъците, глупаците. Изберете сами как искате да изглеждате в собстве­ните си очи…

 Щедрият хуманитарен жест на Темида в полза на нарушителите освен всичко друго слага кръст и на едва мъждукащия об­ществен договор в нашата родина. Очевидно тук аб­солютно нищо не означава неписаното споразумение между държавата и нейни­те поданици за правата и задълженията, с което ци­вилизацията се отличава от пещерата. С алиби от Вър­ховния съд отсега нататък нередовните платци ще се превърнат в триумфиращи рецидивисти, а съвестните ще теглят майна на вехтите си принципи и ще се присъ­единят към далаверата. 

„Ромското Включване“ изключи държавата.

  Не e сигурно, дали Софка Маринова ще спечели Евровизия, но е факт, че кампанията „Десетилетие на ромското включване“ постигна пълен триумф по нашите земи. И далеч надхвърли очакванията на авторите на тази грандиозна идиотщина – хрантутниците на   Сорос   от разните неправителствени секти и мазните бюрокра­ти от Брюксел. Успехът на „включването“ е пред очи­те ни, макар и с обратен знак. Вместо българите да научат мургавите си съна­родници на ред и правила, така наречените „роми“ из­ключиха държавата и на­ложиха стихията на катуна – живееш като на полето и въобще нямаш идея за норми и задължения.

Най-напред спрямо „Топ­лофикация“, пардон – „Топло-циганизация“, после електричеството и водата, да не говорим за данъци, чистота, безопасно движе­ние и тем подобни „битови задължения“. Тези понятия не влизат в речника на „ма­халата“, а както изглежда, съвсем ще изпаднат от съ­временния български език, след като върховните ма­гистрати сложиха давност от три години за стандарти­те на цивилизацията.

 „Факултета“ ли плаща масрафа на Темида?

 Толкова е смешно, че дори става страшно. Кой всъщност плаща тлъстите заплати и премии, дългите отпуски, командировките, казионните привилегии, финансовите бонуси при пенсиониране и почти без­платните почивни станции на магистратите? Може би волните „римляни“ от „Фа­култета“ и „Столипиново“ плюс градските хитреци на дребно или прилежни­те български данъкопла­тци, направени за смях от Върховния съд по казуса с топлото?

 Откъде щяха да дойдат парите за луксозните ре­монти и кабинети в Съ­дебната палата и разните съдилища, ако ги няма­ше трогателните балами, започващи всеки месец с мисълта за поредната фактура? Ето това е въпиющ законов, морален и социален абсурд, за който магистратите остават неми. В този случай няма кой да се хване на фокуси с „букви“ и „алинеи“ или на дежурна­та „европейска“ демагогия. Има ли отговор с две думи – по коя библия „грехът“ е напълно безплатен? На книга три години назад, но всъщност завинаги, тъй като вересията вече е не вратичка или порта, а цяла бездна в полето на хаоса.

  И още нещо – в едно нор­мално общество монопол­ният произвол на „Топло­фикация“ би предизвикал дебат, диспут, вот, прави­телствена криза, дори ре­ферендум, а тук някакви хора решават: кой е..л – е..л, баламите са платили сметките и на тарикатите, няма да дразним нежния етнически и юридически слух  на  Европа,  напред към повсеместна циганизация! Не знам дали има смисъл да го казвам, но точно в такива случаи на драстично антисоциално поведение магистратите трябва незабавно да бъдат уволнявани, ако ще да са несменяеми като папи от Ватикана…

 „Трамвай Желание“ №22…

 Да предложим култовата пиеса на Тенеси Уилямс, присъстваща в световния театрален афиш от поло­вин век, да стане универсална метафора за българската „демократична“ слободия. Да, ние се лашкаме като весела мотриса №22 от „Красна поляна“ към центъ­ра, в която контрольорите търсят билети само от кле­тите българи, но не смеят да досаждат на „ромите“. В крайна сметка циганизацията означава и това – една етническа общност да живее чрез сексуално възпроизводство за сметка на социалния бюджет и на гърба на едни и същи два милиона впрегатни двуноги. Ами, ако не дай боже, тия баламурници внезапно решат да спрат всякакви плащания до ново решение на Върховния съд за дав­ност на задълженията?

 Цялото ни битие от 22 години насам наистина е като трамвай №22, в кой­то музиката се поръчва, и то напълно безплатно, от нарушителите на реда и закона. Най-напред Желю Желев пусна от затво­ра убийци, изнасилвачи и рецидивисти да градят „пазарно стопанство“ и те се превърнаха в „добре об­лечени бизнесмени“. После доносниците от С(ДС) на­ложиха реваншистка рес­титуция, при която някои си получиха родовите имоти, за които вече бяха възме­здени, а милиони просто­смъртни не взеха нито сто­тинка като компенсация за ангарията при социализма, платена от самите тях със символични пенсии, кухи лихвоточки за жилище и виртуални вноски за авто­мобил.

  По-нататък се случи банковата „криза“, рази­грана под егидата на БНБ и нейния гуверньор Тодор Вълчев, когато кредитите минаваха от единия джоб в другия, а вчерашни мили­ционери се събуждаха но­воизлюпени „финансисти“. И в един хубав ден комсо­молските милионери бяха ощастливени с гратис от три нули в дълговете, до­сущ като пресните пече­ливши от Топло-циганизацията. По реда си дойдоха мобилните схеми на Чорни, приватизацията и РМД-тата ала Валентин Захариев при Иван Костов, заменките в полза на „червените“ олигарси от ловната дружинка на Първанов, дър­жавните поръчки ала Батко плюс гигантските комисиони покрай хеликоптерите на Тройната коалиция, ле­тящи май само за парада на Гергьовден…

 Напоследък станаха ак­туални всевъзможни схеми около европарите, безпощадно всмуквани от ми­нистерски чиновници, об­щински феодали и чевръсти измекяри на всички власти. Особено комична е форму­лировката „За развитие на конкуренцията“ в раздела „Телевизия“, където финан­сови подаръци получават най-големите душмани на свободното състезание, ко­ито отдавна са парцелирали ефира и не допускат да припари никаква алтернатива. А сметката както винаги се плаща от изрядните наив­ници на средна и пенсионна възраст, тъй като субсидии­те от Брюксел всъщност са част от българската вноска в ЕС. Ето как кръгът се за­твори…

 В „Трамвай желание“ про­зорците са криви огледала, отразяващи пародийни об­рази. В тях се вижда как мутри, партийни мафиоти от всички цветове и финансови престъпници завладяват национално­то богатство, а алкохолици и обратни резби яхат екорекета от Пирин и Вито­ша до кучетата-канибали в столицата. В тази какофо­ния органично се вписват и несменяемите магистрати, отчитащи като най-велико свое постижение ласкавите присъди срещу братя Галеви, докато вече две години се занимават с епикризата на Октопода…

 Бъдете сигурни, че съ­щите автори на амнистия­та „Топлофикация“ няма да позволят косъм да падне от главите на „добре об­лечените“ покрай Закона за конфискацията, а нищо чудно да имитират дейност пак за сметка на „малкия човек“ с изрядните фак­тури. Това е логиката на кривите огледала, в които виждаме как „червените“ ВИП дами Манолова и Ни­нова уж бранят „правата на гражданите“, но всъщност се грижат за крадците в закона. В същото време на петдесет метра от Дирек­цията на полицията на „Лъвов мост“ в столицата нагли цигани спокойно предлагат контрабандни цигари от партидите, заловени на границата…

 Сами сме си виновни – превърнахме „Топлофи­кация“ в Топло-циганизация на всички равнища и мърдане няма, докато де­мографският баланс не ни изтрие от картата…

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: