Как Пламен Тимев – Ганди прахоса 300 000 лв. под носа на ДС

  Само за година и половина Пламен Тимев – Ганди успява да прахоса над 300 хил. лева. Докато си живее сладко по хотели и ресторанти, той пише доноси за Държавна сигурност.

Действието се развива в далечните 1985-1987 г. По това време дори героите на социалистическия труд не вземат повече от 300-400 лева заплати, а завършилите университет работят за по 150-200 лева. Архитектът агент обаче нито е разследван, нито е пратен на съд и в затвора за стотиците хиляди, профукани по купони, организирани от името на някакъв измислен международен ски и тенис клуб на архитектите.

ДС набързо потушава скандала. Най-вероятно, защото във веселата му компания е неговият виден приятел Иван Славков – Батето. Любопитно е обаче, че името на Батето също се прокрадва в доносите на Ганди.

Търпението на ченгетата от ДС се изчерпва, след като Ганди иска съдействие от политическата милиция да вразуми любовницата му.

Манекенката го е напуснала, а Тимев моли ДС да я върне при него. Агентът подлудява с претенциите и бохемската си безгрижност водещия го офицер. Ченгето предлага Ганди да бъде изключен от „агентурния апарат“. Пламен Тимев е пратен в запаса. Минават обаче само няколко години и доносникът отново изскача на светската сцена. Той вече е милионер, театрален меценат, спонсор на „Аполония“ и Теди Москов, съратник на разстреляните висаджии братя Илиеви и т.н.

Името на Пламен Тимев излезе в списъците на агентите на ДС при проверката на кредитните милионери с дългове към ОББ. Той работел за икономическото направление на Второ главно управление, макар че в доносите му няма никаква икономическа информация, установи журналистическа проверка. В двете папки, съхранили рапортите му, са описани герои от безкрайните купони в България и Грузия, организирани от така наречения международен ски и тенис клуб на архитектите. Ганди е негов генерален секретар. По-късно се оказва, че организацията е световно неизвестна и нелегитимна. Тя обаче е идеалният параван, от чието име Ганди и компания измъкват внушителните 300 хил. лева от различни държавни фирми уж за реклама – пълен абсурд в годините на социализма.

Пред ченгетата, които го вербуват през октомври 1985 г., Ганди развива бомбастичната теория, че постът му е изключително престижен за българската архитектура, а той самият е запретнал ръкави да съчетава творчески връзки и спортна дейност. С едрия си характерен почерк написва декларация, че осъзнава гласуваното му доверие, защото това е негово патриотично дело като гражданин на Народна Република България. Избира си псевдонима „Димов“. От ДС му поставят бойната задача да пресича вражеска дейност от страна на западни архитекти срещу България. Ето как я пресича!

Първият, за когото пише донос, е арх. Пеньо Столарски, служител в тогавашното списание „Архитектура и общество“. Ганди го описва като „жаден за пари човек“, който „използва служебното си положение, за да създава контакти със западногермански фирми“. По време на специализация във федерална република Германия изнесъл стъклопластики на български художници с бележки, че са под 100 лева, топи го агент „Димов“, според когото арх. Столарски движи канал за износ на изкуство на наши автори в Германия.

Истински огън и жупел обаче доносникът изиспва върху директора на тогавашната Българската асоциация по туризъм и отдих (БАТО) Венцислав Генков. Името на Генков се появи преди време в медиите, след като той беше уволнен от директорския пост в „Арена Армеец“.

„Димов“ негодува от Генков, че се стиска да отпусне пари за ски шампионат на архитектите в Пампорово. Описва го като „оръжие на неизвестни сили, които искат да дискредитират“ проявата в зимния курорт. В усукано изречение Ганди признава, че дългите му разговори с Генков отстъпили място на „следните платформи: личните контакти с президента на БОК“, тоест използвал влиянието на приятеля си Иван Славков, за да измъкнат пари от БАТО. Ганди се спира и на нахалството на Генков да признае пред съветските гости, че няма пари. В плътно изписани страници агентът приписва на Генков и още по-тежки грехове. Той е бил директор на българо-френското дружест во „Лезарк“, което проектирало хотел „Боровец“ в едноименния курорт за 300 хил. долара, донася „Димов“. Според него Генков се опитвал да прокара французите да строят и в Грузия.

Новоизлюпеният агент на ДС не пропуска няколко пъти да намеси името на приятеля си Иван Славков. Батето и Генков уредили среща на Роже Годино, президент на въпросната френска компания „Лезарк“, с Андрей Луканов. Французинът предложил на партийния бос да направят смесено дружество, докладва Ганди. В същия донос „Димов“ пише, че е дочул и за контакти на описаните лица с американска фирма за компютри, базирана във Виена.

Най-вероятно става въпрос за фирма, с която хора около Луканов са се опитвали да избегнат ограниченията на КОКОМ – стратегията на Запада по онова време, с която се ограничава достъпът на Източния блок до модерните технологии.

Пламен Тимев – Ганди доносничи и за колегите си от, така наречения Международен ски тенис клуб на архитектите. Председателят арх. Джепаридзе според „Димов“ е проводник на прогрузинска политика в клуба. Другият му грях, засечен от агента, е, че подчертавал колко много е пътувал в САЩ. От ДС веднага решават, че трябва да се изготви „информация до КГБ чрез другаря Лаповенко“.

Японският арх. Кикуо Мориа поразява доносника на ДС с крехката възраст на съпругата си. Тазикосан е с 30 години по-млада от мъжа си и изпълнява ролята на негова секретарка, пише бдителният „Димов“.

