Великата Христина Морфова живеела с жена | Сензация

Христина Морфова и пианистката Людмила Прокопова остават неразделни до края на живота си

На 1 юни 1936 г. при автомобилна катастрофа загива оперният славей на България Христина Морфова, само на 47 години, в разцвета на творческата си стихия. Внезапна покана да отскочи до вилата на приятели в Баня, Карловско, я вкарва в лапите на фаталния инцидент. След прекарани два дни сред китната природа, на връщане при мокър път колата й се подхлъзва край Пирдоп и пропада в пропаст. От пътуващите на място умира само Морфова.

Преди да тръгне, тя е имала мрачно предусещане, в което за жалост не се е вслушала.

„Сънувах баща си – казва на икономката си, преди да тръгне певицата. Иначе тя с радост приема поканата за пътуване, защото е разстроена от злобното отношение срещу нея. Наскоро е получила официално писмо, че Музикалната академия отказва да поднови договора си с нея като преподавател. – Татко стоеше някъде високо и ме викаше при себе си. Каза ми да му приготвя любимото ядене и да тръгна по-скоро… Боже мой, не съм суеверна, но този сън ме разстрои страшно. Какво ли би могъл да означава?…“

В дома си тя оставя и бележка: „Така не ми се тръгва. Имам ужасно предчувствие. Никога вече няма да тръгвам без теб. Христина“. Посланието е до приятелката й, чехкинята Людмила Прокопова. Тя е нейна пианистка и нещо повече, ако се вярва на ретро клюката.

Свързвало ги крепко инимжо приятелство заради което били непрекъснато заедно. Морфова е живяла години наред при нея в Чехия, откъдето прави знаменита европейска кариера между 1910 и 1930 г. Концертите й в родината са епизодични, но триумфални и винаги съпътствани от гения на завистта.

На свой ред Прокопова следва приятелката си в нейната родина и заживяват заедно в България. Междувремено, за да спре сплетните, Морфова се омъжва в Прага за инженер Любен Лукаш, който отдавна обича певицата. Но дотук спират опитите й да запуши устата на завистниците. От брака й не се получава нищо. Изморена от интриги, а и навярно под влияние на теглото си, певицата заболява от диабет.

В деня на катастрофата Прокопова е в дома на Христина и приема поредния ученик, дошъл „да пие от извора“ на вокалния и педагогически талант на Морфова. Всъщност учениците са няколко и носят букети за двете големи педагожки. В квартирата на улица „Паренсов“ се разнасят песни. Тук е и журналистът Владимир Русалиев, очакващ да запише мемоарите й. Сякаш предчувствайки края, певицата го кани да му се изповяда. Дошъл е и художникът Кирил Василев, който пък рисува неин огромен портрет. (Завършва го посмъртно и успява да го изнесе в САЩ преди 1944 г. В момента картината се намира при известен колекционер у нас – б.а.)

Докато в дома й се пее, по същото време Морфова също пее в колата, връщайки се отпочинала: „Смъртта ми е близка, скоро ще има гроб за мен“, оглася тя с руски романс пътуването. Подхващайки „Мила родино“, следват спирачки, удар в тила, политане напред и удар в предната седалка…

Братът на Христина Морфова композитора Александър Морфов

Христина Морфова е родена на 24 април 1889 г. в Стара Загора в семейството на Кина и Васил Морфови, които укривали Васил Левски в дома си. Според някои източници е родена две години по-рано – през 1887 г. Майка й е от известния търновски род Терзиеви. Самата певица разказва: „Още 4-годишно дете, аз помня, че бях обсипана със сладкиши за моите детски песнички, изпявани чисто и с детинска гримаса. В едно тъжно детинство крадях от устата на скъпата си майка тъжните мелодии, които тя нежно и майсторски пееше и правеше дълбоко да се връзват в сърцето ми!…“.

Често гостува на своите лели във Велико Търново. През 1898-1899 г. е записана в Ш отделение в града. Там в салона на читалище „Надежда“ за първи път посещава театрално представление. От този момент голямата магия на сцената я завладява и тя се отдава на изкуството за цял живот. Учи в Пражката консерватория, а започва сценичната си кариера в Бърно.

От 1915 г. пее в Българското оперно дружество, преименувано през 1922 г. в Софийска народна опера.

Концертира в Москва, Париж, Милано, Лондон, Прага, Бърно, Щутгарт, Кьолн, Мюнхен, Дрезден, Берлин, Братислава и други градове. Прави известни роли в опери на Бедржих Сметана (Маженка в „Продадена невеста“, Милада в „Далибор“, както и в „Двете вдовици“), ролята на Аида в едноименната опера на Верди, на Дона Анна („Дон Жуан“), Леонора („Фиделио“), Маргарита („фауст“ на Гуно), Виолета в „Трубадур“ на Верди, Мими в „Бохеми“ на Верди, Тоска в „Тоска“ на Пучини, Рас-туца в „Кавалерия Рустикана“ на Маскани, Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ на Моцарт…

Домът на семейство Морфови винаги е пълен с гости

Навсякъде по света тя представя и репертоар от български народни песни.

Дори когато английската грамофонна фирма „Колумбия“ й предлага примамлив договор за плочи, Христина диктува условия да бъде включена и поне една песен от българския фолклор.

Кариерата на Морфова не тече гладко заради размирните събития в света от началото на века. Тя би могла да се затвори само в омайния свят на героите си, но не го прави. Тъкмо обратното. В Чехия, която до 1918 г. е под австрийско робство в рамките на Австро-Унгария, тя изпява в националната опера забранен от императора марш. Гражданите са във възторг и приемат българката като своя. Официалната власт обаче прави проверки в дома й, изпраща й заплашителни писма, опитва се да саботира нейни премиери.

Подобно огорчение певицата изживява и в родината си. Тя е освирквана в София заради левите й убеждения, които са просто хуманни (помага на бедни и болни, приема сираци в дома си), без да имат политически израз. Властта наказателно се възползва от неин гастрол в СССР, където вече е победила революцията и тя се е срещнала с Георги Димитров и Васил Коларов, дошли да приветстват триумфа й. Това царското ни правителство не й прощава и я уволнява от Музикалната академия. Унизяват я с писмо, в което я изкарват печалбарка, защото приела гастролите в Москва по време, за което имала право на отпуск само за недълго лечение в Чехия.

„Страхувам се, че след като дипломатично ми отнеха възможността да пея в операта, сега ще се потрудят и да ме охулят като педагог. За някои хора аз съм като трън в очите. Самите те нямат смелостта да се заемат с подобно дело, но в същото време и не биха искали друг да ги изпревари и да постигне успех. Вдъхвам си кураж, защото знам, че работя заради изкуството, а не от комерчески съображения“, изплаква болката си певицата в трепетно очакване на голям концерт на своите ученици, проведен месец преди смъртта й. С голям успех. На него дебютира Иванка Митева, която наскоро отбеляза своя 101 рожден ден. (По мъж една от най-изявените интерпретатор-ки на Мадам Бътерфлай е Коралова. След като се омъжва за писателя Емил Коралов, започват да я изписват на афишите Митева-Коралова.)

Уволнена от интриги, Морфова веднага се съгласява на краткото пътуване, от което не успява да се завърне.

23 години след смъртта й умира Людмила. Близките й от Чехия изпълват сетното й желание да бъде положена в един гроб с Морфова. При изкопаването му никой не предполага, че ще се натъкнат на мистерия, която ще превърне оперната певица в още по-голям мит.

По невнимание на работниците един от тях изведнъж измъква върху рохкавата пръст ръката на Морфова. И – о, чудо!… Оказала се непокътната. Като при светците.