Дълъг донос е посветен и на австрийската гражданка Алида Шике, с която Ганди се среща на сбирката в Пампорово. Тя е стара негова позната, защото всъщност е българка от Кърджали и преди да се задоми – в Австрия, е работела в телевизията в София. Ганди, у когото неочаквано се пробужда моралистът, отбелязва, че Алида и нейната сестра – студентка по френска филология в СУ „Кл. Охридски“, са в центъра на всички щури веселби в Пампорово.

Най-колоритният персонаж в агентурното творчество на Пламен Тимев обаче е испанецът Маноло Нунес – Яновски. Биографията на този авантюрист, който според Ганди е архитект, а според проверката на ДС „не е никакъв архитект“, е достойна за роман. Той е син на испански интербри-гадист, роден е през 1942 г. в Самарканд, жител е на Париж. Съпругата му е германка, а любовницата му в София е четвърт век по-младата манекенка Ралица Торнева, пише агент „Димов“. Торнева е бащинското име на известната красавица Ралица Балева, която в онези времена е едва на 18 години.

Според Ганди испанският му приятел е един от „най-шумните западни архитекти, личен познат на крал Хуан Карлос“. „Изключително ревнив“ – отбелязва „Димов“ и описва как едва спасили от юмруците на Маноло Нунес – Яновски личната му секретарка – аржентинката Мириам Тителбауми. Вината й според Ганди била, че флиртувала с нашия известен архитект проф. Георги Стоилов.

На екскурзията в Широка лъка Ганди се впечатлил също, че екстравагантният Нунес най-категорично отказва да бъде сниман от фотоапаратите на „колегите от Япония“. Той бил убеден, че те имат средства, с които по снимката правят анализ на обекта.

При едно от редовните си посещения в България Нунес съобщава, че София няма да бъде домакин на Зимната олимпиада през 1992 г. Според Ганди испанецът научил това лично от шефа на МОК Хуан Антонио Самаранч. Нунес съобщил веднага неприятната вест на Иван Славков, с когото били приятели от години.

Забавленията на компанията архитекти из нощна София са стриктно докладвани от агент „Димов“. Нунес при поредната си визита довежда двама французи. Те искат да участват в конкурс за проектиране на болница в столицата, отбелязва Ганди. Покрай деловата част единият от тях се запознал с младата архитектка Златка и поискал да я вкара в стаята си в хотел „Шератон“, но не му позволили, описва кризисната ситуация „Димов“. Заради това купонът се пренесъл в дома на дизайнер от тогавашната фирма „Перун“. Там единият французин поразил компанията, като се напил и започнал да говори до сутринта на руски. От бдителният агент на ДС не убягнал и фактът, че младата Златка била поканена да гостува в Париж, като чужденците й взели адреса, за да й пратят покана.

Покрай напоителните описания на забавленията с франзуците „Димов“ пише, че Нунес му поискал съдействие. Възложил му задача да проучи какви цени са предложени в другите оферти за конкурса.

В компания на Ганди се подвизава и емигрантът в Германия Васил Помазанов, известен като „краля на чорапите“. Мултимилионерът е прочут бохем. Ганди пише в донесенията си пред ДС, че се е запознал с Помазанов в грандхотел „Варна“. Описва го като дарител на фонд „1300 години България“, меценат, спонсор на пловдивски футболен клуб. Ганди не пропуска да подчертае, че милионерът много обича жените и парите.

Последните документи в папките на агент „Димов“ са посветени на личната му драма, след като е изоставен от приятелката си – манекенка от СО „Рила“. От ДС обаче отрязват молбите му за помощ. „Обясних на агента, че тези проблеми са лични и не е наша работа“ – пише офицерът, който го ръководи. Другата услуга, за която моли доносникът, е ДС да му придвижи по-бързо документите за пътуване до Германия и Франция.

Сътрудничеството между ДС и Ганди безславно завършва след година и половина. В рапорт водещият го офицер описва детайлно големите разхищения на Ганди, направени уж за целите на архитектурния клуб. Оказва се, че 300 хиляди лева, измъкнати уж за реклама от държавни фирми, са похарчени за „излишно скъпи“ по определението на ДС хотели, банкети, чартърни полети и подаръци. Направен е дълъг списък, според който 11 хил. лева са изхарчени в грандхотел „Варна“, 15 хил. лева в „Ню Отани“, за чартъри до Тбилиси са отишли 40 хил. лева и т.н. Пламен Тимев като шеф на архитектурния клуб взел 100 хил. лева от тогавашната „Минералбанк“, 4 хил. лева от „Минералсувенир“ и т.н., разписвал десетки договори с хотели и ресторанти.

От ДС се ангажират да потушат скандала. Част от парите са възстановени от ЦКС, от Асоциацията на леката промишленост и други фирми. Става ясно че неговият клуб дори не е регистриран у нас. „Той ни е заблуждавал – гневи се офицерът от ДС, – съзнателно ни е лъгал, за да печели време.“ Ганди не намерил време да регистрира клуба, обаче наел офис на измислената организация в апартамент до „Южния парк.

Място за сбирки с манекенки – така определят от ДС тази канцелария. „Това се харесало на Маноло Нунес – Яновски, Пиер Лъндън и други да идват в България и да прекарват вечерите в компанията на момичета“ – отбелязва водещият офицер. Той пише още, че през изминалите близо две години „Димов“ е предупреждаван да не харчи за сметка на архитектурния клуб, но той не се спрял. От ДС вземат решение чрез БНБ да уведомят дискретно организациите, които точел, че сметката на клуба вече е закрита.

Всичко завършва мирно и тихо – Пламен Тимев е изключен от агентурата на ДС. Подписва и декларация, че няма да разгласява връзките си с Държавна сигурност. Никой не му иска сметка за изхарчените 300 хиляди лева.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: